Повечето хора с излишно тегло са подложени на психологически натиск от близките си и мнозина твърдят, че добрите намерения на околните по-често пречат, отколкото да помагат в борбата им с килограмите. „Най-много от всичко си мечтая да попадна на необитаем остров, където никой не ми желае доброто“, сподели веднъж едно пълничко момиче.
Вие искате да помогнете и искрено не разбирате какво сложно има в отслабването – просто човек трябва по-малко да яде и повече да се движи. Но ако действително искате да сте полезни – пробвайте да убедите човека да се обърне към лекар, защото затлъстяването е сериозно заболяване и не разваляйте отношенията си с него чрез нетатктични забележки от типа:
„Навярно ти не бива да...“
Това е типичен пример за грубо навлизане в личното пространство на другия. Какво постига добнонамереният, но нетактичен човек, който говори така по време на хранене, когато се поднася десерта? Моментно осъзнаване? Покаяние и раздяла с няколко килограма? Разбира се, че не! Може само да обиди другия, дори да не го иска.
„Вече две седмици пазиш диета, по какво личи?“
Една от грешките на отслабващите е, че съобщават на окръжаващите ги хора за старта на програмата си за отслабване. Винаги ще се намери някой, който да каже “едно залче няма да навреди“, а след това - „нещо не забелязвам да отслабваш“.
Коментиращият не бива да забравя, че бавното отслабване се смята за по-физиологично, а и когато излишната телесна маса е над нормата, дълго може да няма видими резултати. Това първо, а второ – че скоростта на процеса на отслабване на другия не е наша работа!
„Видя ли как е отслабнал Иван? С 20 килограма и изглежда супер!“
Сякаш казвате: „Ти си доникъде, а ето човекът е успял, той е юнак, а ти....“ Забележката със сравнителен оттенък обеценява личността!
„А ти не се ли страхуваш, че той ще те изостави?“
На задаващия този въпрос му се струва, че студен душ като тези думи ще даде тласък в нужното направление, но само по себе си това е грубо вмешателство в личния живот и чиста проба жестокост!
„Едва ли ще ти се получи, ти толкова пъти опитваше...“
Такава фраза не помага никому, но често се изплъзва от устните. А на човека със затлъстяване най-често не му достига вяра в себе си, в собствените възможности да преодолее проблема. Дори действително да мислите така, помнете, че не се говори всичко, което ти мине през ума!
„Защо ти е да отслабваш – и така си си добре“
Ако някой ти е казал, че започва борба с килограмите, по-скоро той очаква поддръжка. Съвети и и алабалистики от серията „приеми се такъв, какъвто си и живей спокойно“ или „Я не разваляй хубавата жена“ демотивират. По-добре звучи: „Браво! Ти можеш!“ Това е дружеска поддръжка! А уверенията в привлекателност могат да се приемат като лъжа или ласкателство. Ясно е, че ако изгледът на собственото тяло предизвиква дискомфорт, човекът трябва да се вземе в ръце.
„Всички лекари казват, че диетите са вредни“
Ако затлъстелият ви приятел е коментирал с лекар излишното си тегло, то непременно е получил предписания по здравословно хранене и някаква диета, разпечатана на лист. В опитите си за отслабване всеки търси и често намира свой, подходящ за неговия случай метод. Ето защо не бива да го разколебаваме, а да го оставим да се ориентира сам.
„Красива блузка, прави те стройна и прикрива добре задника“
Тази фраза звучи по-добре без акцент на недостатъците: „Изглеждаш прекрасно в тази блузка! Отива ти!“ А пък тази думичка „стройна“ се превежда така: дебела си, но... Ако искате да направите комплимент – направете го без уговорки!
Да чуеш подобни фрази от някои хора е особено болезнено. Например от родственици на съпруга ти. Пълна млада жена споделя, че свекърва й обича да се задява с външния й вид: „Тя е много красива, независимо, че...“ Остава усещането че възрастната дама е завършила факултет по нетактичност и е взела отлична диплома.
„Имам отстъпка за приятели – искаш ли да отидем на фитнес?“ Не бива да си мислим, че нашият затлъстял приятел живее във вакум - в медиите вали от акции, намаления корпоративни тарифи и други различни предложения за фитнес. Ако той поиска да се занимава с това, би започнал и без намалания. Причините да не го прави са много и не са въпрос на висока цена, а на леност, срамежливост, неувереност в себе си, в лоша поносимост, но не и в цената. Та нали и у дома човек може да се занимава с физически упражнения напълно безплатно...
„Без спорт нищо няма да се получи“
Да, хубаво би било да се включи и спортът, очевидно е, но... За човека, влязъл в процес на отслабване и променил храненето си това би била сериозна крачка. Физическата активност предполага огромни енергозагуби, а физическите натоварвания събуждат глада. Потребността от спортуване ще дойде с времето, когато се види резултат от промените в хранителния режим.
„Нищо няма да постигнеш! Необходима е резекция на стомаха“
Това е фразата, която чуват от лекарите хората с морбидно затлъстяване (човек 50%-100% по-тежък от нормалното тегло). И след това сработва блокировка: „След като нищо не може да се направи, то аз нищо няма да правя“... А далеч не всеки може да се реши на операция, дори да е дейсдтвително необходима.
„Никакви диети не са необходими, просто трябва да се яде по-малко“
И като правило цитират някоя велика балерина, която смятала така...
Толкова е просто! Защо тогава милиони хора на планетата не го разбират? Защо не са формирали навици за правилно хранене?
Може би нещо в детството не е тръгнало както трябва, може би са се появили ендокринни проблеми, може стрес? И една ишзтървана необмислена фраза ще отстрани затлъстяването? Или все пак не! Замислете се!
Вие искате да помогнете и искрено не разбирате какво сложно има в отслабването – просто човек трябва по-малко да яде и повече да се движи. Но ако действително искате да сте полезни – пробвайте да убедите човека да се обърне към лекар, защото затлъстяването е сериозно заболяване и не разваляйте отношенията си с него чрез нетатктични забележки от типа:
„Навярно ти не бива да...“
Това е типичен пример за грубо навлизане в личното пространство на другия. Какво постига добнонамереният, но нетактичен човек, който говори така по време на хранене, когато се поднася десерта? Моментно осъзнаване? Покаяние и раздяла с няколко килограма? Разбира се, че не! Може само да обиди другия, дори да не го иска.
„Вече две седмици пазиш диета, по какво личи?“
Една от грешките на отслабващите е, че съобщават на окръжаващите ги хора за старта на програмата си за отслабване. Винаги ще се намери някой, който да каже “едно залче няма да навреди“, а след това - „нещо не забелязвам да отслабваш“.
Коментиращият не бива да забравя, че бавното отслабване се смята за по-физиологично, а и когато излишната телесна маса е над нормата, дълго може да няма видими резултати. Това първо, а второ – че скоростта на процеса на отслабване на другия не е наша работа!
„Видя ли как е отслабнал Иван? С 20 килограма и изглежда супер!“
Сякаш казвате: „Ти си доникъде, а ето човекът е успял, той е юнак, а ти....“ Забележката със сравнителен оттенък обеценява личността!
„А ти не се ли страхуваш, че той ще те изостави?“
На задаващия този въпрос му се струва, че студен душ като тези думи ще даде тласък в нужното направление, но само по себе си това е грубо вмешателство в личния живот и чиста проба жестокост!
„Едва ли ще ти се получи, ти толкова пъти опитваше...“
Такава фраза не помага никому, но често се изплъзва от устните. А на човека със затлъстяване най-често не му достига вяра в себе си, в собствените възможности да преодолее проблема. Дори действително да мислите така, помнете, че не се говори всичко, което ти мине през ума!
„Защо ти е да отслабваш – и така си си добре“
Ако някой ти е казал, че започва борба с килограмите, по-скоро той очаква поддръжка. Съвети и и алабалистики от серията „приеми се такъв, какъвто си и живей спокойно“ или „Я не разваляй хубавата жена“ демотивират. По-добре звучи: „Браво! Ти можеш!“ Това е дружеска поддръжка! А уверенията в привлекателност могат да се приемат като лъжа или ласкателство. Ясно е, че ако изгледът на собственото тяло предизвиква дискомфорт, човекът трябва да се вземе в ръце.
„Всички лекари казват, че диетите са вредни“
Ако затлъстелият ви приятел е коментирал с лекар излишното си тегло, то непременно е получил предписания по здравословно хранене и някаква диета, разпечатана на лист. В опитите си за отслабване всеки търси и често намира свой, подходящ за неговия случай метод. Ето защо не бива да го разколебаваме, а да го оставим да се ориентира сам.
„Красива блузка, прави те стройна и прикрива добре задника“
Тази фраза звучи по-добре без акцент на недостатъците: „Изглеждаш прекрасно в тази блузка! Отива ти!“ А пък тази думичка „стройна“ се превежда така: дебела си, но... Ако искате да направите комплимент – направете го без уговорки!
Да чуеш подобни фрази от някои хора е особено болезнено. Например от родственици на съпруга ти. Пълна млада жена споделя, че свекърва й обича да се задява с външния й вид: „Тя е много красива, независимо, че...“ Остава усещането че възрастната дама е завършила факултет по нетактичност и е взела отлична диплома.
„Имам отстъпка за приятели – искаш ли да отидем на фитнес?“ Не бива да си мислим, че нашият затлъстял приятел живее във вакум - в медиите вали от акции, намаления корпоративни тарифи и други различни предложения за фитнес. Ако той поиска да се занимава с това, би започнал и без намалания. Причините да не го прави са много и не са въпрос на висока цена, а на леност, срамежливост, неувереност в себе си, в лоша поносимост, но не и в цената. Та нали и у дома човек може да се занимава с физически упражнения напълно безплатно...
„Без спорт нищо няма да се получи“
Да, хубаво би било да се включи и спортът, очевидно е, но... За човека, влязъл в процес на отслабване и променил храненето си това би била сериозна крачка. Физическата активност предполага огромни енергозагуби, а физическите натоварвания събуждат глада. Потребността от спортуване ще дойде с времето, когато се види резултат от промените в хранителния режим.
„Нищо няма да постигнеш! Необходима е резекция на стомаха“
Това е фразата, която чуват от лекарите хората с морбидно затлъстяване (човек 50%-100% по-тежък от нормалното тегло). И след това сработва блокировка: „След като нищо не може да се направи, то аз нищо няма да правя“... А далеч не всеки може да се реши на операция, дори да е дейсдтвително необходима.
„Никакви диети не са необходими, просто трябва да се яде по-малко“
И като правило цитират някоя велика балерина, която смятала така...
Толкова е просто! Защо тогава милиони хора на планетата не го разбират? Защо не са формирали навици за правилно хранене?
Може би нещо в детството не е тръгнало както трябва, може би са се появили ендокринни проблеми, може стрес? И една ишзтървана необмислена фраза ще отстрани затлъстяването? Или все пак не! Замислете се!
;void(0);){kind=link}
Коментари