„Създадохме едно малко сърчице, 11 мм, за да се научим как да правим големите сърца. В нашата лаборатория в момента ги използваме за тестване на лекарствени вещества. За да се получат добри медикаменти, те трябва да бъдат тествани върху здрави хора”, уточнява българският учен.
Професорът биохимик и ръководената от него биолаборатория търсят лекарство за сърдечна хипертрофия и вместо върху плъхове правят опити върху миниатюрни човешки сърца, създадени от самите тях от стволови клетки.
„За съжаление, сърцето е единственият орган, който много трудно регенерира. Ние се раждаме с малко сърце с определен брой клетки, което нараства благодарение на това, че всяка отделна клетка нараства по обем. Но ако в хода на нашия живот част от тези клетки умрат, ние оставаме с толкова клетки по-малко.
Сърцето е специален орган, най-здраво работещият в човешкото тяло, непрекъснато през целия ни живот. Няма време за поправки. Вече се правят опити от други колеги да се създаде истинско, функциониращо голямо човешко сърце. Първо се създава колагенната структура на сърцето, след това може да се препрограмират кожни клетки, които образуват трите слоя на сърцето, и тези сърца бият и биха могли да се използват за трансплантация. Това е в далечна и не толкова далечна перспектива”, говори с много любов за сърцето известният български учен.
Според него днес за науката дори ракът не е такава загадка – знаят се причините, видовете рак. Сега се търсят комбинациите медикаменти, които биха могли да предизвикат селективно унищожаване на раковите клетки.
Ученият е убеден, че след век хората ще живеят много по-дълго, тъй като много заболявания успешно ще бъдат лекувани.
„Ще можем да възстановяваме повредени органи и това определено ще удължи живота. Ще можем успешно да си подменим крайниците, сърцата, бъбреците, черните дробове. Предимно насочваме нашите усилия, разбира се, за лечение на заболявания като диабета. Правят се успешни опити за създаване на изкуствен панкреас, опити за възстановяване на нерви. Което съвсем не означава, че имаме резервни части и вече ще може да водим един крайно неразумен начин на живот”, коментира още проф. Желев.
Люба МОМЧИЛОВА, в. "ДОКТОР"
