- Проф. Кампов, съществува теория, че се пие или от много лош, или от много хубав живот – бедните пият от безпаричие, богатите – от скука. Средно положение няма. Това съответства ли на действителността?- Това по никакъв начин не съответства на истината. Алкохолизмът и наркоманията са много „демократични” болести, които засягат всички слоеве на обществото.
- Действително ли съществува генетична предразположеност при определени народи към употреба или неупотреба на алкохол?
- Към неупотреба – да. У някои азиатски народи, в частност китайците и част от японците, има ген, който предизвиква негативна реакция на организма към употребата на алкохол – повишава им се кръвното налягане, зачервява се лицето, избива ги обилна пот. По принцип при тези хора рискът от заболяването алкохолизъм е по-малък, но те намират начин да заобиколят биологичните пречки.
- В много страни, в т.ч. и в САЩ, са в действие огромен брой социални програми, насочени към предотвратяване на алкохолизма. Дават ли някакъв ефект?
- Аз съм убеден, че тези програми имат голям ефект. От друга страна, религията може съществено да попречи за възникването на интерес към алкохола. Много по-лесно едно дете може да се научи на трезв начин на живот в семейство, където не се пие алкохол, отколкото в такова, където му се обясняват преимуществата на трезвия начин на живот от майка или татко, които пият. Съществуват и културни механизми по въздържание. Т.е. ако човек смята, че алкохолът е за слабите и неуспелите в живота, той никога няма да започне да пие.
- Каква според вас е причината хората да злоупотребяват с алкохола?
- Аз бих разделил причините на две основни категории: първата категория „самолечение” е, когато алкохолът се употребява като психотропен препарат, за да намали симптомите на тревожност, социалните фобии, депресията или просто да може човек да се изключи временно от реалността, която е прекалено болезнена за него. Например тийнейджърът се напива на купон, защото е срамежлив и му е трудно да общува с девойките. Човек може да започне да пие след загуба на близки, при усещане за безизходност, самота, както и след силна психична травма. Втората категория вътрешни причини са генетичните. Ще обясня накратко механизма на действието на алкохола. Алкохолът и наркотиците действат непосредствено на структурите на т.нар. „център на удоволствието”, затова в мозъка се случва нещо като „късо съединение”, в резултат на което човек получава удоволствие, несъпоставимо с естественото.
- Какво му е лошото на това?
- Основната вреда от тези вещества е нарушение в мотивационната сфера, или казано простичко, възпитаване на неудачник. Всички знаем, че
всяка награда трябва да се заработи,
да положим усилия за нея, за да я спечелим. Докато приемът на алкохол и наркотици, когато веднага усещаш неземна наслада, възпитава в друга насока, в друга концепция – аз искам всичко, искам го сега. В реалния живот е много трудно да придобиеш успех с такава житейска позиция. Освен всичко друго, алкохолът и наркотиците завладяват центъра на удоволствието така, че обичайните житейски радости, включително секса, не предизвикват никакви емоции. А животът на заклетия алкохолик дълго време е доста тъжен и сривовете настъпват основно поради факта, че без водка в този живот няма никакви радости. Ненаследствената форма на алкохолизъм, която се нарича още реактивен алкохолизъм или алкохолизъм на късната възраст, се наблюдава обикновено при хора, в чиито семейства не се е пиело алкохол. През целия си живот те може и да пият умерено, но изведнъж в живота им се случва нещо – смърт на близък човек, загуба на работата, любовно разочарование, изгубване на вярата в бъдещето – и те започват да пият просто за да се „излекуват” или да „забравят”. И бавно се пристрастяват, а при тях напиването е съвсем различно – с редовни запои.
- Няма ли някакво лекарство против алкохолизъм – таблетка, която може да се вземе и повече никога човек да не се сблъсква с този проблем? Медицината е толкова напреднала.
- Няма и никога няма да има. Това е невъзможно. Всъщност има таблетка, но ако човек я изпие и се напие с алкохол, може да умре. Това обаче не е лечение на алкохолизма, защото болен от алкохолизъм ще иска да пие алкохол и ще престане да пие това лекарство. Причините за алкохолизма са вътрешни. За съжаление
99 на сто от болните казват:
„Дайте ми нещо, за да се излекувам!“. Просто думата „лекувам се” тях не ги устройва. Те искат да се излекуват, за да започнат да пият нормално. Но така не става.
- Какъв е изходът тогава?
- Съществува разработен набор от тестове, който с вероятност до 94% определя дали един подрастващ ще стане алкохолик или не. Ако на един тийнейджър му се заяви, че при него съществува 80% вероятност да стане алкохолик, на него това няма да му повлияе, защото той ще отнесе себе си към останалите 20%. А нашият тест може да покаже подобна вероятност. Аз бих бил доволен тези тестове да се използват от по-широк кръг хора и общества.
- Ще посочите ли основните критерии на тези тестове?
- Ако за последните 12 месеца у пиещия човек възникнат следните проблеми, значи е придобил устойчива зависимост от алкохола и му е нужна помощ и лечение. Някои признаци на алкохолната зависимост са близки до симптомите на алкохолизма.
• Постоянна неспособност да изпълнявате своите задължения на работа, в учебното заведение или у дома.
• Употреба на спиртни напитки в ситуации, когато консумирането на алкохол застрашава живота и здравето, например на работа с машини или при каране на автомобил.
• Възникване на проблем със законите, предизвикан от употребата на алкохол, например арест за каране на колата в нетрезво състояние или физическо насилие над някого.
• Свикналият да пие алкохол продължава дори и след като става ясно, че това му носи проблеми.
Дали алкохолът вече ви е обсебил?
Психолози предлагат кратък въпросник, който може да покаже дали имате сериозни проблеми с алкохола:
1. Опитвали ли сте се по-рано сериозно да ограничите употребата на спиртни напитки или въобще да откажете пиенето?
2. Критикували ли са ви роднини и близки за употребата на алкохол?
3. Възниква ли у вас усещането за физически дискомфорт или чувство за вина, след като сте се напили?
4. Пийвате ли сутрин, за да се „ободрите”?
Ако сте отговорили с „да” на един от тези въпроси, означава, че имате проблеми с алкохола. Ако сте дали отговор „да” на повече от един въпрос, значи проблемът е сериозен и вие се нуждаете от медицинска помощ.
Вижте какви въпроси задават на хората, злоупотребяващи с алкохола, американските терапевти:
1. Какви алкохолни напитки предпочитате да употребявате? Колко дни в седмицата се напивате? Колко порции алкохол употребявате за едно пиене? – Вероятността човек да страда от алкохолизъм се повишава, ако той в последно време предпочита твърди спиртни напитки; пие минимум два пъти в седмицата и употребява повече от три порции алкохол на едно пиене.
2. Нужен ли ви е повече алкохол, отколкото по-рано, за да достигнете опиянение? Имате ли сривове в паметта след напиване? – Отговор „да” означава, че сте болен.
3. Изпитвате ли някога силно пристрастие към това да се напиете? Променяте ли своите планове само за да се напиете? – Отговор „да” означава, че сте болен.
4. Обсъждате ли с някого проблемите си, свързани с употребата на алкохол?
5. Възникват ли конфликти между вас и околните в резултат на употребата на алкохол? – Отговор „да” означава, че по-скоро вече сте болен.
6. Имате ли в рода си хора, които са имали проблеми с алкохола? – Отговор „да” означава, че може би имате наследствена предразположеност към алкохолизъм.
Практиката на лечение на алкохолизма в САЩ показва, че злоупотребяващият с алкохола човек крайно рядко е способен самостоятелно да преодолее алкохолната зависимост и се нуждае от странична помощ.
Яна БОЯДЖИЕВА
