Проф. Едуард Коркотян: Не се заседявайте дълго в социалните мрежи

Те дават само усещането и илюзията за общуване

Проф. Едуард Коркотян: Не се заседявайте дълго в социалните мрежи
Предлагаме ви интервю в превод от руски със световноизвестния невролог проф. Едуард Коркотян. Той изучава природата на болестта Алцхаймер, на епилепсията и на другите невро-дегенеративни заболявания. Известен е в цял свят с научнопопулярния цикъл от лекции за функциите и особеностите на човешкия мозък.

- Проф. Коркотян, различава ли се женският мозък от мъжкия?
- Разбира се, че се различава. Първо, мъжкият мозък е по-голям от женския, въпреки че това е само физиологична особеност и тя не влияе на развитието на ума и интелекта. Второ, има и функционални разлики - както цялата нервна система, така и мозъкът се формира под въздействието на половите хормони. Но и тук не може да се съди за това кой тип формиране е по-добър или по-лош.

- Как се случва стареенето на мозъка? И как можем да се противопоставим на този процес?
- Стареенето е естествен процес за човешкия организъм. Износените мозъчни клетки не могат да бъдат заменени с други човешки клетки. Т.е. получава се така, че мозъкът почти не се възстановява, което може да доведе до тежки последствия например за хората в напреднала възраст. Въпреки че може да се попречи това да не се случи. За целта е нужно от детството мозъкът да се товари с информация: четене, изучаване на чужди езици, на точни науки и т.н. Освен това социалната активност е много ефективен начин да развиваш своя мозък, грижливо “опазвайки” го от стареене.

- В епохата на мобилните устройства и интернет информацията буквално атакува човека. Могат ли безкрайните потоци информация да навредят на мозъчната дейност?
- По принцип, изобилието от информация е крайно полезно за мозъка. Просто е необходимо да тренирате мозъчните си гънки. Това може да се счита и като профилактика например за болестта на Алцхаймер. Информацията засилва мисловните процеси. Обаче в зряла възраст, след 40-50 години, вече е късно да се провеждат подобни “занимания”.

- При продължително използване телефоните влияят ли по някакъв начин на човека?
- Наскоро бяха публикувани резултати от дългогодишно изследване, в което се разглеждаше влиянието на смартфоните и таблетите върху патологичните процеси в мозъка, например туморите. Учените стигнаха до извода, че в това отношение не съществува никаква взаимовръзка. 

- Вие споменахте, че точните науки подобряват мозъчната дейност. А какво да правят хората с т.нар. хуманитарна структура на ума?
- Точните науки не противоречат на творчеството. В света съществува заблудата, че човекът е или физик, или лирик. Аз смятам, че всички хора са способни до определено ниво да разбират абсолютно всички науки - математика, физика, литература и прочее. До известна степен неразбирането произтича заради самовнушение или влияние от страна на околните. 



- Моля да обясните как  да “опазим” мозъка си от “информационния шум” и “боклука” в интернет?
- Не се заседявайте дълго в социалните мрежи. Те дават само усещането и илюзията за общуване. Истинското взаимодействие между хората се случва на различни нива, важно е всичко, в т.ч. и 

физическото присъствие 

А безкрайното “чатене” в социалните мрежи може да доведе до загуба на дълбочината на мислите. Хората си общуват не само с думи, но и с поглед, с жестове, с мимика и дори с миризми.

- Как действат на мозъка енергийните напитки? Според специалистите те краткотрайно засилват мозъчната дейност.
- Това е така. Но тези напитки не повишават бързината на функциониране на мозъка, те засилват определени процеси в организма. Основният стимулатор в тях е кофеинът. Той влияе положително за дълготрайна потенция, явява се механизъм на клетъчната памет. За съжаление, за всеки такъв “наплив от енергия” се разплаща целият организъм. Така например, кофеинът предизвиква извличане на калция от специфичните вътреклетъчни запаси, след което мозъкът се нуждае от период за възстановяване.

- Тази година специалистите идентифицираха клетки в мозъка, които играят решаваща роля в регулирането на апетита, което от своя страна може да реши проблема със затлъстяването. Как смятате, възможна ли е в бъдеще операция на мозъка, способна да “премахне” излишните клетки у човека и да го излекува от преяждане?
- Това е напълно възможно. В мозъка има 

център на глада и активността на хранене - 

това е хипоталамусът. Там може да се идентифицират невроните и да се приведат в пасивно състояние. Мисля, че в бъдеще специалистите ще могат да извършат нещо подобно.

- Доколко добре е изучен човешкият мозък към днешна дата? Останаха ли още неизследвани зони?
- Човешкият мозък съвсем не е изучен и почти всички негови области са неизследвани. Много е трудно да се изследва този важен орган. Това е сложна триизмерна структура, която при най-малък контакт започва да се разрушава. Работата е там, че класически метод за изследване на мозъка е вкарването на електроди в него. Така се записва информацията от една клетка, а имайте предвид, че в мозъка те са милиарди. В крайна сметка получената информация е крайно оскъдна. Разбира се, в последно време се появяват съвременни методи за изследване. Едно от най-новите направления е функционалната магнитно-резонансна томография. Тя позволява да се следи активността в различните отдели на мозъка. Друг метод е генетичната намеса в мозъка. Но той засега се провежда само върху животни. При него се променя природата на неврона с помощта на генното инженерство и по този начин може да се разбере как работи един или друг ген. 

Човекът непременно някога ще започне да променя собствената си природа. Възможно е скоро учените да съумеят да се ориентират и по отношение на мозъка. Защото пътят за решаване на много проблеми и болести сега вече се заключава не в търсенето на таблетки и лекарства, а в излизане от рамките на собствения геном. А именно в главата се спотайва най-голямата сила на този геном. 

Яна БОЯДЖИЕВА
 

Коментари