Доц. д-р Петър Руев: Хроничните настинки водят до полипи в носа
Доц. д-р Петър Руев е специалист по УНГ болести. През 1993 г. завършва медицина в Тракийския университет - Стара Загора. Началник е на УНГ отделение към болница “Св. Иван Рилски” - Стара Загора. Особено внимание отделя на слухо-подобряващите операции, на проблемите с гласа и хъркането. Други направления в дейността на д-р Руев са пластичната хирургия на носа и ушите. Специализира УНГ болести и онкология. В Германия работи по проблемите на ушната хирургия и неонаталния слухов скрининг, а в Австрия - върху заболяванията на околоносните кухини. Въвежда слуховия скрининг в България, защитава и дисертация на тази тема. Има разработки в областта на фониатрията - това е науката, занимаваща се с изследване и лечение на гласа при професионалистите.
- Доц. Руев, какви са най-често срещаните проблеми с обонянието?
- Един от най-честите симптоми е затрудненото носно дишане, а една от най-честите причини за назалната конгестия е изкривената носна преграда. Друга честа причина е наличието на алергични или възпалителни заболявания на околоносните кухини, при които в около 20% от случаите се установява и носна полипоза. Тя е хронично заболяване на околоносните кухини, което се появява при пациенти, които не са провеждали активно лечение, при които по някаква причина не е постигнат контрол на възпалението и това е довело до образуването на полипи.
- Към кои антигени най-често се наблюдава свръхреакция?
- Най-често към така наречените суперантигени на стафилококос ауреус. Това са вид бактерии, които имат така наречения супер антиген, който е много имуногенен и води до тази свръхреакция, последвана от образуване на полипи.
- Тоест една неизлекувана настинка може да доведе до образуването на полипи, така ли?
- В този случай не става въпрос за банална хрема, защото говорим за хронично заболяване. Казваме, че едно заболяване е хронично, когато има оплаквания от страна на пациента повече от 3-4 месеца, в течение на 3-4 дни в седмицата. Тоест когато нещата излизат вече извън рамките на банална хрема или остър синузит, когато симптомите хронифицират, тогава има опасност да се развият полипи.
- Колко големи могат да бъдат те?
- Полипите могат да бъдат толкова големи, колкото се оставят да пораснат. Но, общо взето, те растат в рамките на околоносните кухини. В някои случаи дори могат да излязат извън рамките на носа - или напред, или назад към гърлото. Това са така наречените антрохоанални полипи, те са най-големите.
- До какви затруднения водят нелекуваните полипи?
- Затруднения в дишането и в обонянието - тоест
липса на обоняние
или намалено обоняние. Понякога могат да доведат и до други усложнения, като разрастване на носа, образуване на мукоцеле, което е задръжка на секрет от даден синус, а когато се възпали, той става вече и гноен, т.е. пиоцеле. Отделно може да засегнат и очната орбита, където има важни структури, които могат да увредят, включително и зрителния нерв. Но това са редки случаи.
- Какви са съвременните възможности за лечение на полипите?
- Съвременният метод за лечение е оперативният, като предварително болните се подготвят за него. Целта на операцията е да премахнем полипите на тези места, където се намират отверстията на синусите. Тоест нямаме за цел да премахнем всички полипи или цялата лигавица на околоносните кухини, защото следва процес на възстановяване на лигавицата. Колкото повече лигавица премахнем, толкова по-дълъг ще е и той. Целта на така наречената функционална назална ендоскопска хирургия на носа е именно да се премахнат най-вече полипите в местата, където големите синуси се отичат в носа. Това предимно е средният носов ход.
- Как се извърша интервенцията?
- Тази интервенция се извършва с обща анестезия. Ние използваме така наречената навигационна система, тоест предварително извършваме скенер на околоносните кухини на пациентите, при което въвеждаме данните в навигационната система и по време на операцията с помощта на инфрачервена камера и система от оптични средства знаем във всеки един момент къде се намира върхът на нашия инструмент. Така можем най-прецизно да отворим отверстията на всички синуси.
- Какви инструменти се използват?
- Инструментите са същите, които използваме за ендоназална хирургия, само че са навигирани с помощта на тези допълнителни устройства.
Отделно имаме шейвърна система. Тя представлява
един операционен нож,
който едновременно реже и аспирира тези полипи, изсмуква ги така да се каже. Тя също има възможност за навигация, така че във всеки момент да знаем къде се намира върхът на нашия шейвър.
- А какви са предимствата на тази методика?
- Предимствата на тази техника са в нейната минимална инвазивност. Тоест най-прецизно можем да достигнем точно до тези тъкани, които искаме да премахнем. Защото целта е не да премахнем цялата лигавица в околоносните кухини, а само определени участъци, за да създадем условия в следоперативния период за по-бързо възстановяване.
- В зависимост от полипозата ли избирате кой метод е по-удачен?
- Да. Но тази навигационна система е много полезна при пациенти, които са оперирани веднъж, защото може някой от анатомичните маркери да липсват заради предишната интервенция. Околоносните кухини се явяват най-вариабилната костна система в организма. Тя има хиляди вариации и поради тази причина трябва да знаем взаимоотношенията между отделните структури. Когато те липсват обаче, е много трудно да се ориентираме анатомично.
- След като човек претърпи такава операция, има ли някакво лечение, за да не стигне отново до скалпела?
- Да, след като го оперираме, в зависимост от хистологичния резултат, който показва типа възпаление, се налага 6-месечно продължително лечение с назални кортикостероиди. То евентуално ни гарантира, че няма да рецидивира заболяването. Въпреки това в около 20-30% от случаите се получават рецидиви след определен период от време. Затова този метод на лечение не е за премахване на заболяването, а за да осигури на пациента комфорта да диша и да има по-добро качество на живот.
- А кортикостероидите ги давате, ако е алергична основата?
- Ако е алергична, да. Ако не е алергична основата, тогава лекуваме с антибиотици за определен период от време, след което наблюдаваме пациентите.
- Какви са новостите в кохлеарната имплантация и въобще в имплантните системи?
- Във водещите световни клиники вече се използва нов имплант, който може да се прилага при хора, при които липсва слухов нерв. Този имплант се поставя директно върху ствола на мозъка, където са слуховите ядра. Използването на тези импланти е много обещаващо, но може да се приложи само в съвместна работа с неврохирург.
Новости има и при разбирането за лечението на едностранната глухота. Досега се смяташе, че в тези случаи не е нужно поставяне на кохлеарен имплант, защото едното ухо чува. Но сега се оказва, че това е препоръчително, защото така пациентите се развиват по-добре. Причината е, че, когато няма стимулация от слуховия анализатор, мозъкът не може да се развие напълно.
Милена ВАСИЛЕВА
- Доц. Руев, какви са най-често срещаните проблеми с обонянието?- Един от най-честите симптоми е затрудненото носно дишане, а една от най-честите причини за назалната конгестия е изкривената носна преграда. Друга честа причина е наличието на алергични или възпалителни заболявания на околоносните кухини, при които в около 20% от случаите се установява и носна полипоза. Тя е хронично заболяване на околоносните кухини, което се появява при пациенти, които не са провеждали активно лечение, при които по някаква причина не е постигнат контрол на възпалението и това е довело до образуването на полипи.
- Към кои антигени най-често се наблюдава свръхреакция?
- Най-често към така наречените суперантигени на стафилококос ауреус. Това са вид бактерии, които имат така наречения супер антиген, който е много имуногенен и води до тази свръхреакция, последвана от образуване на полипи.
- Тоест една неизлекувана настинка може да доведе до образуването на полипи, така ли?
- В този случай не става въпрос за банална хрема, защото говорим за хронично заболяване. Казваме, че едно заболяване е хронично, когато има оплаквания от страна на пациента повече от 3-4 месеца, в течение на 3-4 дни в седмицата. Тоест когато нещата излизат вече извън рамките на банална хрема или остър синузит, когато симптомите хронифицират, тогава има опасност да се развият полипи.
- Колко големи могат да бъдат те?
- Полипите могат да бъдат толкова големи, колкото се оставят да пораснат. Но, общо взето, те растат в рамките на околоносните кухини. В някои случаи дори могат да излязат извън рамките на носа - или напред, или назад към гърлото. Това са така наречените антрохоанални полипи, те са най-големите.
- До какви затруднения водят нелекуваните полипи?
- Затруднения в дишането и в обонянието - тоест
липса на обоняние
или намалено обоняние. Понякога могат да доведат и до други усложнения, като разрастване на носа, образуване на мукоцеле, което е задръжка на секрет от даден синус, а когато се възпали, той става вече и гноен, т.е. пиоцеле. Отделно може да засегнат и очната орбита, където има важни структури, които могат да увредят, включително и зрителния нерв. Но това са редки случаи.
- Какви са съвременните възможности за лечение на полипите?
- Съвременният метод за лечение е оперативният, като предварително болните се подготвят за него. Целта на операцията е да премахнем полипите на тези места, където се намират отверстията на синусите. Тоест нямаме за цел да премахнем всички полипи или цялата лигавица на околоносните кухини, защото следва процес на възстановяване на лигавицата. Колкото повече лигавица премахнем, толкова по-дълъг ще е и той. Целта на така наречената функционална назална ендоскопска хирургия на носа е именно да се премахнат най-вече полипите в местата, където големите синуси се отичат в носа. Това предимно е средният носов ход.
- Как се извърша интервенцията?
- Тази интервенция се извършва с обща анестезия. Ние използваме така наречената навигационна система, тоест предварително извършваме скенер на околоносните кухини на пациентите, при което въвеждаме данните в навигационната система и по време на операцията с помощта на инфрачервена камера и система от оптични средства знаем във всеки един момент къде се намира върхът на нашия инструмент. Така можем най-прецизно да отворим отверстията на всички синуси.
- Какви инструменти се използват?
- Инструментите са същите, които използваме за ендоназална хирургия, само че са навигирани с помощта на тези допълнителни устройства.
Отделно имаме шейвърна система. Тя представлява
един операционен нож,
който едновременно реже и аспирира тези полипи, изсмуква ги така да се каже. Тя също има възможност за навигация, така че във всеки момент да знаем къде се намира върхът на нашия шейвър.
- А какви са предимствата на тази методика?
- Предимствата на тази техника са в нейната минимална инвазивност. Тоест най-прецизно можем да достигнем точно до тези тъкани, които искаме да премахнем. Защото целта е не да премахнем цялата лигавица в околоносните кухини, а само определени участъци, за да създадем условия в следоперативния период за по-бързо възстановяване.
- В зависимост от полипозата ли избирате кой метод е по-удачен?
- Да. Но тази навигационна система е много полезна при пациенти, които са оперирани веднъж, защото може някой от анатомичните маркери да липсват заради предишната интервенция. Околоносните кухини се явяват най-вариабилната костна система в организма. Тя има хиляди вариации и поради тази причина трябва да знаем взаимоотношенията между отделните структури. Когато те липсват обаче, е много трудно да се ориентираме анатомично.
- След като човек претърпи такава операция, има ли някакво лечение, за да не стигне отново до скалпела?
- Да, след като го оперираме, в зависимост от хистологичния резултат, който показва типа възпаление, се налага 6-месечно продължително лечение с назални кортикостероиди. То евентуално ни гарантира, че няма да рецидивира заболяването. Въпреки това в около 20-30% от случаите се получават рецидиви след определен период от време. Затова този метод на лечение не е за премахване на заболяването, а за да осигури на пациента комфорта да диша и да има по-добро качество на живот.
- А кортикостероидите ги давате, ако е алергична основата?
- Ако е алергична, да. Ако не е алергична основата, тогава лекуваме с антибиотици за определен период от време, след което наблюдаваме пациентите.
- Какви са новостите в кохлеарната имплантация и въобще в имплантните системи?
- Във водещите световни клиники вече се използва нов имплант, който може да се прилага при хора, при които липсва слухов нерв. Този имплант се поставя директно върху ствола на мозъка, където са слуховите ядра. Използването на тези импланти е много обещаващо, но може да се приложи само в съвместна работа с неврохирург.
Новости има и при разбирането за лечението на едностранната глухота. Досега се смяташе, че в тези случаи не е нужно поставяне на кохлеарен имплант, защото едното ухо чува. Но сега се оказва, че това е препоръчително, защото така пациентите се развиват по-добре. Причината е, че, когато няма стимулация от слуховия анализатор, мозъкът не може да се развие напълно.
Защо се образуват израстъците?
Има различни теории по отношение на това защо се образуват полипите. Една от тях е, че това е хиперреактивност към определени антигени - алергени или бактериални антигени. В този случай се получава свръхреакция на организма към определи антигени, което води до разрастване на лигавицата и образуването на полипи.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари