В днешния брой на в. „Доктор” ще обсъдим някои от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза, причините за непрекъснатото нарастване броя на пациентите, лечението, прогнозата, полезните съвети. Наш събеседник е доц. д-р Валентин Иванов -  ръководител на Катедра „Пневмология, фтизиатрия, ендокринология и болести на обмяната” в Клиниката по ендокринология във ВМА. Кандидат на медицинските науки, автор и съавтор на над 90 научни труда и публикации по проблемите на захарния диабет, на болестите на щитовидната жлеза и мъжката гонада. Член е на Българското научно дружество по ендокринология и на Българската национална академия по медицина. Номиниран е за член на Американската диабетна асоциация, председател е на Българското научно дружество по военна медицина. Удостоен е с български и международни научни награди.
 
 
-Доц. Иванов, преди почти година в интервю за нашето издание казахте, че непрекъснато нараства честотата на болестите на щитовидната жлеза. Продължава ли тази тенденция и защо?
- Да, за съжаление тази тенденция продължава, а причините са няколко. Причина номер едно е генетичният фактор, разбира се, без да ги степенувам по важност. Действително има генетична констелация, която предразполага развитието на тиреоидна патология. Но генетичният фон едва ли се е променил много през последните 20-30 години. Аз съм ендокринолог от 40 години и ако преди 20-30 години поставях диагнозата тиреоидит на Хашимото 5-10 пъти в годината, сега я откривам 5-10 пъти всеки ден. Което означава, че при това заболяване не само генетичните компоненти са определящи. Т.е. има и друго. А това „другото” е начинът на живот – острият и хроничният стрес и пренапрежението обилно са гарнирани в ежедневието ни. На трето място можем да поставим някои фактори на околната среда, например генериращата радиация: по-далечните последици от Чернобил, по-близките от това, което стана в Югославия преди 14-15 години; инжекциите; това, което дишаме и консумираме като храна и вода; не бива да пренебрегваме и йонизиращата радиация. По последни статистики близо един милион българи и то предимно жени имат тиреоидна патология. Съотношението мъже-жени е три пъти в полза на жените.

- Доц. Иванов, наблягате на това, че стресът има решаващо значение за тиреоидната патология. Защо щитовидната жлеза е толкова чувствителна към стреса?
- Не само щитовидната жлеза, а и останалите. Стресът има решаващо значение за повечето ендокринни заболявания. Защото стресовите фактори, повлиявайки имунната система, атакуват съответните жлези, в случая тиреоидната (щитовидната). Аз бих казал, че първопричината при тиреодит на Хашимото е именно имунната система, която поради различни фактори и причини е допуснала образуването на антитела, насочени към определени структури на щитовидната жлеза. И тези антитела въздействат на нормалната функция на този орган в различни посоки. Най-често провокират намалена продукция на хормоните и в по-редки случаи, обратното –
 
стимулират изработката на хормоните
 
като се развива хипертиреоидизъм или Базедова болест.           

- Доц. Иванов, като акцентираме на това толкова разпространено заболяване, посечете кои са основните симптоми при тиреоидит на Хашимото? Как се проявява?
- По-поетичните ендокринолози го оприличават като хамелеон. Защо? Защото тиреоидит на Хашимото няма един „застинал”, типичен образ на клинична картина. Заболяването може да се прояви с картина на намалена функция на жлезата със съответните симптоми: напълняване, суха кожа, сънливост, зиморничавост и прочее. Но също така може да се прояви и с обратни симптоми като при Базедовата болест – сърцебиене, отслабване, емоционална лабилност. И на трето място, тиреоидит на Хашимото може изобщо клинично да не се прояви. И само един всестранен преглед от ендокринолог на щитовидната жлеза насочва вниманието му към това заболяване. Прави нужното изследване и доказва евентуално наличието на тиреоидит на Хашимото. Т.е. клиничната картина е разнобразна, може да има симптоми, но може и да няма.

Т.е., автоимунно заболяване, нали така?-По-точно трябва да го наричаме автоимунен тиреоидит. Наименованието тиреоидит на Хашимото е по името на японския ендокринолог-хирург Хикару Хашимото, който някъде преди повече от 100 години описва заболяването. Да, класическо автоимунно заболяване.

- След като описвате такава разнообразна клинична картина, може ли въобще да се говори за профилактика на това заболяване?
- Профилактика само в смисъла на по-ранна диагноза. Иначе ние не можем да променим нито генетичната компонента, нито факторите на околната среда. А бих казал, че няма как да повлияем и променим и обществено-индуцируемия стрес, и хроничното пренапрежение. Т.е., остава ранната диагностика и съответно вземане на мерки.

-Какво включва терминът „гуша”, който употребяваме? Какво е медицинското определение?
- Понятието гуша е по-популярното сред хората. Под това понятие могат да се крият много и най-различни заболявания на щитовидната жлеза като започнем от обикновената еутиреоидна спорадична гуша – т.е.

леко увеличена щитовидна жлеза
 
Зад това понятие може да се крие ендемична гуша, характерна за населението от планинските райони, бедни на йод; може да се крие Базедова болест; тиреоидит на Хашимото; т.нар. тиреоидит на Ридел…            

- Смятам, че е по-важно да кажем как се отразяват нарушенията в щитовидната жлеза на другите органи и системи в организма?
- Основно потърпевши от дисфункцията на тиреоидната жлеза са: на първо място сърдечно-съдовата система, на второ място – психиката и нервна система. Но, разбира се, целият организъм страда. Защото щитовидната жлеза, по-скоро хормоните на жлезата, имат основен дял в терморегулацията, в растежа, в развитието на организма. Особено ако говорим за детското развитие, а дори и за ембрионалното.

Неслучайно една млада жена, на която й предстои забременяване или вече е забременяла, трябва много по-често да си контролира нивото на тиреоидните хормони. Защото ако нивата на тези хормони не са нормални, могат да се отразят както на майката, така и на плода. Това респективно ще доведе до дефекти в растежа и развитието, включително в нервно-психичното развитие.

- Доц. Иванов, важно е да ви попитам в кои случаи е неизбежно отстраняването на целия орган? Често ли се случва и как се живее без щитовидна жлеза?
- Много лесно се живее без щитовидна жлеза, но нека първо да ви кажа кога се налага да се премахне тя. Най-общо и най-често щитовидната жлеза се подлага на тотална хирургическа интервенция, когато има данни за злокачествено заболяване. Това е една от причините. Често пъти при една малиглена трансформация дори и на по-малка щитовидна жлеза също се отива на оперативно лечение. Както и при някои тиреоидити пак се налага премахване на цялата щитовидна жлеза. Иначе, мога да кажа, че не е проблем човек да живее без щитовидна жлеза. Защото това, което жлезата не може да даде, затова че вече я няма, ние можем да го дадем с точните необходими препарати в конкретни дози. И човек живее абсолютно нормален качествен живот.

- Т.е., ако е болна щитовидната жлеза, по-добре да се премахне?
- Не, не, в никакъв случай, много радикално тълкувате моите думи. Не. Имайте предвид, че Базедовата болест в определен процент
 
се лекува без операция  
 
тиреоидит на Хашимото по принцип не се оперира, а се лекува. При това заболяване се оперира само в два случая – или когато имаме суспекция на малигнена трансформация; или дегенерация; или когато имаме голяма жлеза с компликтивна компонента – притискане на хранопровода.

- И нещо, което ми попадна като информация: че ракът на щитовидната жлеза е изведен от класификацията „рак” и се говори само за тумори на този орган. Не следва ли изводът, че туморите на щитовидната жлеза не са фатални и опасни?
- Да, има известен резон в това, което цитирате. По принцип ракът е нещо лошо, но ако в тиреоидния рак има и нещо добро, това е, че той се развива бавно и сравнително късно дава разсейки. А след оперативно лечение и последваща радио- и йод-терапия най-често проблемът се преодолява. Човекът си остава на хормонотерапия, но е жив.

- В предишното ни интервю споменахте рядко срещаните синдроми в ендокринологията като казахте, че по-често се среща т.нар. синдром на Клайнфелтер. Да поговорим за него, каква е същността на това нарушение?
- Едно на всеки 3-4 хиляди живородени момчета в света е със синдром на Клайнфелтер. Известно е, че ние, мъжете, нашият пол е 46 ХУ. При синдрома на Клайнфелтер става дума за 47 ХУ, т.е. момчето се ражда с допълнителна Х-хромозома. Или мозаични форми. Т.е. първопричината е генетична аномалия, която води до проявата на някои физически промени във външния вид на момчето, както и някои хормонални проблеми. Всъщност, ако трябва по-образно да го обясня, ще изглежда така: виждате един млад мъж, който може и да не прави впечатление с външния си вид, който не изглежда различен. Въпреки че понякога може да има гинекомастия и напълняване тип круша. И толкова. Затова основното, за което един ендокринолог би трябвало да насочи момчето за генетично изследване, е следното: дисоциация във външните полови органи – по-малък или нормален пенис, но малки твърди тестиси. И при направената спермограма се установява най-често азоспермия. Т.е. наличието на такава клинична картина, хормоналните изследвания и спермограмата предполага да направим нужните анализи и да докажем синдром на Клайнфелтер.

-Какви препоръки бихте дали на хората с нарушена функция на щитовидната жлеза?
- Много препоръки – и общи, и конкретни биха могли да се дадат. По отношение на идващото лято ще кажа, че при тиреоидна потология хората с повишена функция на щитовидната жлеза да избягват воаяжите до морето. Защото при повишена функция пребиваването на морския бряг, където йодните еманации са много, се предполага влошаване на състоянието.

---

Кокосовото масло е полезно

През 1940 г. американските фермери решили да използват кокосово масло за бързо увеличаване теглото на добитъка си. И знаете ли какво се получило като резултат? Животните станали стройни и енергични. Тогава фермерите пробвали друг фураж за бързо повишаване теглото на животните с минимални разходи. И знаете ли какво е било това другото? Соя и царевица. Впоследствие учените се заинтересували от този феномен. Резултатите от изследванията показали, че кокосовото масло подобрява функцията на щитовидната жлеза, а соевото и царевичното точно обратното – затрудняват нейната работа. Впоследствие учените доказали, че всички растителни масла, освен зехтинът, водят до хормонален дисбаланс. Затова се препоръчва следното: приемайте по 2 супени лъжици кокосово масло три пъти на ден в продължение на 4 до 12 седмици. Можете да го използвате както ви харесва – в салатите; да го разреждате в топла вода; да пържете с него или да си измислите свой начин, няма значение. Важно е да го приемате и ще се почувствате стройни и енергични. 

Морската сол

За нормалното си функциониране  щитовидната жлеза се нуждае от йод, това е биологична необходимост. Но знаете ли, че е най-добре да получавате този йод от натуралните продукти, а не да се подвеждате по хранителни добавки. Ако наблягате на хранителните добавки, йодът в техния състав може да насочи имунната система против щитовидната ви жлеза. Ако обаче откриете и се сдобиете с натурална морска сол, ще получите не само необходимия ви йод, но и повече от 80 други минерала, така необходими на вашия организъм. Най-добре е да я приемате с вода в следното съотношение – четвърт чаена лъжичка морска сол на чаша питейна вода. Изпивайте от тази „напитка” до две чаши на ден.
 

Богати на йод продукти

На първо място, разбира се, са рибата и другите морски продукти. Отличен източник на йод са морските водорасли – ламинария или казано по народному „морско зеле”. От зеленчуците най-подходящи са спанакът, ряпата, фасулът, цвеклото, чесънът. От млечните продукти – йогурт, кашкавал, мляко. Маслото от крави, които са хранени на пасищата, са отличен източник на йод, както и на витамин А – той също е необходим на щитовидната жлеза. По отношение на зеленчуците, яйцата и млечните продукти трябва да се уточни, че има йод само в онези, които са отгледани в богати на това вещество региони, т.е. близките до моретата и океаните.

---

Между другото:
Последни изследвания доказват, че една от причините за нарушения в работата на щитовидната жлеза е… прекаленото увлечение по здравословната храна. Често, увлечени в старанието да се избягват многото мазнини, въглехидрати, захар и сол, хората пренебрегват баланса на хранителните вещества в менюто си. И като следствие в организма критично се понижава количеството йод и другите микроелементи, а след това се появяват и нарушения в работата на другите органи. Затова не злоупотребявайте с диетите, по-добре да сте здрави. 

---

Разпространени митове:

Мит 1. По-добре да не „закачаме” щитовидната жлеза, да не стане по-опасно.
Много опасна заблуда, защото ако не лекувате болестите на щитовидната жлеза, животът ви може да се превърне в кошмар. При повишени нива на хормоните възниква сърцебиене, сърдечна аритмия, забележимо отслабване, силна слабост, повишена възбудимост и резки колебания в настроението. Недостигът на хормони се отразява на абсолютно всички органи и системи в организма. Така например, такива болни може години наред да лекуват анемия, хроничен запек, депресия, нарушен менструален цикъл и безплодие, предполагайки, че става дума за самостоятелни заболявания. Те изпитват слабост, сънливост, влошаване на паметта, кожата им е суха, косите чупливи. Затова не пренебрегвайте нарушенията в работата на щитовидната жлеза, а задължително се лекувайте.
 
Мит 2. Щитовидната жлеза „обича” морето, рибата, фурмите…
Истината е, че един от най-ефективните и универсални методи за профилактика на йоддефицитните заболявания – в частност ендимичната гуша - е употребата на йодирана готварска сол. Този метод е утвърден и от Световната здравна организация. Човечеството е натрупало 100-годишен успешен опит в използването на йодирана сол. В днешно време благодарение дейността на редица международни организации се йодира около 20% от солта.
 
Мит 3. Открият ли възел в щитовидната жлеза, е нужна операция.
В този орган могат да се появят възлови образувания заради съществуващия в продължение на години йоден дефицит. Обаче „възловата гуша” е само предварителна диагноза. Зад нея могат да се крият различни заболявания – от т.нар. колоидна гуша до рак на щитовидната жлеза – това обаче е много рядко. Лечението се провежда в съответствие с диагнозата. При неголеми образувания, при които е изключена туморна природа, в повечето случаи операция не е необходима. Ако възелът е над 3 см в диаметър, тогава вече наистина трябва операция.   
 
Мит 4. При ултразвуково изследване ми установиха увеличение на щитовидната жлеза, значи имам гуша.
Само по себе си ултразвуковото изследване не е единствен, нито достатъчен метод за поставяне на диагнозата. За лекаря-ендокринолог са важни други показатели. Например от какво се оплаквате и какво открива той при прегледа. Принципна роля играят и резултатите от хормоналните изследвания, които позволяват да се открият нарушенията във функцията на щитовидната жлеза.
 
Мит 5. При болести на щитовидната жлеза помагат народните средства.
Често хората се уповават на носене на гердан от някакъв „лечебен” камък, на пиене отвара от преградките на орехи, да наблягат на фурмите и какво ли още не. Уви, в повечето случаи това е абсолютно безполезно. И освен това небезопасно. Така например, много ще си навредите ако се подведете по прочетена или препоръчана рецепта за спиртова настойка от йод, която да нанасяте на кожата си във вид на мрежичка. Или не дай си Боже, да разреждате същата тази настойка с вода и да я пиете, за да „запълните йодния дефицит”. Това е опасно, не го правете. Тези средства съдържат големи количества йод, което може да доведе до блокаж на щитовидната жлеза и да задълбочите проблемите си.
 
Мит 6. Имам дискомфорт в областта на шията и буца в гърлото, значи щитовидната ми жлеза е болна.
Съвсем не е задължително. Причината за тези неприятни усещания най-често е друга: на фона на общата невротизация на жените с особено „трепетно” отношение към света, се нарушава нервната регулация. Много от вас непременно са го преживели – „нещо ме стяга в гърлото” най-често от притеснение. И все пак при такива оплаквания няма да е излишно да си запишете консултация при ендокринолог. Между другото, понякога пациенти с голяма гуша не изпитват никакви неприятни усещания.
  
Подготви Яна Бояджиева