Светлана Кърпачева: Животът ми е „оценен” на 50 000 евро!

Толкова трябва да събера за операция на тумор в мозъка в Германия

Светлана Кърпачева: Животът ми е „оценен” на 50 000 евро!
Едва ли някой от нас някога си е мислил, че един ден животът му ще започне да изтича между пръстите като пясък. И усилията да го задържи ще са безуспешни. А шансът да го стисне здраво в шепата си ще е свързан с пари, с много пари, които дори и насън не сме виждали накуп. Но сега те са равни на живот, дават надежда, че ще имаме години наред да се радваме на успехите на детето си, да сме до него, когато му е трудно и има нужда от майчина подкрепа, да бъдем с него, когато от сърцето му струи щастие... Нима всичко това може да има цена? И все пак за Светлана Кърпачева цената за живота й днес е определена - 50 000 евро. Цената на здравето, цената на реализираното майчинство...

Как животът на Светлана се преобръща на 360 градуса? Какво й дава сили да се бори с болестта? Каква е цената на надеждата? Запознайте се със Светлана Кърпачева.

- Светлана, разкажете за себе си!
- Казвам се Светлана Кърпачева. На 37 години съм. Родом съм от Варна, но по различни стечения на обстоятелствата от 2004 г. живея в София. Работих като счетоводител. През 2010 г. на 33-годишна възраст родих момиченце - единствената ми рожба.

- Кога започнаха здравословните ви проблеми?
- Две години бях в майчинство. Тръгнах отново на работа, но след два месеца получих епилептичен припадък. Бях сама вкъщи с дъщеричката ми, когато в един момент се съвзех на пода - в пълно неведение какво ми се е случило. Единственото, което подсказваше, че съм имала припадък, беше, че езикът ми беше прехапан, надъвкан и с много кръв. Насрочиха ми дата за ядрено-магнитен резонанс, а междувременно направих втори припадък - вече пред партньора и майка ми. 

Резонансът показа тумор - челно в главния мозък, 

злокачествен, преминаващ от едното полукълбо в другото. Веднага насрочихме дата за прием в “Пирогов”.

- Кой направи операцията?
- Операцията бе извършена успешно от проф. Габровски през март 2013 г., на когото съм изключително благодарна. Туморът се оказа смесен, глиален (астроцитом II и III степен със зони на олигодендроглиом). Бе отстранен частично, без надежда за пълното му премахване поради лошото му местоположение.

- Не се ли почувствахте по-добре след операцията?
- Един месец след операцията започна прогресиращо да ми се влошава зрението, получих раздвоение на образа. Резонансът показа, че следоперативно съм получила хематом и се налага втора операция. Втората също беше в “Пирогов” през април 2013 г. Последва максимална доза за организма ми лъчетерапия, паралелно с химиотерапия. Оттогава провеждам всеки месец химиотерапия, като до момента съм направила 18 процедури. Косата ми опада, паметта и концентрацията ми са значително намалели. Пенсионирах се по болест с решение на ТЕЛК 100% инвалидност, без право на работа - съответно ми прекратиха трудовия договор.

- Защо решихте да търсите помощ извън България?
- Не знаех какво да предприема... Мисълта, че детето ми ще расте без майка, ме побъркваше от мъка. Направих консултация миналата година с доц. д-р Венелин Герганов, неврохирург, завеждащ на отделение в International Neuroscience Institute в Хановер, Германия. Той ме обнадежди, че може да отстрани още една част от тумора, което най-вероятно 

ще увеличи продължителността на живота ми 

И все пак се надявам, че ще имам достатъчно време, докато открият лекарство за рака. Операцията ще е на стойност 50 000 евро.

- Здравната каса няма ли да поеме разходите за операцията?
- Подадох документи в Здравната каса за финансиране на операцията. Те изискаха документ - формуляр S2 или E112 и дата за хоспитализация. От института в Хановер ми отговориха, че не издават посочения формуляр. А как да поискам дата за хоспитализация, когато не съм събрала сумата за операция? Оттук нататък не знам какво да правя и как да събера сумата? Имам непосилната задача да събера 50 000 евро, с която да си направя операция в Германия с надеждата да удължа живота си. Имам детенце на 3 годинки и искам да има спомени от майка си, а може и да дочакам да измислят лекарство за моя “гад” - така наричам тумора в главата ми. Затова призовавам всички добри хора да ми помогнат. Знам колко сме бедни българите, но и знам какви големи сърца имаме - тях все още не е ограбила нито бедността, нито отчаянието. 


Милена Василевa

За всички, които имат възможност и желание:
Дарителска сметка:
ЦКБ АД, клон София Запад
IBAN: BG74 CECB 9790 50A6 8728 00
BIC: CECBBGSF
Титуляр: Светлана Ганева Кърпачева
PayPal: [email protected]
 

Коментари