Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
15°C
Времето Видин
17°C
Времето Сандански
16°C
Времето Плевен
15°C
Времето Пловдив
17°C
Времето Русе
17°C
Времето Сливен
14°C
Времето Шумен
18°C
Времето Хасково
17°C
Времето Варна
18°C
Времето Бургас
18°C

Постоянната умора и недоспиването ни разболяват

Липсата на „лудост“ не значи, че сме психично здрави
Прочитания: 977  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

“Едва 2,5% от агресивните актове в обществото се извършват от пациенти с психични разстройства. Тези хора много по-често стават жертва на насилие, отколкото самите те са насилници. Медиите могат да бъдат съюзник на хората с психични разстройства, макар че в момента повечето от средствата за масова информация поднасят невярна или неточна информация, когато става въпрос за подобни пациенти”, каза доц. Мая Стоименова от Медицинския университет в Плевен по повод нетолерантността на медиите при поднасянето на новина, в която главен участник е човек с психични проблеми.

“Първото, което трябва да се знае от всички нас, не само от медиите, е, че психичната болест не е нещо, което ние избираме и решаваме, че ще го има или няма да го има. Това е нещо, което може да се случи на всеки от нас.

Това, към което призоваваме, е да има изключително сдържан език, толерантност към човека с психично заболяване, към оповестяване на неговата новина, така че да не бъде накърнено неговото човешко достойнство. Недопустимо е използването на груби епитети по отношение на болните и лечебните заведения, където те се лекуват. Трябва да има толерантност по отношение на човешкото достойнство, не по отношение на казуса, който би могъл да бъде отразен без употреба на епитети”, категорична е доц. Стоименова.

“Когато говорим за психично здраве, често го асоциираме с понятието психиатрия. В тесния смисъл психиатрията се занимава само с болестни състояния. Психичното здраве е термин, който 

описва емоционалното благосъстояние 

и качеството на възприятие, липсата на психични разстройства. Психичното здраве може да бъде свързано с качеството на живот. По нашите земи липсва идеята, че за психичното здраве трябва да полагаме активни грижи, както за телесното ни здраве. По-просто казано - липсата на “лудост” не предопределя, че сме психично здрави. Не е задължително да си луд, за да потърсиш помощ или съвет от психолог или психотерапевт. Хората, които имат добро емоционално здраве, са способни да се справят с предизвикателствата, да градят силни и здрави взаимоотношения и да се възстановяват от спънките и временните неуспехи”, сподели доц. Стоименова.

“Едни от най-честите причинители на психичните заболявания са постоянното напрежение, стресът, умората и недоспиването. Зависимостите обаче са част от всекидневието и могат да се превърнат в сериозен психично-здравен проблем. Ние сме зависими в една или друга степен от хората, събитията и обстоятелствата около нас. От кислорода, който приемаме всекидневно чрез въздуха, от храната, от обществото, чрез взаимоотношенията си с него. От работата си - като такава и като начин да задоволяваме финансовите си потребности. От климатичните условия дори. Налага се да се съобразим с тях, ако ще пътуваме например.

Но когато говорим за зависимостта като болестно състояние и как хората попадат в нейния плен, излиза, че повечето от нас като че ли сами се изолират на “самотния остров на зависимостите”. 

Сякаш искат да доплуват, търсят и чакат кораба, който ще ги върне обратно в обществото или ще ги направи като другите, но не успяват”, със съжаление допълни експертът. 

“Когато дадено вещество - алкохол, наркотици, храна, лекарства, или поведение - хазарт, секс, интернет, и желанието да се набавят, започнат да ни управляват, вече е болестно състояние. 

Тялото, мислите и чувствата 

на зависимите се нуждаят от тях и на трите нива - психическо, физическо и емоционално. Tези хора са станали зависими от съответното вещество или действие и липсата им ги довежда до абстинентен синдром.

Често се употребява и терминът  “проблемна употреба” или “злоупотреба” с вещества.  Не е необходимо да е налице болестна зависимост. Достатъчна е т.нар. загуба на ситуативен контрол. Типичен пример за това е шофирането след употреба на алкохол. Не е задължително да си алкохолно зависим, за да предизвикаш пътно-транспортно произшествие.

Преди да се изолират напълно и да останат на този остров като самотници, те въвличат в това своите семейства, близки и роднини, които развиват типични белези на поведение, наречени съзависимост. Постепенно обкръжението може да остане или да види и намери начин да се спаси и отплава, а зависимият остава сам с болестта си.

Болестните състояния, които се развиват са: алкохолизъм, наркомания, зависимост от лекарства, анорексия, булимия, хиперфагия, хазартна зависимост.
Други се определят като пристрастеност: зависимост от секса и любовта, тютюнопушене. Съществуват и нови зависимости - орторексията или зависимостта от интернет и виртуалното пространство. Трябва да се пазим и да знаем какви и кои са приоритетите ни в живота”, съветва доц. Стоименова.



Доц. д-р Христо Кожухаров: Психиатрите са в дълг към обществото

“Медиите и психиатрите са в дълг към обществото. Ние се борим от едната страна и тя е да помогнем на психично болните. Използвам вашия интерес, за да обявя награда, която Българската психиатрична асоциация ще даде на медия, която отрази положителна новина, свързана с психична болест.

За жалост преобладават негативните новини. Винаги на преден план се изважда агресията на психично болните, използват се определения като “луд”, “смахнат”. Целта е да изтрием това дамгосване, да махнем негативния оттенък, да погледнем от другата страна, да видим малките, добри стъпки, които постигаме с лечението и които психично болните, излизайки извън болницата, кабинета или програмата, постигат. Те започват работа, женят се, имат семейства и приятелства.

Като че ли медиите свръх обобщават нещата. Аз разбирам тези страхове и нежелание да сме от страна на болните, но едно е желанието, друго е реалността. Колкото и да го отхвърляме, вероятността да се случи събитие, от което да бъдем депресивни, тревожни или натрапливи си остава налице. Затова българските психиатри подаваме ръка на медиите да работим заедно, за да помогнем на психично болните”, сподели доц. Христо Кожухаров, председател на БПА, Медицински университет във Варна.


Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA