Проф. д-р Никола Владов е специалист по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия, почетен член на Френската академия по хирургия. Той придобива научната си степен доктор на медицинските науки с дисертация на тема “Рак на панкреаса”. Началник е на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА-София. На 21 януари проф. Владов и детските хирурзи доц. Христо Шивачев и д-р Стефан Стоилов от “Пирогов” извършиха животоспасяваща операция на 10-годишен пациент. Случаят касае тумор (невробластом), разположен около аортата и основни нейни разклонения.
- Проф. Владов, какво беше трудното в този случай за хирург от вашата класа, който прави едни от най-сложните трансплантации в България?
- В случая се касае за дете, което преди известно време е било с голям тумор, който е опериран в Детската хирургия на Пловдивската болница. Извършена е така наречената цитуредуктивна хирургия - т.е. намален е обемът на тумора, но част от него остава и той лежи върху аортата и няколко големи кръвоносни съда, които хранят черния дроб, далака, тънкото черво и левия бъбрек. След операцията колегите веднага започват агресивна химиотерапия. След химиотерапията обемът на тумора намалява до такава степен, че той става отстраним, но големият проблем е в това, че той лежи върху тези съдови структури и самата операция е изключително рискована. И това е причината детето да бъде насочено към Детската хирургия на “Пирогов”, която е специализираната болница за детски хирургични интервенции.
Тъй като ние имаме добра комуникация с колегите от “Пирогов” и понякога им помагаме за такива сложни оперативни интервенции - покрай чернодробните трансплантации добихме доста сериозен опит с такива структурни съдове, и в случая отново ни потърсиха. Решихме, че ще оперираме момчето, само че операцията ще стане във Военномедицинска академия, защото възможностите на нашата болница по провеждането на една такава голяма оперативна интервенция са много големи. Операцията беше извършена и за наша радост, всичко мина добре. Туморът се отдели от всички структурни съдове, без да бъде нарушена тяхната цялост и без да възникне някаква голяма кръвозагуба по време на самата операция. И по този начин детето беше спасено - в смисъл, че туморът е отстранен радикално. Може би ще има последваща химиотерапия, след което ще остане под наблюдение, но нашата надежда за неговото радикално излекуване е много голяма.
- Какво е състоянието на малкия ви пациент в момента?
- Състоянието му е много добро и в петък (1 февруари - б.р.) той беше изписан от болницата.
- Вие сте сред доайените в областта на чернодробната трансплантация в България. Какви бяха първите стъпки? Имаше ли нужда български лекари да пътуват в чужбина, или чужденци идваха у нас?
- Първо, Военномедицинска академия и екипът за чернодробна трансплантация е известен с това, че извърши първата си чернодробна трансплантация, а след това и последващите, без чужда помощ отвън. Хора от екипа - в мое лице, в лицето на анестезиолози и хепатолози, бяха на обучение за по един месец в центрове в Европа. По-специално в болницата “Кошен” в Париж, където наблюдавахме и участвахме в чернодробни трансплантации. Но самата трансплантация и въобще всичко, което я касае, сме го извършили абсолютно сами и въз основа на френския протокол, който въведохме в нашата болница. Това въвеждане на френския протокол и извършването на чернодробната трансплантация са абсолютно едно към едно, както се прави в болницата “Кошен”. Това е и причината аз да бъда приет за член на Френската хирургична академия. За наша голяма радост френският опит в чернодробната трансплантация е абсолютно успешен и виждате резултатите на нашия център, които са абсолютно съпоставими с европейските.
- Статистиката е досадно нещо, но не мога да не ви попитам, колко души сте трансплантирали вече?
- Точната цифра не мога да ви кажа, но някъде между 65 и 70 души, което е, бих казал, съвсем приличен опит. Особено на базата на това, че ние ежедневно работим чернодробна хирургия, и то в абсолютно голям обем - като се започне от големи високообемни чернодробни резекции, съдови реконструкции, смяна на големи съдове с протези и т.н. Това ни дава самочувствието, че тази хирургия за нас е нещо, което не ни затруднява вече и не е толкова драматична, както се възприемаше в началото и ставаме все по-агресивни и по-агресивни.
- Казвате, че ставате все по-агресивни. Накъде повече в сферата на трансплантациите?
- Вижте, в България може би липсва белодробната трансплантация, която, предполагам, че ще се случи в най-скоро време, тъй като има необходимост от това. Всичко друго се прави. По отношение на трансплантацията на панкреас има известен отлив в световен мащаб поради това, че медицината много напредна с медикаментите относно овладяването на диабета. Тези препарати стават все по-качествени, по-лесно се овладява диабетът и уврежданията от него не са толкова големи, за да налага трансплантация на панкреас. Второто, което също забелязваме в световен мащаб, е, че има известен отлив от чернодробните трансплантации заради наличието на ново лекарство за хепатит С. Благодарение на него ще се стеснят индикациите за чернодробна трансплантация в следващите години, след като се овладее хепатит С с медикаменти.
- Въпреки успехите на медиците в областта на трансплантологията, големият проблем - донорството на органи обаче си остава...
- Да, това наистина е големият проблем. Провеждат се кампании, агитации и така нататък, но за мен причините продължават да бъдат в организацията на донорството в България. Изпълнителната агенция по трансплантация трябва да застане на сериозни позиции и да се опитва да активизира т.нар. донорски бази да вършат тази работа по най-добрия начин и да се търсят донорите.
Също така колегите, които са координатори по донорство в тези донорски бази, трябва да бъдат много активни, да търсят донори, защото това, че има пациенти с мозъчна смърт не значи, че всички могат да бъдат реализирани като донори по ред причини - придружаващи заболявания и т.н., и т.н.
И трето, но не на последно място, за тази работа се иска сърце. Хората, които искат да се занимават с трансплантации, с донорство, трябва да имат сърце да го правят това нещо. Да бъдат убедени, че това е нещо, което помага на хората, че те са част от целия процес и тяхното място се вижда много ясно от обществото. Те трябва да живеят със самочувствието, че вършат нещо полезно за хората.
Румяна Стефанова
