Проф. д-р Здравко Каменов: 75% от диабетиците умират от инсулт или инфаркт!

 “Диабетът в последните години взима застрашителни размери, без хората и самите пациенти да си дават сметка за това. И ООН, и Световната здравна организация единодушно признават, че днес в света се говори за диабетна пандемия. 382 млн. души са диабетно болните, а до 2035 г. броят им ще нарасне до 592 млн. Което означава, че болно ще бъде 10% от населението на Земята. Образованието на пациентите и това те да бъдат мотивирани и знаещи е главният фактор за постигане на добър диабетен контрол”, сподели по повод Световния ден за борба с диабета - 14 ноември - проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология на Университетска болница “Александровска”, ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския университет - София, национален консултант по вътрешни болести и един от най-уважаваните и търсени ендокринолози у нас.

- Проф. Каменов, защо тази пандемия е факт? Учените казват, че са много близо до създаването на изкуствен панкреас, че медицината напредва, а броят на болните главоломно нараства!
- Да, наистина това е голям проблем, едно от най-социално значимите заболявания в днешно време - една от болестите на цивилизацията, бих казал. Не че някога не е имало диабет - има египетски папируси, в които е описано заболяването. Но сега той добива застрашителни размери. Това е един от най-сериозните проблеми, бомба с часовников механизъм и не може да се справи отделната държава, с какъвто и икономически потенциал да разполага - трябва да се работи на най-високо международно ниво. От години наблюдавам прогнозите по отношение на захарния диабет и съм абсолютно сигурен, че в следващия “Атлас” - това са данни от последното издание от миналата година на Световната диабетна федерация - цифрите ще са още по-тревожни.

- Защо точно сега тази болест се развива с такава скорост? Какво трябва да знае всеки от нас? Незнанието ли е най-големият ни проблем?
- Увеличава се честотата на заболяването, защото съвременното човечество като цяло има не съвсем здравословен начин на живот, да не кажа, напълно нездравословен. Той се характеризира с прием на голямо количество храни, богати на калории, с присъствие в големи количества въглехидрати, мазнини. От друга страна, имаме и обездвижване. Седим по цял ден зад бюрото, вечер се прибираме, в късните часове хапваме ударно и много като количество, но с ниско качество, и си лягаме. Това е стереотипът на българина в днешно време - никакво движение, никакво натоварване извън необходимото. Всичките ми пациенти с наднормено тегло живеят по този начин.
Като споменах килограми, следващият много сериозен проблем, е епидемията, по-точно пандемията от затлъстяване. Защото когато имаме затлъстяване, рискът да се развие диабет се увеличава многократно, десетки пъти.

Смятам, че за това е виновен стресът

Съвременното, урбанизираното общество, се характеризира с висока степен на стрес. Стрес е дори мобилизацията - когато човекът се е появил, неговият организъм е бил разчетен, първо, за един оскъден начин на живот и за много голяма физическа активност. Той е трябвало по цял ден да тича, за да убие някое животно... Искам да кажа, че организмът ни е разчетен пестеливо да използва поетите калории. В момента приемаме излишни прекалено много калории, които се отлагат в мастните депа. В крайна сметка, всеки от нас може да бъде по-отговорен или по-безотговорен към себе си...

По-нататък, разбира се, участват и гените. Нека не забравяме, например, че в римската империя средната продължителност на живота е била 20 години. Т.е. много от патологичните гени въобще не са могли да се предадат на поколението. Докато днес, с възможностите на медицината, много потенциално фатални гени имат възможност да персистират. Така че това са макрофакторите, които увеличават честотата на заболяването диабет.

- Да разбираме ли, че хората не се диагностицират навреме?
- Да, именно това е коварството на диабета, защото много хора дори не подозират, че са болни. Защото на пръв поглед той протича безсимптомно. Повишаването на кръвната захар не боли! А ние сме така устроени, че търсим помощ едва когато нещо ни заболи. 46% от диабетиците в света не знаят, че имат заболяването! Данните за България са, че от болните, които са около 8%, над 400 000 души, една четвърт не знаят, че са развили заболяването.

В преддиабетното състояние са първите покачвания на кръвната захар. Тук е най-големият ни проблем. Това е идеалният момент за започване на лечението - но у нас задължително се изпуска, а е критичният момент. Колкото и да изглежда невероятно, вече са започнали да се трупат 20-30% усложнения.

Повишеното отделяне на урина, сухота в устата, жажда, дъх на ацетон, бавно заздравяващи рани, инфекции,

повишен прием на храна

теглото може да намалява или рязко да се увеличи - това са големите симптоми, когато вече е очевадно, че има такова заболяване. И при лечението на някое от тези състояния се открива и диабетът.

- Защо е толкова важна своевременната диагностика?
- Дори заболяването да е факт, с един добър гликемичен контрол тези фатални усложнения може изобщо да не настъпят. Това е цялото изкуство на превенцията и лечението на болестта. Чрез добър скрининг трябва да се обхванат рисковите пациенти - това са хора със затлъстяване, с артериална хипертония, дислипидемия. Диабетът в никакъв случай не е само повишена кръвна захар! Трябва да лекуваме комплексно пациента, в противен случай не можем да забавим, отсрочим или да спрем развитието на диабетните усложнения. А точно те инвалидизират, те скъсяват живота - 75% от диабетиците загиват от сърдечно-съдов инцидент - инфаркт или инсулт.

- Докъде стигна изграждането на диабетния център във вашата болница?
- В Александровска болница предстои да се открие първият за страната център за профилактика на диабета. Нещо, което ще бъде безкрайно ценно за хората диабетици в България. Не зная дали диабетният регистър функционира, но този център ще бъде много полезен. А защо е толкова важно и полезно да го има? Точно за да не се стига до необратими усложнения на това коварно заболяване. Ако хванем процеса в по-ранен етап, можем да го върнем назад. Аз имам много пациенти, например тежат 120 кг - като свалят 20, 30 кг, което е трудно, но не е невъзможно, кръвните им захари се нормализират.

Също така, когато успеят

да се избавят от някои от вредните си навици

когато променят стила си на живот - това е гръбнакът на всяка превантивна програма. За такива промени в днешно време се използват и медикаменти. В този център, който сега създаваме, е отговор на тази повеля, превенция на незаразни, социално значими хронични заболявания.

Ръководството на Александровска болница разбра смисъла на тази идея, много ни помогна. Беше отделена територия, ремонтирана е, в момента внасяме апаратурата, за да можем скоро да започнем работа в този уникален център за превенция на диабета.

Едно от големите проучвания в областта на медицината, докладваха го в Австралия, показва, че редукцията на телесното тегло със 7% от изходното, представете си колко малко е това, плюс 150 минути физическа активност на седмица намалява риска за поява на потенциалните усложнения с цели 58%! Което е супер мотивиращо нещо - всеки да внимава каква храна приема, да внимава с калориите, да има физическа активност, дори да се изразява само в ходене, 30 минути. Това повишава чувствителността на тъканите към инсулина.

Трябва да се знае обаче, че несистемното спортуване е по-вредно от неспортуването. Това е ударно натоварване за организма, което е крайно вредно.


Люба МОМЧИЛОВА