Радостта ни води към свободата

Разказвам ви за емоциите, защото често откривам, че не ги познаваме напълно или болката, която сме преживели, е толкова силна, че отиваме в крайности и генерализираме. Казваме: “Никога няма отново да бъда щастлив/а!”, “Никога вече няма да преживея нещо хубаво!”, “Винаги ще бъда предаван/а!”. Емоцията, която преживяваме в момента, обаче е нужно да бъде изживяна - да я пуснем да премине през нас и да отмине. За да се смени с друга. Тялото ни е мъдро. Когато не му пречим с ума си, то знае как да се балансира, освободи, презареди и възстанови. Нужно е да му се доверим и да го следваме. И когато ни се удря, рита, блъска и крещи да го направим някъде насаме, сред природата и без да нараняваме друг човек и себе си.

Днес ще завърша разказа си за човешките емоции, като ви припомня какво са отвращението, презрението, любопитството и радостта. 

Презрението и отвращението
Познали болката на предателството, пренебрегването и отхвърлянето, изпитваме гняв и ярост. И за да се самосъхраним и опазим личната си граница, понякога казваме “Не!” през отвращението и презрението. Ето как.
Преживяване на неуспех, чувство за малоценност, предателство, измама, несправедливост, зло, унижения ни карат да се отдръпнем от човека или ситуацията, които ни нараняват, или да ги отстраним от живота си. Когато изпитваме гняв, ние сме свързани силно с този, който ни е ядосал.  Но когато вече ни е в повече и искаме (и се опитваме всячески) да избягаме, тогава изпитваме отвращение.

Друг механизъм за отдалечаване от неприятна за нас ситуация или взаимоотношение е презрението. Когато почувстваме превъзходството на другия ( партньор, приятел) и той е станал наш съперник и ни е наранил, отблъснал, предал, обидил, се чувстваме малки, недостойни, неравностойни. За да компенсираме себе си, си “отглеждаме” презрение към него, за да изпитаме чувството на превъзходство и “удържим” победа над този човек.



Презрението се преживява като ярост, ненавист, завист и ни подтиква към действия, издаващи нашето високомерие, сарказъм и снизхождение към другия. Когато презираме, вече сме деперсонализирали този човек, не виждаме неговата стойност, ценност и значимост, такива каквито е имал преди, когато сме му се възхищавали.
В нас има емоции, които ни движат напред, дават ни устрем, лекота, енергия и живот.

Любопитство и радост
Отношението ни към себе си, света и другите е свързано с любопитството. Обединено с радостта, то активира и провокира творческата ни дейност и ни води към това да създадем своята собствена картина за света.
Когато проявяваме любопитство сме завладени, очаровани, имаме желание да се потопим в ставащото и да го изследваме. Любопитството се изразява като въодушевление - погълнати сме от дейността, която извършваме или от предмета, който изследваме и така неусетно разширяваме своята собствена граница.

Любопитството ни дава онази цветна, пъстра, пълна увереност, че сме живи и нещо се случва.

Любопитството е мотив за творческите ни търсения, подтиква ни да изследваме далечни светове и заедно с тях своя собствен вътрешен свят.

Творческата дейност на човека, в различните й форми, е зададена от любопитството. Вдъхновението е израз на пълна погълнатост от това, което правим. Очаровани сме, потопени сме в ставащото тук и сега, завладяни, обезпокоени, развълнувани - ето това е вътрешната динамика на преживяванията, издаващи нашето любопитство. 

Вдъхновението и импровизацията, в които се раждат смислите и идеите, са невъзможни без него.

Любопитството е онзи наш вътрешен порив, който ни подтиква към разширяване, към изследване на неизвестното, което, както знаем, събужда страховете ни. Приближаването до неопределеното носи на нас, хората, тревожност и страх. Ето така неизвестното ни дава два вида преживявания - страх от това, което е непознато и неразгадано,  и любопитство - доколкото сме готови да се впуснем в изследване на това ново, неизвестно, да узнаем тайната му и да разширим своята собствена граница. С това двойствено отношение, зададено от доближаванията и раздалечаванията на страх и любопитство, можем да си обясним колебанията, които изживяваме докато търсим отговори, посоки, смисъл. Ако страхът ни отдръпва, то любопитството ни тласка неустоимо към неизвестното и непознатото.



Любопитството създава не само наслада от проникването в тайните на света, но и такава от собствената мисловна дейност, с която аз мисля за света. Така се докосваме до тайните на битието, живота, смъртта и времето. Радостта от мисленето ни изпълва с наслада, която ни освобождава от собствената ни ограниченост във времето.

Радостта е едно от най-хубавите преживявания, които ни съпътстват през живота. Тя е отвъд насладата на сетивността и показва отношението ни, приемането на живота и желанието ни да го живеем. Радостта разкрива удовлетвореността и увереността ни в себе си.

Заставаме пред битието не само с трепет, но и с радост. Тя ни показва, че страхът ни от необятното е останал назад и вече сме открили и познали своята сила. Съчетана с чувството за собствената ни мощ, радостта ни води към свободата. Тя ни насърчава да пътуваме към неизвестното и да го опознаваме. Създава ни усещане за разтваряне в света и за единство с него. Идва спонтанно, когато постигаме своите цели.

Радостта ни подтиква към самоосъществяване. Тя може да бъде и основание за преодоляването на трудности, полагането на усилия, изтърпяването на лишения. Тя е мотив за самопреодоляване.

Ако любопитството пита: “Какво има тук?” и ни подтиква да погледнем въпреки страха, то радостта казва: “Не ме е страх да те опозная и да те превърна в част от своя свят”.

Хората могат да се свържат един с друг през страданието, болката, страха или гнева. Връзките им могат да бъдат дълги, но  лишени от радост. Когато осъзнаят, че могат да се свържат и през радостта,  връзката става лека, хармонична и балансирана.  Аз се радвам да ти дам, ти се радваш да получиш от мен, ти се радваш да ми дадеш и аз преживявам радостта да получа от теб. Ситуациите, в които срещата ми с теб и твоята с мен, дават и на двама ни смисъл и ни носят радост. Връзката ни вече е на друга плоскост - тя не е механичен сбор от нашите мъки, а е нещо по-голямо от нас двамата поотделно.

Когато опознаем своите емоции, не ги преувеличаваме, не им се съпротивляваме. Когато имаме знанието, че те ще минат през нас и ще отшумят, тогава откриваме, че “дават пространство” една на друга, а ние добиваме богата палитра от емоции, с които се изразяваме  и така рисуваме картината на същността си. 

Ако дълго време стоим в някоя негативна емоция, то е добре да се попитаме какво е това, което ни кара да не поканим в своето вътрешно пространство онези емоции, които биха донесли светлината на радостта, въодушевлението и порива. Заради какво (или кого) искаме да ограбим себе си? Ако някой или нещо са ни наранили, защо пречим на тялото и душата са се самовъзстановят и наслаждават на дните? С какво болката е по-ценна за нас?

Животът е прекрасен за всеки, който иска да го види, направи и изживее такъв. 

Борянка БОРИСОВА, психолог