3 часа игра навън пазят децата от късогледство

И повярвайте, това по никакъв начин не е свързано с четенето - мит, който и до ден-днешен съществува, тъй като изследванията не намират пряка връзка между него и късогледството.

Проблемът се оказва съвсем различен - колко време децата прекарват навън, на улицата.

Инфографики показват от какво е най-възможно да умрете (СНИМКИ)

В Сеул, където учениците са навън по-малко от час, разпространението на късогледството достига 95%, а в Австралия, където учениците се разхождат навън повече от три часа, само една трета от 17-годишните страдат от късогледство.

Всичко е много просто - колкото повече време децата и по-големите ученици са навън на двора, толкова по-малък е рискът да развият късогледство.  

Много учени отдавна са забелязали, че късогледството е свързано с времето на пребиваване на улицата и то заради спектралните особености на слънчевата светлина.

Слънцето и допаминът са научно-доказани профилактични средства за предотвратяване на късогледството.

Ретината си има свои допаминови неврони и колкото по-високо е нивото на допамина, толкова по-нисък е рискът от късогледство.

Активацията на допаминовите рецептори предотвратява развитието на късогледство, а препаратите, понижаващи нивото на допамина, понижават и защитния ефект от светлината. Но не само светлината има значение. 

Митове за късогледството

Много интересен и неочакван се оказал фактът, че допаминовата активност на ретината е свързана и с допамина в мозъка.

Това означава, че спадането в нивото на допамина при подрастващите (заради принудителна поза, скучни задачи и т.н.) може да задълбочи прогресирането на миопията.

В експерименти, 40-минутна активност извън училище в продължение на 3 години довела до 25% понижаване броя на заболелите от късогледство.

Затова основната препоръка е следната: не по малко от 3 часа на ден навън на улицата - това е най-ефективният начин за профилактика на късогледството и забавяне на неговото прогресиране. 

Очилата не лекуват лошото зрение

Как да не позволим на мозъка да остарее?

Още преди 30 години учени, изучавайки мозъка, обърнали внимание, че при част от хората се открива изразено натрупване на плаки и други признаци на болестта на Алцхаймер.

Но въпреки това тези хора през живота си не са проявили признаци на тази болест. Защо? 

Оказва се, че причината е друга - мозъкът на тези хора бил малко по-голям по обем и с повече неврони и синаптични връзки, отколкото средно е нормата за същата възрастова група.

Т.е., именно по-големият по обем мозък е защитавал и компенсирал вече възникналите невродегенеративни заболявания.

Учените нарекли това явление - когнитивен резерв. При обучение, интелектуални усилия, изучаване на нови неща се случва стимулация на невропластичността на всички нива: синаптична пластичност, невронно ремоделиране , неврогенеза. 

Колкото повече нови израстъци и връзки има в мозъка, толкова по-голям е този когнитивен резерв. Макроскопично това се проявява във вид на повече извивки и гънки в главния мозък.

Действително има корелация между броя и дълбочината на мозъчните гънки, интелекта и когнитивната гъвкавост. 

10 факти за човешкото око, които не са широко известни

Мозъкът е пластичен и получените да кажем при изучаване на нов език невронни връзки, могат с лекота да се използват и за други задачи.

А при заболявания могат да поемат върху себе си функциите на увредените структури, компенсирайки болестта.

Наблюдения показват, че билингвите заболяват от Алцхаймер с 4,3 години по-късно, а симптомите при тях се проявяват с 5,1 години по-късно, отколкото в групата от хора, знаещи само един език.

Кратък тест имате ли шанс да доживеете до 100 години

Като цяло, повишената мозъчна активност понижава риска от Алцхаймер средно с 33%.

Ето такъв е невротропният ефект от знанията. 

Изводът е прост: излишни знания няма. И този запас защитава мозъка! Колкото повече интелектуални натоварвания, т.е., знания трупате през целия си живот, толкова по-висока е защитата на вашия мозък от стареене, от неврологична травма и прочее болести.

Колкото по-високо е нивото на когнитивния резерв, с толкова по-малко когнитивен дефицит ще понасяте дори вече възникналата болест. 

Яна БОЯДЖИЕВА 

Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива!