“Лятната” ангина - 7 симптома, които не трябва да игнорирате

Да се радваме на лятото, без риск за здравето

“Лятната” ангина - 7 симптома,  които не трябва да игнорирате
“Летните” ангини протичат значително по-тежко от тези през зимата и това се дължи на факта, че ангината може да се обърка с обикновена настинка и да не се предприеме своевременното й лечение. Парадоксално, но ангината е по-скоро лятно, отколкото зимно заболяване.

Лятната ангина е коварно заболяване поради бързото си развитие и възможните усложнения. А рисковете за тях са изключително високи през лятото, тъй като към основния причинител на ангината може да се присъединят и хламидия, мукоплазма, легионела и др.

Тъй като не всеки от нас може да се похвали със силен имунитет, ангината може да ни пребори и след въздействието на един доста безобиден, на пръв поглед, климатик, студена напитка или дори прекомерното излагане на слънце. Ангината е много “популярна” болест на морските курорти: увредената от слънцето кожа (като най-големият орган на нашето тяло) активно отклонява имунните ресурси, освен това организмът спешно мобилизира всички механизми за отдаване на топлина, с една дума започва да работи в “ненормален” режим.

Признаци:

1. Увеличаване на телесната температура
Обикновено започва с болки в гърлото, рязко покачване на телесната температура: при възрастни до 37-38, при деца до 39-40 градуса. Към това се появяват болки по цялото тяло, слабост, втрисане, главоболие.

2. Силни болки в гърлото
Изведнъж появилите се сухота и дразнене в гърлото, които бързо преминават в силна болка. При това неприятните усещания в гърлото при ангина възникват не само по време на хранене или пиене, а се усещат постоянно.

3. Увеличаване на лимфните възли
Едни от основните симптоми на ангината са увеличените лимфни възли. Палпацията с пръсти в долната част на челюстта може да открие подуване и чувство на болка.

4. Промяна на сливиците
В много случаи при ангина може да забележите, че сливиците са зачервени и подути. А белите петна по тях или жълтите мехурчета - със сигурност потвърждават гнойна ангина.

5. Затруднено движение на врата
Много често ангината е придружена от оток на врата. Ако движенията на врата станат ограничени, то много често това е първият знак за гнойна ангина.

6. Повишено слюноотделяне
И още един симптом на гнойната ангина - повишено слюноотделяне. А при деца може дори да бъде придружено от повръщане.

7. Отказ от храна
За ангината въобще е характерно загуба на апетит като цяло, а при децата се стига до пълен отказ от храна.
 

Защо е коварно заболяване?

Усложненията след ангина се разделят в две основни групи: общи и местни. При общите протича каскада от имунологични усложнения, включващи антителата и антигените, което в крайна сметка води до увреждане на сърцето, ставите, бъбреците. Местните усложнения са причинени от локални промени. Като правило, те не представляват значителна заплаха за пациента, но въпреки това се налага прилагането на определени лечебни практики.

Най-честото усложнение на ангината е ревматичното засягане на сърдечния мускул. Припомняме ви, че при ревматизма се уврежда съединителната тъкан на целия организъм, което в повечето случаи се локализира точно в сърцето.

Вторият, най-често засегнат орган при настъпване на усложнения след прекарана ангина са бъбреците. Усложненията в този случай често се проявяват с пиелонефрит и гломерулонефрит, които възникват 1-2 седмици след отзвучаване на ангината.

Наред с другите неща, сред честите усложнения на ангината специалистите посочват и ставните заболявания, а именно - артрита, който също има ревматоиден компонент. Подуване, увеличаване на размера на ставите, болки при движение и в покой - това е нещо, с което се сблъскват хора, които са неглижирали рисковете на ангината.

След преболедувана ангина често се развива и отит. Отитът на средното ухо се характеризира с възпаление и въвличане в процеса и на тъпанчето. Симптоматиката на отита е позната на мнозина: повишена температура, болки в ушите, неразположение. Обикновено това състояние се наблюдава след катарална ангина, но е възможно развитието на отит на средното ухо и след другите форми на болестта. При тежки случаи това усложнение води до намаляване или пълна загуба на слуха.

След преминаването на фоликуларната или гнойна ангина, може да възникне абсцес или флегмон на тъканите около сливиците, при което се развива гнойно възпаление, в зависимост от редица фактори (включително състоянието на човешката имунна система) с различна степен на разпространение.

Наред с другите местни усложнения заслужава специално внимание отокът на ларинкса. В началния етап се наблюдава промяна в гласа, пациентите се опитват да се изкашлят, за да прочистят гърлото си, но без успех. Впоследствие отокът се увеличава, което води до затруднено дишане: първо на пациента му е трудно да вдишва, а след това - да издишва.

Подход към лечението

От решаващо значение за победата над ангината е ранното и адекватно лечение. Локалното лечение трябва да включва чести гаргари и оросяване на задната стена на фаринкса с антисептични разтвори.

Разбира се, за лечение на ангината с домашни средства може да се говори само ако заболяването е в ранна форма. За гаргара подходящи са топъл разтвор на сода, фурацилин, прополис, вода с мед, лимонов сок, джинджифил, морска сол. Въпреки това, не трябва да забравяте, че пчелните продукти, както и лимонът може да предизвикат алергична реакция, затова при децата трябва да се използват с повишено внимание.

Ако температурата не е много висока (клони към нормалното), може да си направите курс с инхалации. За тях са подходящи лекарствени препарати (хлорхексидин хлорфилипт), сода, етерични масла и билкови отвари (лайка, невен, риган, евкалипт), които притежават аналгетично и противовъзпалително действие.

Друг аргумент да се обърнете незабавно към лекар е, че ангината може да е бактериална или вирусна. Те се проявяват с различна степен на тежест и изискват някои различия в тактиката на лечение. Могат да бъдат разграничени и “на око”, но трябва да притежавате определена наблюдателност - при вирусната ангина има възпаление на сливиците и зачервяване на гърлото. При бактериалната - възпалено небце и сливици, с бял налеп по тях, зачервено гърло и сив налеп по езика.

Медикаментозното лечение (антибиотици, антивирусни средства) се предписват само от лекар в зависимост от причинителя за появата на ангина.

Бактериална ангина
Виновниците за нея са известните на всички ни стафилококи и стрептококи. Белият налеп на сливиците се счита за основния й признак. Болката в гърлото е доста силно изразена, сливиците и лимфните възли са увеличени, температурата на тялото може да достигне до 39-40 градуса. Човек с бактериална ангина се оплаква от главоболие, чувства се “разбит”, а кашлица и хрема, като правило, липсват.
Лечението на бактериална ангина (само по предписание на лекар) се извършва с помощта на антибиотици - пеницилин, цефалоспорин, амоксицилин, еритромицин. За понижаване на температурата и облекчаване на болката се използват широко парацетамол, ибупрофен. В комбинация с основното лечение добър ефект има гаргарата с билки (лайка, градински чай, невен), разтвор на морска сол с добавени към нея няколко капки йод или прополисова тинктура.

Вирусна ангина
Най-често се причинява от вирусна мононуклеоза, грипни вируси и вирусите на Epsheyn Barra. Подобно на всички вирусни заболявания, ангината се предава по въздушно-капков път. Вирусната ангина се различава от бактериалната по това, че няма бели петна по сливиците, а лимфните възли не са увеличени толкова много. Този вид ангина често се придружава от простудни явления: хрема, кашлица, пресипналост, болки в гърлото и висока температура между 37 и 39 градуса. Вирусната ангина не протича толкова тежко, колкото бактериалната, и ако се започне своевременно лечение (често са достатъчни само домашните средства), възстановяването е в рамките на една седмица.

Милена ВАСИЛЕВА

Коментари