Проф. д-р Димитър Петков е началник на Клиниката по сърдечна хирургия и заместник-директор по лечебната дейност на Университетска болница “Света Екатерина” в София. Извършил е самостоятелно над 7000 сърдечни операции в почти всички области на сърдечната хирургия.
Въвел е за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, през възходяща аорта и през артерия субклавия; минимално инвазивната видеоасистирана хирургия на митрална клапа и хирургичното лечение на туморни тромби в долна празна вена, ангажиращи сърцето и коремните органи. Проф. Петков е завеждащ на Трасплантационната програма в болницата и има най-голям брой извършени трансплантации на сърце у нас.
- Проф. Петков, как се промени сърдечната хирургия от началото на вашата професионална кариера досега?
- От 1990 г. съм в болница “Света Екатерина”. Наистина много неща се промениха за това време. Започнахме да правим по-голям брой операции. В практиката влязоха нововъведения - например машини, които подпомагат сърцето. Когато започнах, нямаше ехографи. Разполагахме само с апарат, чрез който се виждаше единствено дали има излив около сърцето, но не можеше да се оцени пълноценно функцията му. Впоследствие се появиха ехографите, които оценяват функцията на клапите, как сърцето се съкращава. В момента болницата разполага с най-съвременните апарати в тази област.
Възобновихме трансплантациите на сърце през 2003 г. Въпреки това има голяма диспропорция между чакащите сърдечна трансплантация и получилите ново сърце. В листата на чакащите има между 30 и 40 пациенти, а се извършват едва от 3 до 5 трансплантации на година поради липса на донори. Максимумът ни е 9 трансплантации през 2016 г. За да не позволяваме да умират нуждаещите се от трансплантация пациенти, започнахме да им слагаме специални устройства - така наречените “изкуствени сърца”. Така им даваме шанс да оцелеят, докато се намери подходящият донор.
Въведохме през годините операции, които се извършват без екстракорпорално кръвообращение - машина “сърце - бял дроб”.
Развиха се техники, чрез които сърцето не се спира, докато се оперират коронарните артерии, а в последните години и клапите. Става въпрос за транскатетърните клапи при стеноза на аортната клапа. Влиза се до сърцето със специален катетър през артерията на крака (феморалната артерия) и силно стеснената клапа се разширява с балон, като на същото място се поставя нова биологична клапа, която поема напълно функцията. Така не се налага отваряне на гръдния кош.
Ако обаче са увредени съдовете на краката, новата клапа се поставя през малък разрез през върха на сърцето, без то да се спира. Доразработихме тази методика и вече сменяме освен аортна, митрална, така и трикуспидална клапа, както и поставяме ринг в определен вид позиция.
Друго направление, в което се развихме, е хирургичното лечение на ритъмните и проводни нарушения на сърцето. Чрез специална операция възстановяваме синусовия ритъм на сърцето в 72% от случаите.
Развихме през годините и поставянето на стент-графтове, които представляват стентове за аортата. Ако има разширен участък или пък е с дисекираща аневризма (спукване на аортата), без да се извършва операция, се поставя нова аорта, която прилепва към стените на старата и покрива разкъсания участък.
- Какви са съвременните образни изследвания на сърцето и дали са достатъчно безопасни за пациентите?
- Пациентът минава на първичен преглед при кардиолог, който му прави ЕКГ, лабораторни изследвания и ехокардиографска оценка на сърцето. С ехограф може да се оцени помпената функция - колко литра кръв изпомпва за минута сърцето, дали клапите работят нормално или пропускат, дали клапите са стеснени (обикновено при ревматично болните пациенти). Ако пациентът се оплаква от стягане в областта на сърцето, се прави коронарография. При това изследване се вкарва контрастно вещество в коронарните артерии и се вижда дали има стеснение или запушване, дали пациентът е прекарал коронарен инфаркт и дали е застрашен животът му. По отношение на безопасността, единствено пациенти, склонни към алергии, биха могли да направят алергични реакции към контрастното вещество.
Проф. д-р Димитър Петков
- Какво е лечението при стеснение на коронарните артерии?
- Стеснението на коронарните артерии се лекува от една страна от интервенционални кардиолози, а от друга - от кардиохирурзи, в зависимост от състоянието на пациента.
При стеснение на артериите се поставят стентове. Но за това се спазват строги индикации, описани в съвместно ръководство на Европейската асоциация по кардиология и кардиохирургия и на Европейската асоциация по кардиология. Ако са увредени и трите съда, които хранят сърцето, тогава по-често се отива на операция, отколкото на стентиране.
При тази операция взимаме друга артерия, която върви по вътрешната стена на гръдния кош, и я прехвърляме върху запушената артерия на сърцето (байпас). Друг вариант е да се вземе вена от крака и чрез нея прехвърляме кръв от аортата зад запушения или стеснен участък. При стентирането и при байпас не се позволява на сърцето да направи инфаркт, а се запазва и неговата помпена функция.
- Какви заболявания категорично се лекуват с операция, с отворен гръден кош?
- Това са клапните заболявания в тежка форма. Задължително на операция се отива и при дисекиращите аневризми на възходящата аорта и дъга. С хирургия се отстраняват туморите на сърцето. Това е и решението за хора със сърдечна недостатъчност, които се нуждаят от изкуствено сърце или от сърдечна трансплантация. Друга група са заболявания на съдовете на сърцето, които се лекуват с байпас-хирургия, когато и трите или повече съда са увредени. Всички вродени сърдечносъдови заболявания също се лекуват оперативно с отваряне на гръдния кош.
- Какво е най-сложното при трансплантация на сърце?
- Обикновено трансплантацията на сърце трае 6 - 8 часа, в зависимост от състоянието на пациента. Но основният проблем е следоперативният - дали организмът ще приеме чуждото сърце. Може да се появи реакция на отхвърляне. Колегите, които следят този процес в нашата болница, са д-р Чилингирова и д-р Гадева. Те задължително хващат този процес в ранната му фаза. Тогава се взема биопсия и се започва терапия, за да спре отхвърлянето на сърцето. Това лечение може да продължи седмица, две, три и повече.
Отново се прави биопсия и ако се види, че процесът на отхвърляне е спрял, пациентът се изписва. В противен случай продължаваме с лечение. Имали сме пациенти, които сме лекували девет месеца заради реакция на отхвърляне на органа. Наши пациенти вече 14 години живеят след трансплантация. При тях организмът е приел добре сърцето. Но има и пациенти, които са постоянно на терапия за спиране отхвърлянето на органа. Тяхната продължителност на живота е по-малка. Това се случва не само при нас. Наблюдавал съм го и в САЩ, когато съм бил на специализации. В листите им за трансплантация имаше голям брой пациенти, чакащи ретрансплантация.
- Бързо ли въвеждате в практиката новостите в кардиохирургията?
- Стараем се да въведем в България всяка доказано ефективна методика. Така беше с транскатетърните клапи. Те се появиха за първи път в Европа през 2007 г. Ние успяхме да се обучим за тяхното поставяне през 2008 г. и през 2009 г. вече ги въведохме. Изкуствени сърца поставяме още с излизането им на пазара.
Редица от нововъведенията обаче зависят и от финансовите възможности на институциите. Сега са отпуснати пари да завършим новата сграда на болница “Света Екатерина”, а имаме уверение от правителството, че ще можем да закупим и операционен робот “Да Винчи”. В България робот-асистираните операции се прилагат в гинекологията, урологията и коремната хирургия, но са много подходящи и за коронарната хирургия - за реваскуларизация или за байпас. Роботът осигурява по-голяма прецизност и при някои от реконструктивните операции на митрална клапа.
Нашият стремеж е да оперираме с минимално инвазивни техники. Засега сме усвоили минимално инвазивната реконструкция или смяната на митрална клапа и трикуспидална клапа. Но на конгресите тази година видях, че се прави смяна на аортна, митрална и на трикуспидална клапа едновременно само през 5-сантиметров разрез в гръдния кош. През малък разрез се прави и байпас хирургия, вместо чрез пълно отваряне на гръдния кош. Това е новост, която предстои да внедрим и в нашата болница.
Мара КАЛЧЕВА
