Подаряваме си време, ако се обичаме

Съвременният човек често търси любовта извън себе си и страда, когато не я намира. Днес ви предлагам друг подход в търсенето - директен път към намирането. Ще кажете: „Да, да, толкоз пътища съм извървял, толкова книги прочел, много стратегии съм опитал,… пак съм сам, живея без любов…“ Да видим! Предлагам ви днес да натиснем за кратко пауза и да се свържем с любовта в себе си.

Обичам да се събуждам сутрин, топла, отпусната в прегръдките на завивката, да се протегна, да се сгуша. Бавно, със спокойна походка да си направя кафе, да се върна в меките завивки и да се насладя на аромата му. Обичам в същото това време, докато се наслаждавам на кафето, да планирам деня, задачите, срещите. Наслаждавам се на деня, които настъпва и предстои. Обичам, докато се обличам, да се радвам на себе си. Обичам да забелязвам красотата, която ме заобикаля - на природата, на архитектурата, на човешките взаимоотношения. Обичам да откривам любовта и радостта в очите на хората. Да се наслаждавам на присъствието на важните за мен. Обичам времето със себе си. Харесва ми това, което правя. Отделям време, за да се информирам и развивам. Обичам хобито си - харесва ми да докосвам платната, боите, хартията, четките, материалите. Харесва ми да се отпускам в полета на въображението. Да виждам с вътрешното си зрение това, което искам да създам. Харесва ми да творя уют и красота. Харесва ми да пиша. Унасям се да садя цветя, да работя в земята, да чувам птиците. Харесва ми със значимите за мен хора да се отнасям с любов и грижа, да ги щадя, да им давам пространство. И изведнъж открих: “Обичам да си причинявам любов!”. 

Обичам да се свързвам с любовта в себе си. Сега ми е лесно да го напиша, но преди, това беше голямо предизвикателство за мен. Търсех я навън. От другите. Търсех причините, поради които не я получавах. Ровех се в спомените. Изследвах страховете си. Запознавах се с нагласите си. До момента, в който се смилих над себе си. И реших да се опитвам да уча за себе си  с любов. И да я потърся в себе си. Може би късно се сетих, но се сетих!!! Трудно ми беше да се свържа с нея. Точно толкова, колкото и с гнева си.

Чувствителност, ранимост, съмнение, свързване

Ще ви предложа едно упражнение, в чиято ефективност съм се уверила. Можете да го правите сами, не е необходимо друг  да ви води. Подберете си инструментална музика, която харесвате, задължително е да изключите звука на телефона, настанете се удобно и се отпуснете. Започнете с кратко релаксиращо упражнение. Просто е и не отнема време. Повтаряйте: Отпускам ходилата, ходилата ми са напълно отпуснати; отпускам краката, краката ми са напълно отпуснати; отпускам таза, тазът ми е напълно отпуснат; отпускам гърба, гърбът ми е напълно отпуснат; отпускам раменете, раменете ми са напълно отпуснати; отпускам ръцете, ръцете ми са напълно отпуснати; отпускам врата, вратът ми е напълно отпуснат; отпускам главата, главата ми е напълно отпусната. Отпуснат съм и спокоен. Усетете дишането си - дълбоко, равномерно и спокойно. Сега започнете своето пътуване към себе си. Към мястото на любовта у вас. Потърсете я. Може с годините да сте затворили здраво нейната врата, може да сте я барикадирали. Може дори да сте опаковали плътно това място в себе си, защото ви е свързвало с вашата чувствителност и уязвимост, с вашата доброта и нежност. Или с порива и полета ви.  Може някога, някой да не е споделил вашите преживявания и да сте се почувствали наивни, смешни, малки... Може... Оставете спомена да излезе и му наредете да си отиде завинаги. Ако с вътрешното си зрение откриете прегради пред вратата на любовта в себе си, просто ги отстранете. Измислете си въображаем помощник, които има силата да ги разчиства завинаги. И застанете пред вратата. Усещате ли вълнението? Колко дълго съществото ви е чакало да се свържете отново със себе си, с любовта си. Поздравете се за това, че сега сте тук! Усещате ли трепета?... Пристъпете, отворете вратата... и се насладете на усещането - за тишина, мир, покой, съвършенство, пълнота, изобилие... дайте си го..., останете в него до насищане...,  оставете тази любов да изпълни всяка празнота във вас, всяка пустота, всяко преживяно предателство, всяка раздяла, всяка загуба, всяко разочарование, нека любовта пълни тази жажда или глад. Сега я оставете да залее и изпълни, всяка ситуация, в която се чувствате несигурни, тревожни, сами, в която изпитвате страх, в която не ви достигат сили да се справите,  ...наситете ги със своята любов. А сега си спомнете ситуациите, които напоследък са ви тежки или се повтарят. Напоете ги, обгърнете ги с любовта си. Не можете да се заявявате и отстоявате? Наситете тази ситуация с любовта си. Работите, а не почивате? Насищайте, насищайте, сами ще усетите докога... Парите все недостигат, въпреки труда ви? Насищайте, насищайте... Повторете си след това: “Заслужавам. Аз съм ценен и значим. Аз съм ценна и важна част от света. Има за какво да ме има”. 

И продължете към следващата болезнена или повтаряща се ситуация в живота си. Насищайте я с любовта си.  Когато се наситите, спрете и просто постойте в любовта си. Насладете й се. Усетете колко е безгранична. Осъзнайте, че можете да насищате с любовта си всяка област от живота си, дори когато карате кола, готвите или сгъвате дрехи. Осъзнайте, че тя е неизчерпаема. Дайте си я. Нека в съзнанието ви постепенно се запечатва, че нея я има, че във всеки момент имате достъп до нея (дори по време на важна бизнес-среща или интервю за работа, или когато някой ви зарязва, а банкоматът казва, че нямате повече пари в сметката си... Засега...) Пуснете любовта да тече, насищайте с нея всичко и помнете: “Аз имам любов...”



Може да ви звучи като клише, но аз ви насърчавам да правите това упражнение ежедневно. Време винаги можете да намерите. Най-хубаво се получава преди сън. Но става и под чадъра на плажа, и на шалтето в планината. Резултатът от него ще усетите след продължително ежедневно практикуване. 

Свързване с радостта. Писала съм и друг път, че не можем със съзнанието, с което създаваме проблема, да го разрешим. Можем само ако сменим подхода, нагласата, гледната точка. Решението обикновено идва когато сме леки, недраматични, нетрагични, уверени. А за това помага свързването ни със собствената ни любов. Когато имаме връзка с нея, няма да дадем на човек или ситуация да ни разрушат. Когато сме свързани с любовта си, познаваме целостта си, уникалността си, силата си, ценността и значимостта си. Любовта и радостта са свързани. Източната философия казва - ако страдаш, живееш в миналото, ако се тревожиш - живееш в бъдещето, ако си спокоен, ти си в настоящето. Да живеем тук и сега, да присъстваме в настоящия момент означава да живеем живота си пълноценно. Познаващи страховете и ограничаващите си вярвания и поведения, осъзнати за съществуването им, избрали да проявим себе си и изживеем пълноценно живота си, реализирайки потенциала си, можем да го правим чрез силата на любовта, която носим в себе си.

Когато се свържем с любовта в себе си, се свързваме с вдъхновението, силата на живота си и реализираме истинските си мечти. Откриваме, че е неизчерпаема. Не настояваме за любов, проявяваме я и привличаме хората, които искат да споделят своята с нас. 

В началото натиснахме паузата, сега можете да я изключите, за да я включите по-късно през деня.
 
Обичам себе си означава - подарявам си време.

Борянка Борисова,  психолог