Диабет и хипертония увеличават риска от деменция
47 милиона души по света страдат от старческо слабоумие
Ново изследване на британски учени позволява да се пресметне ролята на всеки от рисковите фактори за развитие на деменция – от хипертоничната болест до социалната изолация. Авторите стигнали до следния извод: ако човек следва няколко простички съвета, докато е млад, може да съкрати риска от слабоумие с 35%. В момента от старческо слабоумие страдат около 47 милиона жители на планетата. Само за американската икономика издръжката и лечението на такива старци излиза 818 милиарда долара ежегодно. Това са десетки хиляди на година за всеки болен. Според прогнози на Световната здравна организация към 2050 г. броят на болните с деменция в света ще се утрои, достигайки 131 милиона човека.
Ръководителят на новия проект проф. Джил Ливингстън от Университетския колеж в Лондон смята, че съдбата на застаряващото население може кардинално да се промени, ако всеки от нас следва елементарни правила за здравословен начин на живот. „Въпреки че диагнозата деменция се поставя в преклонна възраст, патологичните изменения в мозъка се развиват много години по-рано“, пише в своя статия Ливингстън. – Затова за профилактика на болестта на Алцхаймер и другите видове слабоумие е нужно да се отчитат рисковите фактори, които ни влияят през целия живот. Ние вярваме, че един комплексен подход ще позволи заболеваемостта да намалее с цели 35%”.
Кои са рисковите фактори?
Детска възраст: липсата на образование или обучение само до трети клас.
Средна възраст (45-65 г.): хипертонична болест, затлъстяване, нарушение или загуба на слуха.
Старческа възраст (след 65 г.): тютюнопушене, депресия, хиподинамия, социална изолация, захарен диабет.
Предпазни мерки:
През детска и юношеска възраст:
Всяко дете да получи средно образование – само това понижава с цели 8% риска от развитие на деменция. Освен това е желателно да завърши ВУЗ и да се занимава с умствен труд.
През средната възраст:
Лечение на слуха – понижава риска с 9%.
Контролиране на кръвното налягане – с 2%.
Недопускане на затлъстяване и наднормено тегло – с 1%.
През старческата възраст:
Отказване на цигарите – понижава риска с 5%.
Лечение на депресията – с 4%.
Поддържане на социални контакти с околния свят – с 2%.
Контролиране на кръвната захар – с 1%.
Съществува и друг, вроден рисков фактор за слабоумие – това е т.нар. ген на аполипопротеина Е (АроЕ) е4, свързан с нарушение регенерацията на невроните и повишаване нивото на холестерола в кръвта. Ако учените създадат генна терапия, може да бъде намален още 7% от риска.
По думите на проф. Ливингстън, когнитивните резерви на мозъка се залагат още в детството. Ако детето „работи с главата си”, неговият „запас от трайност” ще му бъде от полза в следващите години, когато вредните фактори така или иначе ще подкопават интелекта на стареещия човек.
В средна възраст прекалено важно е човек да създаде около себе си „когнитивно богата” среда, способстваща за постоянно получаване и обработка на информация, познания и запомняне на нови сведения.
Към старостта е нужно да се поддържат социални контакти, тъй като не са източник на нови сведения и стимулатори за мозъка. Социалната изолация и самотата са вредни за мозъка през всеки период от живота. Британските учени препоръчват всякаква дейност, стимулираща мозъка: да ходим на кино и ресторант; да се срещаме с приятели; да посещаваме театрални и спортни събития; да играем шахмат и видеоигри; да се включваме в доброволчески мероприятия; да пътешестваме. С една дума – не стойте без работа и занимания.
Пушенето вреди на нервната система и провокира дегенерация. Невротоксините от тютюневия дим предизвикват непосредствено увреждане на клетките на главния мозък, свободните радикали поразяват артериите и провокират развитието на атеросклероза. Отказването на цигарите е ключ към здравословна старост.
И накрая: лекувайте хроничните заболявания. В частност, пониженият слух води до загуба на важен източник на информация за околния свят, лишава мозъка от храна и предразполага към старческо слабоумие. Захарният диабет нарушава ключовите метаболитни процеси. Хипертоничната болест е рисков фактор за съдова деменция. Всички тези заболявания трябва да се контролират.
В крайна сметка, всичко е във вашите ръце! Ако се съобразите с тези простички за изпълнение правила, ще посрещнете старостта спокойно.
Ръководителят на новия проект проф. Джил Ливингстън от Университетския колеж в Лондон смята, че съдбата на застаряващото население може кардинално да се промени, ако всеки от нас следва елементарни правила за здравословен начин на живот. „Въпреки че диагнозата деменция се поставя в преклонна възраст, патологичните изменения в мозъка се развиват много години по-рано“, пише в своя статия Ливингстън. – Затова за профилактика на болестта на Алцхаймер и другите видове слабоумие е нужно да се отчитат рисковите фактори, които ни влияят през целия живот. Ние вярваме, че един комплексен подход ще позволи заболеваемостта да намалее с цели 35%”.
Кои са рисковите фактори?
Детска възраст: липсата на образование или обучение само до трети клас.
Средна възраст (45-65 г.): хипертонична болест, затлъстяване, нарушение или загуба на слуха.
Старческа възраст (след 65 г.): тютюнопушене, депресия, хиподинамия, социална изолация, захарен диабет.
Предпазни мерки:
През детска и юношеска възраст:
Всяко дете да получи средно образование – само това понижава с цели 8% риска от развитие на деменция. Освен това е желателно да завърши ВУЗ и да се занимава с умствен труд.
През средната възраст:
Лечение на слуха – понижава риска с 9%.
Контролиране на кръвното налягане – с 2%.
Недопускане на затлъстяване и наднормено тегло – с 1%.
През старческата възраст:
Отказване на цигарите – понижава риска с 5%.
Лечение на депресията – с 4%.
Поддържане на социални контакти с околния свят – с 2%.
Контролиране на кръвната захар – с 1%.
Съществува и друг, вроден рисков фактор за слабоумие – това е т.нар. ген на аполипопротеина Е (АроЕ) е4, свързан с нарушение регенерацията на невроните и повишаване нивото на холестерола в кръвта. Ако учените създадат генна терапия, може да бъде намален още 7% от риска.
По думите на проф. Ливингстън, когнитивните резерви на мозъка се залагат още в детството. Ако детето „работи с главата си”, неговият „запас от трайност” ще му бъде от полза в следващите години, когато вредните фактори така или иначе ще подкопават интелекта на стареещия човек.
В средна възраст прекалено важно е човек да създаде около себе си „когнитивно богата” среда, способстваща за постоянно получаване и обработка на информация, познания и запомняне на нови сведения.
Към старостта е нужно да се поддържат социални контакти, тъй като не са източник на нови сведения и стимулатори за мозъка. Социалната изолация и самотата са вредни за мозъка през всеки период от живота. Британските учени препоръчват всякаква дейност, стимулираща мозъка: да ходим на кино и ресторант; да се срещаме с приятели; да посещаваме театрални и спортни събития; да играем шахмат и видеоигри; да се включваме в доброволчески мероприятия; да пътешестваме. С една дума – не стойте без работа и занимания.
Пушенето вреди на нервната система и провокира дегенерация. Невротоксините от тютюневия дим предизвикват непосредствено увреждане на клетките на главния мозък, свободните радикали поразяват артериите и провокират развитието на атеросклероза. Отказването на цигарите е ключ към здравословна старост.
И накрая: лекувайте хроничните заболявания. В частност, пониженият слух води до загуба на важен източник на информация за околния свят, лишава мозъка от храна и предразполага към старческо слабоумие. Захарният диабет нарушава ключовите метаболитни процеси. Хипертоничната болест е рисков фактор за съдова деменция. Всички тези заболявания трябва да се контролират.
В крайна сметка, всичко е във вашите ръце! Ако се съобразите с тези простички за изпълнение правила, ще посрещнете старостта спокойно.
Коментари