50% от ражданията в България се извършват със секцио!

Трябва да се върнат женските консултации, за да нямаме толкова тежки случаи, смята проф. д-р Стоимен Иванов:

50% от ражданията в България се извършват със секцио!
Проф. д-р Стоимен Иванов дм, дмн, е началник на Клиника “Майчин риск” в АГ болница “Майчин дом” в София. Член е на Европейската и на Световната федерация на акушер- гинеколозите и на Световната федерация по семейно планиране, а също е председател на Българското дружество по акушерство и гинекология. Изтъкнатият специалист участва в комисията на Министерството на здравеопазването, която ръководи Националната програма за детско здраве. По този повод проф. Стоименов коментира проблемите на майчиното и детско здраве в България.

- Проф. Иванов, каква е философията на Националната програма за детско здраве?
- Националната програма за детско здраве започна от миналото правителство с участие в Норвежкия финансов механизъм, чрез който да се закупи медицинска апаратура и да се създадат центрове за женско и детско здраве в страната. Като че ли обаче повече се залага на идеята да се направят и оборудват тези центрове с модерна апаратура. В това няма нищо лошо, но според мен е по-важно да се възстанови мрежата от женски и детски консултации в цялата страна. Нямате представа какво е положението в малките градове и в селата, където липсва наблюдението на бременните жени и профилактиката.

Навсякъде трябва да се върнат женските консултации, за да нямаме толкова тежки случаи, с каквито се занимаваме в нашата клиника по рискова бременност. 

Профилактиката в България куца не само в акушерството и гинекологията, но и в другите специалности. Има идеи да се прави профилактика за онкохематологичните заболявания, за рака на маточната шийка, за рака на гърдата и т.н. Особено тежък е проблемът диабет и бременност. В нашето отделение работим по този проблем в колаборация с ендокринолозите и имаме добри резултати. Но ако има качествена профилактика, всичко ще се хваща навреме и няма да идват особено тежки случаи. 

Ще дам два фрапиращи примера. Щях да падна, след като прегледах една бременна преди раждане с така да се каже вродено високо кръвно налягане.

Проблемът й съществувал от малка, наблюдавали я кардиолози и й контролирали кръвното с лекарства. Попитах я, след като акушер-гинеколозите също са знаели, че има хипертония, колко пъти са й мерили кръвното налягане. Оказа се само два пъти за девет месеца. За каква консултация става въпрос тогава!?

В последните три години открихме пет бременни жени с рак на маточната шийка. Наистина карциномът при всяка от тези жени беше в различен стадий, но това няма значение. Тези бременни са минавали през нещо като женски консултации и колегите там са били длъжни да ги гледат със спекулум, за да оглеждат маточната шийка. Щом карциномът не е открит, значи никой не ги е гледал. 

При една от тези жени направихме операция и извадихме бебето и матката. Добре, че бебето не беше много недоносено. От всичко това изводът е, че 

няма никакво наблюдение на бременните жени у нас

Още през 1991 г. щеше да се прави скрининг за рак на маточната шийка. Ето че и 25 години по-късно все още нямаме скрининг.

Добре, че нашата колежка проф. Слънчева е много борбена и е решена да направи скрининг на недоносените бебета. Не е въпрос само да се родят живи бебета с тегло 700, 800 или 1000 грама, но и да се следи развитието им години наред с участието на невролози, психиатри и всякакви други специалисти.

В чужбина профилактиката е организирана така, че там дори се следи целенасочено по отделни проблеми на бременните жени - като предтерминно раждане, прееклампсия (повишено кръвно налягане) и т.н. Заради добрата профилактика в най-развитите страни няма клиники по патология на бременността, защото жените се лекуват амбулаторно и навреме в женските консултации. А я вижте колко много жени лежат в нашата клиника.

- С колко легла разполага клиниката ви?
- Имам 40 легла, които почти винаги са запълнени. При това “Майчин дом” разполага с още една клиника по патологична бременност с 22 легла и с трета за пренатална диагностика с 25 легла.

- Какви са най-честите патологии, за които бременни са насочвани за лечение при вас?
- Най-чести са случаите на бременни с хипертония. При тях се увреждат съдовете на връзката между майката и плода, а самият плод хипотрофира - става малък, физически недоразвит. Има риск и за живота на майката. Затова трябва много бързо да се действа. Понякога се налага и операция. Сега страшно много се увеличиха операциите, раждане чрез секцио. Около 50% от ражданията в България се извършват чрез секцио и това е страшно много. Като че ли вече сме “забравили” воденето на нормално раждане. А секциото винаги носи риск за майката, дори да се извършва във водещо лечебно заведение като нашето.  

На практика в клиниката ни лежат бременни с всяко вътрешно заболяване, което съществува. 

Имаме добра колаборация с кардиохирурзите 

при лечението на бременни със сърдечни пороци, с изкуствени клапи, с всякакви сърдечни операции. Преценяваме състоянието на жената и я водим при проф. Начев в “Св. Екатерина”. Ние правим секцио, вадим бебенцето и едновременно кардиохирурзите работят по сърцето на майката, ако това се налага.  

- Кой беше най-тежкият ви случай през януари?
- Имахме случай на плацента превия, при който плацентата беше разположена на пътищата, откъдето трябва да излиза бебето, намираше се почти в маточната шийка. Направихме секцио. Но когато се извади бебето, плацентата беше прораснала в долната част на матката. След изваждането на плацентата зейнаха кръвоносни съдове, жената кървеше обилно и загуби 2-3 литра кръв. При това положение не можеше да се спре кървенето. За да се спаси жената, се наложи да се извади матката. За щастие детето беше здраво и доносено, макар че тази жена няма да може да роди втори път.

Ако това беше станало някъде в провинцията, тази жена щеше да загине. Все пак при нас се включват да помагат повече колеги при операцията, анестезиолозите ни са повече и много качествени, а в една провинциална болница имат обикновено един анестезиолог. И после се водят дела в съда.
Има и тенденция пациентки да ни дебнат за грешки, за да ни съдят. Например ако се е отворила в края малка оперативна рана или сълзи. Като експерт се явявам в съда да свидетелствам. Някои от тези дела се точат по 5-6 години и повече. 

- Имат ли истинско основание да ви съдят пациентки?
- В някои случаи пациентките имат основание да ни съдят, но много рядко. Уверявам ви, че няма лекар или акушерка, които да не опитат с всички сили да спасят живота на бебето или на жената. При нас се концентрират най-тежките случаи от страната, но ние не сме богове, за да спасим всички. 

Големият проблем е, че няма връзка между лекар и пациент. Единственият контакт с пациентките за много от колегите ми е само когато те постъпват в болницата. Обяснявам на колегите, че трябва да говорят с пациентките по време на визитация, общуването да не бъде формалност. Една-две минути на пациент е малко. Когато пациентката пита защо й се сменя лекарството, лекарят е длъжен да обясни и на нея, и на мъжа й, ако трябва и на цялото й семейство. Но го няма този контакт. Има контакт със сигурност, ако пациентката си е избрала екип. Има разлика между обслужването на пациентка с екип и на редова бременна. И това го виждат всички, не е само мое наблюдение.  Но, от друга страна, с избора на екип се подпомага болницата, ние получаваме допълнителни средства, за да си правим ремонтите и да връзваме заплатите. Защото цените на нашите клинични пътеки са страшно ниски.


Мара КАЛЧЕВА

Коментари