Ваня Стойчева е сертифициран специалист по естествено хранене и консултира пациенти. Тя също е сътрудник и доброволец към фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”, като води семинари и уебинари на различни теми, свързани с женското здраве. Отскоро е част и на екипа “НеоВитро” за лечение на безплодие.
Ето какво обясни Ваня Стойчева за баланса и дисбаланса на чревните бактерии на уебинар за пациентки, организиран от фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”.
- Ваня, какъв е пътят на храната в човешкото тяло?
- Храносмилането започва от устата. Само че много често пропускаме този момент и дъвчем набързо, храним се на крак. Механичното раздробяване на храната започва от устата, където средата е алкална благодарение на слюнката. В слюнката се отделят различни вещества, подпомагащи храносмилането. Основният сред тях е ензимът амилаза, чрез който стартира смилането на въглехидратите. Следващото място, където се смилат въхлехидрати, е чак в тънките черва. И ако не сме сдъвкали добре храната в устата, а разчитаме само на тънките черва, панкреасът се натоварва изключително.
Други неща, които се съдържат в слюнката, са калций, хормони, антибактериални вещества, антитела, обезболяващи. Сред тях има и един силен антидепресант – опиопинът.
В устата има и бактерии, но целта е да се минимизира тяхното количество. Бактерии в устата се натрупват през нощта, когато потокът на слюнка е сведен до минимум и така липсват антибактериални вещества. Затова е изключително важна грижата за хигиената на зъбите вечер преди сън и сутрин след ставане.
Храносмилането продължава в стомаха, където средата вече е киселинна. Стомашните киселини са толкова силни, че може да увредят дори емайла на зъбите ни – най-твърдата тъкан в човешкото тяло. Ролята на киселините е, от една страна, да стерилизират стомаха. Затова тук могат да оцелеят само ацидофилните бактерии, които обичат киселинна среда.
Новите поколения пробиотици (под формата на добавки) вече отчитат този ефект в стомаха и затова се влагат в капсули, които могат да оцелеят в стомаха и да достигнат червата, за да изпълнят своята роля.
Второто предназначение на стомашните киселини е да разграждат протеините. В стомаха неактивният ензим пепсиноген се превръща в пепсин, който отговаря за смилането на протеините. Произвежда се и стомашен вътрешен фактор, който е отговорен за усвояването на витамин В12 вче рвата ни
При навлизането на храната на малки порции от стомаха в тънките черва се смесва със соковете от панкреаса и жлъчката. Така се неутрализира силната стомашна киселинност. Добавените ензими и жлъчен сок продължават химическото смилане на храната. Структурата на тънките черва е създадена за абсорбация на хранителните вещества. Дължината на тези черва е 37 метра, а повърхността им за усвояване достига до 7 км2. В горните два отдела на тънките черва не е предвидено да има много бактерии. По-голямото количество бактерии живеят в третия отдел, който преминава директно в дебелото черво.
Когато се откриват бактерии в горните отдели на тънкото черво, това означава патогенно състояние, наречено бактериален свръхрастеж. Симптомите на бактериалния свръхрастеж са уригване, газове, подуване на корема и много често се бъркат с киселини в стомаха. От бактериалния свръхрастеж може да се появят също лош дъх в устата, болки в ставите и дефицит на хранителни вещества (анемия).
Родният дом на бактериите в храносмилателната ни система е дебелото черво. Там процесите се случват много бавно, като целта е да се извлекат и последните полезни вещества от храната. В дебелото черво се дава време на бактериите да се нахранят с остатъците, които не можем да използваме, а използваните вода и соли да се върнат обратно в организма. Там се абсорбират някои минерали, като калция, част от В-витамините, витамин К, някои мастни киселини.
- Как се появяват бактериите в нашето тяло?
- В началото науката класифицира бактериите като растения и оттам идва терминът микрофлора на червата. След това се установява, че бактериите имат характеристики на живи същества и затова се преминава към термина микробиота. В последно време се говори за микробиом, който представлява сборът от абсолютно всички микроорганизми в човешкото тяло, плюс техните гени. Около 90% от микроорганизмите в червата са бактерии, по-малко от 10% са дрожди и гъбички, има и съвсем малък процент вируси, които атакуват бактериите в червата.
Единственото място, където човешкото тяло е напълно стерилно и не съдържа бактерии, е утробата на майката. Чак при преминаването през родовия канал при естествено раждане организмът на бебето се колонизира с бактерии. Вагиналната среда е кисела и затова вагиналната флора е добре селектирана
Съдържа само полезни бактерии. Когато обаче бебето е родено със секцио, колонизацията на организма с полезни бактерии не се случва. Вместо тях в организма на бебето навлизат кожни бактерии, които далеч не са добре селектирани, и бактерии на болничната среда.
Затова вече има практика по света след извършване на секцио бебето да се обтрива с тампон със секрет от влагалището на майката. Но е добре още по време на бременността да се направи микробиологично изследване на вагиналния секрет и ако има патогени, да се приложи необходимата терапия за елиминирането им.
При кърменето се предават готови антитела от майката на бебето и това го защитава, тъй като имунната му система още не е развита. Лактобацилите по ареолата и зърната на майчината гръд също навлизат в храносмилателната система на бебето и му помагат. Бифидобактериите в стомахчето много обичат майчина кърма.
Когато бебето започва да лази, да пипа всичко и да го пъха в устата си, идва срещата с патогените на околната среда. Детето има защита при срещата с патогените, ако преди това е можело при кърменето да смуче и облизва кожата на майка си. Това е моментът, в който имунната система на детето се тренира да реагира на патогените.
Ваня Стойчева
- Какво правят бактериите в нас и за нас, с какво ни помагат и вредят?
- Бактериите разграждат несмляната храна, която човек не може да използва. Съответно, бактериите произвеждат за нас различни витамини, киселини, мазнини и газове. Освен това разграждат и отровни медикаменти. Участват във формирането на кръвната ни група и в обучаването на имунната ни система.
Бактериите живеят в лигавицата на червата и нямат досег с останалите човешки клетки. Около 80% от имунните ни клетки са в червата и там се учат да различават полезните от болестотворни бактерии, както и собтвените клетки от чуждите.
Колекцията гени на микробиома е в пъти по-голяма от нашите собствени човешки гени. Затова бактериите, които носим в червата си, могат да ни придадат допълнителни способности. Например при хора с различни бактерии в червата някои медикаменти имат индивидуална токсичност. Да вземем метаболизирането на парацетамола от черния дроб. То се влияе от бактерии и произвежданите от тях вещества.
Полезното действие на някои храни се определя също от наличието на дадени бактерии в червата ни. Да вземем соята, която е естествена храна за азиатското население, като за 50% от него има полезно действие. Докато полезното й действие е само при 25 – 30% от населението на Европа и Америка.
Чревните ни бактерии са отговорни за ефективността, с която разграждаме въглехидрати, протеини и мазнини, както и за качването на наднормено тегло.
Има три ентеротипа, които се определят от преобладаващите в червата бактериални семейства и се влияят от диетата на човека. Факт е, че различните бактерии харесват различни храни
На ентеротип-1 любима храна на бактериите са месо и наситени мазнини, като този тип бактерии произвеждат повече биотин. За ентеротип-2 предпочитаната храна е веганска и вегетарианска, като тези бактерии произвеждат по-голямо количество витамин В1. За третия ентеротип се твърди, че предпочитаната храна е клетъчната стена на растенията, а тези бактерии произвеждат хема – небелтъчната част на хемоглобина.
- Какво провокира дисбиозата?
- Дисбиозата има два компонента – отмиране на полезните бактерии в червата и свръхрастеж на болестотворните бактерии. Причината може да е в неподходяща диета, понеже различните бактерии предпочитат различна храна. Бактериите ни награждават с тирозин и триптофан, когато си получат обичаната храна. Тирозинът и триптофанът всъщност се превръщат в допамин и серотонин, като активират „наградният отдел“ на мозъка. Но основната част от бактериите имат нужда от въглехидратна храна и фибри.
Дисбиоза може да настъпи и при прием на антибиотици, защото те унищожават абсолютно всички бактерии, но не и вируси. Ето защо няма смисъл от прием на антибиотици при вирусни инфекции. Важно е също антибиотиците да се комбинират с качествен пробиотик на добавка.
След операции често се дават антибиотици, но не знам колко често се изписват пробиотици. Скрити източници на антибиотици са месото от промишлено отглеждани животни, както и от растения, торени с животински тор от такива животни.
Каква е разликата между пробиотици и пребиотици?
И прекалената стерилност, и твърде големия досег с вредни бактерии могат да нарушат баланса на бактериите в червата.
Стресът също е фактор за дисбиозата, защото възпрепятства храносмилането и води до запек и промяна на бактериите. Наистина няма живот без стрес – важно е да намерим подходящите за нас методи за управление на стреса. Лошят сън е друг фактор за дисбиоза. Намалените нива на мелатонин довеждат до пропускливост на червата и възпаление, както и до увеличено количество на бактериите, които повишават теглото. По време на сън стимулираме добрите бактерии, докато при безсъние „лошите момчета“ надделяват.
Балансът на чревната флора може да се наруши и от токсини, като хлора в питейната вода, подобрителите на храната (оцветители, сгъстители, овкусители), както и от хранителни непоносимости и алергии на конкретния човек.
- Какви проблеми със здравето може да възникнат при дисбаланс на чревните бактерии?
- Дисбиозата се свързва често с храносмилателни проблеми, с имунитета и чести инфекции, депресивни състояния, хормонални смущения и др. Типично при дисбиоза е да настъпи възпаление на червата и чревна пропускливост, което води до лошо усвояване на хранителните вещества, съответно води до дефицити.
Има директна връзка между червата и мозъка по чревно-мозъчната ос, която представлява най-дългия нерв в човешкия организъм – вагусовият. Вагусовият (блуждаещият) нерв започва от продълговатия мозък, спуска се надолу от двете страни на врата, инервира ларинкса, трахеята, храносмилателната система, черния дроб, далака, панкреаса, сърцето и белите дробове, бъбреците, щитовидната жлеза и други органи.
Този нерв е основен играч в парасимпатиковата нервна система, която контролира функциите „почивка и храносмилане“. Чрез връзката черва - мозък мозъкът придобива подробна информация за състоянието на вътрешната среда на организма.
Дисбиозата предизвиква проблеми с паметта и концентрацията, депресивни състояния, безсъние. Бактериите могат да ни накарат да консумираме храни, които обичат, обикновено захари, което може да ни докара проблеми с кръвната захар. Бактериите влияят и на усещането ни за глад и ситост.
Запекът също е свързан с дисбаланс на чревните бактерии. Продължителното задържане на преработената храна в дебелото черво води до абсорбация на токсини и хормони обратно в организма. Така се натоварва допълнително черният дроб. В червата започват гнилостни процеси, които утежняват дисбактериозата и нарушават баланса на хормоните.
Петте компонента за първа помощ при запек са 1) промяна на диетата и главно увеличаване на храната, богата на фибри, 2) повече вода, 3) мазнини, 4) движение, което стимулира перисталтиката на червата, и 5) добавки (пробиотици, ензими и др.).
Дисбиозата води до чревна пропускливост, която може да тласне организма към автоимунно заболяване. Друг здравен проблем е синдромът на раздразненото черво, при който симптоми са болки в корема, проблеми с храносмилането, подуване, газове, запек или диария, плюс елемент на тревожност. Често този синдром се бърка с ендометриозата заради общите симптоми. Но не е изключено да имате едновременно и синдром на раздразненото черво, и ендометриоза.
Първата помощ при синдром на раздразненото черво отново са диета и фибри, както и подходящи добавки. Задължително се включват релаксанти и работа с нервната система.
Към уврежданията на дисбиозата спада и естрогеновата доминантност. В червата ни има бактерии, които произвеждат естрогеноподобни вещества и могат да освобождават свързан естроген, подготвен да се изхвърли от системата ни, но да го връщат обратно през червата в кръвообращението. Често се случва заедно с естрогена да има и висок билирубин. Това води до предменструален синдром, до кисти, миоми, ендометриоза. Решението е хранене с много фибри, повече движение, добър сън и подходящи добавки – не само пробиотици и ензими, но и богата колекция от добавки.
Чесън, черен шоколад и кимион подхранват полезните чревни бактерии
Хистаминовата непоносимост е друг вреден ефект на дисбиозата. Представлява комбинация от висок хистамин и нисък ДАО-ензим или НNMT (хистамин-N-метилтрансфераза). Хистаминът е сигнално вещество на имунната ни система, чиято функция е да регулира солната киселина в стомаха, да стимулира мозъка, да играе роля при овулация, а има също връзка с либидото и с нивата на естрогена.
Хистаминът се повишава при прием на някои храни, произвежда се от определени чревни бактерии и се влияе от високия естроген и от ниския прогестерон в организма. ДАО е отговорен за почистването на хистамина от тялото и намалява при бактериален свръхрастеж. Настъпва също дефицит на витамин В6 и дисбаланс на естрогена и прогестерона, което може да се причини и от прием на противозачатъчни.
Дисбалансът на бактериите директно води до хронично възпаление с много прояви. Важно е да се установият и елиминират дразнителите в храната и след това да се предприемат стъпки за оздравяване на червата. А третата стъпка е да се върнат обратно дразнителите в храненето, за да се провери какво е постигнато.
Промяната на баланса на бактериите в червата може да доведе и до поведенчески промени.
Да се погрижим за баланса им
На първо място, за баланса на чревните бактерии можем да се погрижим с прием на пробиотици, които представляват полезни бактерии. Те са ни нужни всеки ден, тъй като с ежедневната дефекация голяма част от тези бактерии се изхвърлят заедно с изпражненията. Ние си набавяме пробиотици предимно чрез храната. Уточнявам, че пробиотични са ферментиралите храни.
Тези, които не трябва да ядат млечни, могат да си правят кисело мляко и кефир от ядково мляко. Пробиотици съдържа и суровата туршия, но не и топлинно обработена, в която бактериите са избити. Пробиотични са соевите продукти, кимчи, мисо, темпе.
Пробиотици може да приемаме и под формата на хранителни добавки. Към тях е добре да добавим пребиотици, които са всъщност храната на полезните бактерии. Но внимавайте – пребиотиците инулин и декстроза в големи количества може да ни докарат храносмилателни проблеми, особено ако имаме синдром на раздразненото черво.
Наравно с храната и влиянието й върху чревните бактерии значение имат нашите навици, начинът ни на живот. Когато се движим повече, когато овладяваме стреса в живота си, когато имаме здравословен сън и почивка, това поддържа баланса на бактериите. Тези навици, първо, влияят на храносмилателната система и, второ, на нервната система и мозъка, които имат дирекна връзка с червата.
Мара КАЛЧЕВА
