Поради каква причина възниква миастенията?

Преди три години ми поставиха диагнозата “Миастения”. Беше ми зле, чувствах се слаба, не можех да повдигна дори най-обикновена вещ. Що за болест е това, какви фактори могат да я провокират? Какво трябва да избягвам? По какво се различава от другите мускулни заболявания? Често ли се случват пристъпи и какво се предприема при тях?

Миастенията е хронично заболяване, при което се наблюдава бърза уморяемост на скелетните мускули, а състоянието на тялото е подобно на парализа. Дори просто движение, като свиване на юмрука, е много трудно и завършва с вцепеняване на ставите. След време това състояние преминава. Особено често миастенията засяга мускулите на очите, на клепачите, на глътката и на гръкляна. Причината е автоимунно възпаление на тимусната жлеза. Интересното при тази болест е, че по правило прогресира, но не е изключено изведнъж да се постигне спонтанно оздравяване, без лечение. Съществуват два типа на заболяването. Като критерий в случая е възрастта: първият - при хора на около 30 години, а вторият при възрастни над 70 години. При това заболяване е желателно да се избягват прекалените физически натоварвания. А то може да се провокира и от лекарства, като стрептомицин, гентамицин, тетрациклин - все антибиотици от тази група. А също и от бета-блокери, верамапил, нифидипин, тиродиин и др. Миастенията може да бъде объркана и с други болести, като множествена склероза, миопатия, астенични депресии и неврози, и дори със сърдечна недостатъчност. Лечението е с хормонални препарати, правят се процедури, като плазмафореза, приемат се витамини В, Е, D. В тежките случаи се стига до операция за отстраняване на тимусната жлеза. 

Между другото!

Болният от миастения трябва постоянно да има под ръка препарати за овладяване на остра миастенична криза - например тензилон или прозерин. Когато усети силната мускулна слабост, веднага трябва да приеме един от тези препарати и незабавно да извика “Бърза помощ”. Забавянето може да предизвика спиране на дишането заради парализа на дихателните мускули. Понякога заради невъзможността на болния да диша самостоятелно при такива кризи, седмици наред го държат на изкуствено дишане. При някои хора пристъпите се случват много често, по няколко пъти на месец, но преминават сами след няколко минути. При други се случват само един-два пъти годишно, но изкарват болния от ритъм и той е принуден да лежи в болница дълго време.


Яна БОЯДЖИЕВА