Чрез арттерапията се свързваме със себе си

В лятната горещина ще ви предложа четиво за наслада и прохлада, за свързване със себе си и освобождаване на емоционални товари, с  които волю или неволю сме се задръстили.
За някои от ползите на арттерапията ще прочетете в края на статията. За начало ще ви разкажа за една успешна практика, която практикувам от години, и която може да използвате сами. Нужни са ви бои - темперни или маслени, мокри кърпи, вода и смелост. (Мокрите кърпи изтриват от ръцете маслената боя. После се измивате с вода).

За да се настроите към вълнуващото рисуване, като начало подгответе пространството. Пуснете си инструментална музика, достатъчно продължителна, за да не ви разсейва със спиране и пускане отново; нека тя е такава, че да ви вдъхновява, вълнува и провокира. Втора стъпка: вече с музикален фон, подгответе мястото, на което ще рисувате - сложете найлонова покривка, за да не се притеснявате, че ще нацапате. Трета стъпка - разпръснете боите върху масата. Желателно е да поклащате леко тялото си в такт с музиката.  Сложете листа или платното. Изключете телефона си, помолете любимите си хора да не ви безпокоят за час-два... Поклащате ли се в ритъма на музиката? Чувате ли едно гласче отвътре да ви говори? Какво казва - ти не можеш да рисуваш, от това нищо няма да излезе, безсмислено е, изглеждаш като глупак... Просто регистрирайте посланията.


©Shutterstock

И сега поспрете за миг и си благодарете - защото си подарихте време за себе си. Още едно уточнение по отношение на вътрешния критик/защитник/ попречител, които ще ви накара да кажете - не мога да рисувам. За тази практика не е необходимо да можете да рисувате. За нея е нужно да искате да се свържете със себе си, да се чуете, да видите, кое е онова, което отдавна таите и не искате да признаете.

Четвърта стъпка - да започваме!

Свързване със себе си. Затворете очи и си представете път. Тръгнете по него. Вървете. Огледайте се. Какъв е сезонът?  Какво е времето? Какво има около пътя? През какви местности минавате. Вижте ги. Продължете да вървите по пътя...  В далечината виждате силует на човешка фигура. Тя се приближава към вас. Не можете да различите кой идва към вас. Но крачка след крачка разбирате, че това сте вие самите. Продължете да се приближавате към себе си. Ето, вече сте на една крачка разстояние от себе си. Разгледайте се. Каква е стойката ви. Как стоят раменете ви - отпуснати, напрегнати... А ръцете?... Погледнете лицето си, какви са чертите ви. Надникнете в очите си и вижте болката, която отдавна носите... Поемете дълбоко дъх..., спомнете си силата, която притежавате и се потопете в това, което ви мъчи отдавна. Усетете го - как  ви кара да се чувствате? Усетете къде в тялото ви се е загнездило, стаило..., казва ли ви нещо..., чувате ли казаното..., можете ли да го назовете. 

Отворете очи. Останете в тишина. Вземете първата боя, която ви привлече най-силно. Изтискайте от нея колкото грахово зърно и започнете да я нанасяте върху листа/платното с намерението да извадите тази болка от себе си. Когато решите - сменете цвета. Нанасяйте малки участъци, размазвайте боята до усещането за насищане, за изчерпване на вътрешната тегоба. Нанасяйте цветовете един до друг.  Когато  запълните листа/платното, вземете бяла и започнете да нанасяте от ляво надясно, върху вече нанесената боя. Разнасяйте и освобождавайте. Може да въртите кръгчета. Може да правите вълни. Може да теглите от центъра на платното към четирите края. Разнасяйте с бялото. Освободете се от контрола и се оставете движенията и цветовете, които се преливат и изменят, да ви водят. Отчетете дали вътрешният ви критик се включва, само регистрирайте какво ви казва и продължете да размазвате боята.
 
Не е задължително в края на вашето рисуване да се появи картина, която да прилича на нещо. 

Тук е важен процесът 

Тук не рисувате с предварително намерение - да нарисувате цвете, птица, къща, море, небе, планина. В тази практика използваме боите като средство, чрез което да стигнем до себе си, да извадим емоция, която сме стаили, да идентифицираме нещо, което досега не сме могли да назовем с думи, да извадим от себе си преживяване, което ни блокира да постигнем това, което искаме. Можете да използвате тази техника, когато във вас бушуват емоции, които смятате, че могат да убият вас или друг човек, или когато имате нужда от яснота. 


©Shutterstock

По отношение на вътрешния критик е важно да знаете, че го има. Неговите послания са посланията на културата, средата, семейството или гласа на собственото отричане и осъждане. Затова е нужно да се поздравите и насърчите, че сте си позволили да правите нещо без цензура, без претенция  да бъде съвършено  , без желание да сте най-добрият, че сте си разрешили да бъдете автентични, искрени и откровени. 

Когато започнете да рисувате, изведнъж може да си  припомните, че винаги сте се чувствали добре, когато сте се занимавали с творчески дейности. Тогава е добре да проследите кое е било онова, което ви е спряло да продължите да се занимавате с изкуство. Ако ви харесваше да пишете - защо спряхте, защо не го правите сега? Защото поетите умират бедни и самотни, в мизерия. 

Или обичахте да рисувате, но не го правите, тъй като художниците стават известни след смъртта си? Пее ви се или ви се свири, но знаете, че музикант къща не храни. Просто отбележете ограничаващата сила на това вярване. Да видим какво още може да изникне в ума, докато рисувате. Обичате да пътувате и да разказвате на другите за красиви дестинации, но някой ви е убедил, че това не е сериозна работа и ще изглеждате повърхностен. И сте се отказали от мечтата си. Шофира ви се кола, но важен за вас човек ви е казал, че сте безотговорен и не можете да се справите с отговорността да управлявате автомобил. И не правите крачка в тази посока. Искате да кажете на някого, че го обичате, че ви е  ценен и значим, че искате да споделяте времето си, но някога някой ви е отблъснал и вие не смеете да покажете чувствата си, защото ви е заболяло от отхвърлянето. Или не се престрашавате да искате, защото много пъти са ви отказвали и сте се свили. Или се усещате незначителни и затова не разрешавате на другите да се погрижат за вас. Чувствате се неловко, когато получавате, когато някой ви обръща внимание. Некомфортно ви е, че другият си губи времето, занимавайки се с вас.  Рисувайки, може да чуете и решенията, които сте взели заради начина, по които се чувствате: “Ще се справям сам/а, защото не съм важен за теб. Неудобно ми и, че се занимаваш с мен. Разрешавам си да получавам грижа/внимание/материални неща/успех/почивка само когато “платя“ висока цена за това - усилия, пари, много труд, мъка, тормоз. 

Ето и малко теория 

за ползите от арттерапията. Тя дава възможност за изразяване на агресивни чувства по социално приемлив начин. Рисуването и моделирането са начини за намаляване на напрежението. Ако успоредно работите с психолог, прогресът в терапията се ускорява. Подсъзнателните конфликти и вътрешни преживявания по - леко се изразяват чрез нарисуваните образи, отколкото в разговор по време на вербална психотерапия. Рисувайки, има голяма вероятност да се избегне съзнателната цензура. Този процес позволява да се работи с мислите и чувствата, които изглеждат непреодолими. Понякога не вербалното средство се оказва единственият инструмент, показващ и проясняващ интензивните чувства и устойчивите вярвания. Арттерапията развива и засилва вниманието към чувствата, подпомага тяхното опознаване и назоваване. По време на творческия акт  се засилват зрителните и кинестетични усещания и това позволява експериментирането с тях.

Артерапията засилва усещането за собствена личностна ценност и носи удовлетворение,  възникващо от  изявата на скритите умения и тяхното развитие.

Борянка БОРИСОВА, психолог