Kак да пазим баланса в двойката?

Днес ще разгледам темата за партньорските отношения през идеите на Берт Хелингер за семейните констелации. И преди да започна, искам да благодаря на Людмил Стефанов - психолог, от когото научих много по темата.
Основните закони, които ръководят семейната система, Берт Хелингер нарича закони на любовта. Те са три - закон за принадлежността, закон за реда и закон за баланса. С няколко думи ще ви разкажа за всеки от тях.

Първият закон е този за принадлежността.
Според него всеки член на семейната система има правото да й принадлежи и не може да бъде изключван от нея. Това означава, че всеки нероден, роден и живял в семейството има своето място и значимост в него и му принадлежи. В реалността на живота обаче ние, членовете на едно семейство, обръщаме гръб на определени  членове. Не говорим за починали или абортирани деца, игнорираме хора от семейството, които са злоупотребявали с алкохол, имали са извънбрачни връзки, извършили са престъпление, били са в затвора, имали са трудна, тежка, драматична, трагична, съдба или са били болни. Загърбваме различните, неудобните, срамните, свързаните с много болка. Законът за принадлежността “прави” така, че този човек да заеме мястото си в семейната система. Това става, когато някой от родените след него повтаря съдбата му. Така изключеният е “видян” отново, животът му бива почетен, заема мястото си в семейната система. Семейната душа се успокоява.

Вторият закон на любовта е законът за реда.
Според него ние не сме равнопоставени в семейната система. Дошлите по-рано имат по-висок статус. В йерархията на семейната система родителите (тези, които са създали семейството) имат по-висок статус от децата си. Когато този закон се наруши, всички в семейството страдат. Ето един пример. Редът в семейството се нарушава, когато единият родител се оплаква на детето си от другия и прави всичко възможно да го привлече на своя страна (в битката срещу другия родител).  Детето в тази ситуация се чувства пренатоварено. То няма вътрешния капацитет да води войната на родителите си. Детето обича по равно и двамата си родители и в такава ситуация се чувства разкъсано, разполовено надве.

Третият закон на любовта 
е за баланса. Той се проявява във взаимоотношенията между мъжа и жената. Това е законът за реципрочността (баланса) между даването и получаването. Когато мъж и жена създадат връзка, между тях се създава обмен - емоционален, сексуален, битов, организационен. Мъжът дава на жената и получава от нея, жената дава на мъжа и получава от него. Колкото по-интензивен е обменът, толкова по-силна е връзката. Когато единият дава повече, между партньорите се създава дистанция и те започват постепенно да се отдалечават един от друг, а впоследствие може и да се разделят. При липса на реципрочност между даването и получаването, от връзката си тръгва този, който е получил повече. 

И понеже този факт буди много вълнение и  въпроси от типа: “Как така?! Ама защо?!” ще ви помогна да почувствате отговора. Представете си ситуация, в която някой ви е давал повече, отколкото сте могли да понесете, повече, отколкото сте могли да върнете. Как сте се чувствали? Неравностоен, нали? В такава ситуация човек все има чувството, че нещо дължи. Или че се задушава, или че е притиснат... Обикновено партньорът, давал повече, се чувства дълбоко наранен, когато другият си тръгне. Ако ви се е случвало подобно нещо, може да ви е ценно да прочетете следното. Замисляли ли сте се какъв е бил мотивът ви да давате повече, какво е това, което ви е карало да го правите? Има нещо съблазняващо в това да даваме повече... Аз също съм се подавала на съблазънта да давам повече. Впоследствие осъзнах, че съм искала да бъда значима, ценна и единствена за този, на когото давам..., искала съм да ме види, открои, оцени, предпочете, избере... Но това не става по този начин. Партньорът, който е във връзка с нас, също иска да дава и да е равностоен. 



В партньорската двойка (в семейството) мъжът заема първата позиция - той охранява границите, грижи се за ресурсите (доходи, жилище, храна, и т.н.), защитава. Жената “разбира от работата, от съдържанието” във връзката. Равнопоставеността между партньорите идва от това, че мъжът служи на жената, а жената следва мъжа. Жената има импулс да следва любимия в това, което той обича и избира. Мъжът има импулс да обезпечава, подкрепя, спасява и извършва геройства за любимата жена.

Равнопоставеността...
Когато мъжът дава на жената, в нея възниква “напрежение”, “безпокойство”, тя не се чувства равностойна. За да възстанови баланса, тя отвръща, дава на мъжа. Тайната тук е да даде, да върне малко в повече. Тогава у мъжа възниква същото “безпокойство” и той изпитва необходимост да изравни. Когато го прави, той също връща малко в повече. Когато двамата партньори си дават по този начин, връзката се развива, “върви нагоре по спиралата”.  

Мнозина от нас тук “подскачат” и питат: “Как се мери това?!”. Когато се замислих, открих, че моят отговор е - чрез усещането. Ако сме честни и откровени със себе си, ще си спомним, че всеки от нас има усещане и преживяване за това дали получава и колко, равностойно ли е на това, което дава, чувства ли се удовлетворен във връзката, или е недоволен, ощетен, пренебрегнат, не зачетен. 

Какво се случва с баланса в партньорската двойка, когато единият от двамата партньори нарани другия? Как се възстановява равновесието? Възстановява се, като нараненият си отмъсти с любов. Тоест извършва действие, с което наранява партньора си, но в по-малка степен. Тук може да реагираме с нещо подобно: “Но аз не искам да постъпвам така! Аз не искам да наранявам, да отмъщавам!”. 

Ако сме откровени и честни със себе си, ще си признаем, че в такава ситуация изпитваме гняв и имаме желание за мъст, (а понякога и кръв), но възпитанието, социалните норми или желанието да сме добри хора 
ни спират. В действителност партньорът, който ни е наранил, очаква от нас действие, с което да му “върнем” това, което ни е причинил. И когато ние го сторим, но в по-малка степен, тогава той изпитва облекчение, а за взаимоотношенията ни има шанс. Защо? Защото партньорът ни си казва: “Щом ме нарани, но в по-малка степен, значи ме вижда, значи ме обича, значи още иска да бъде с мен”. Значи можем да опитаме отново.
Втората възможност за баланс е да поискаме компенсация. Една хубава екскурзия или нещо, което ще ни накара да се почувстваме удовлетворени. Пуснете въображението си на воля и измислете какво ще е това, което ще ви накара да се почувствате възмездени.

Какво можем да направим за себе си, ако партньорът ни е наранил и си е тръгнал (приключил е връзката си с нас) и нямаме възможност нито “да си му го върнем”, нито да поискаме компенсация? Тогава можем да му благодарим за това, което ни е дал, и заради което сме били с него. Зная колко е трудно това. Но тук за мен беше много ценно да осъзная, че през гнева хората се свързват много по-силно, отколкото през любовта. 

Когато изпитвам гняв към някого, аз оставам свързан/а с него. И в сърцето ми няма място за друг човек. И нямам шанс и капацитет за нова връзка. Ако обаче наистина искам такава, е нужно да бъда честен/а със себе си, да си спомня кое е било това, заради което съм бил/а с човека, който си е тръгнал от мен. Да му благодаря за това, което ми е дал/а, показал/а, научил/а. Да благодаря за това, което съм преживял/а с него. Когато осъзная какво съм получил/а от този човек, ще стигна и до прозрението, че той ми е дал максимума, на който е бил способен. И когато видя какво ми е дал, ще го взема с благодарност и ще го нося с любов.

Борянка БОРИСОВА, психолог