Червата са вторият ни мозък!

Чували ли сте някога твърдението: “Червата са вторият мозък”?  Независимо дали това е първият, или хилядният път, когато четете тези думи, те, изглежда, се утвърждават като все по-верни с всеки изминал ден. Когато почувствате жегването от отхвърлянето, болката от самотата или това тихо гласче на интуицията за нещо или някого, не си въобразявате, че го усещате в червата. Ето това е вторият мозък. Повече по вълнуващата тема можете да откриете в новата книга на д-р Уил Коул “Чувствата на червата” на Издателство “Вдъхновения”.

Всички емоции могат да доведат до промени във функционирането на червата. Независимо какви са те – от тъга, през вълнение, до страх, могат да доведат до промени във функционирането на червата. Червата и мозъкът си комуникират директно и двупосочно по много реален начин.

Случвало ли ви се е:

• Да погледнете чиния с вкусна храна и веднага да установите, че стомахът ви къркори?

• А да се чувствате нервни и да загубите апетит?

• Или пък да не спите цяла нощ и после през целия следващ ден да жадувате за захар?

Всичко това са прояви на факта, че червата ви са вашият добър стар втори мозък. През последните няколко години учените успяха да задълбочат разбирането ни за тази връзка, като откриха зависимости между състояния на психичното здраве, като тревожност и депресия, и червата. В новата книга на д-р Уил Коул ще се потопим във великолепния и мистериозен свят на червата, включително ще разберем какви са новостите в изследванията на връзката черва – мозък и как особеностите на червата влияят на здравето ни всеки ден. Ще започнем от самия център на всичко – чревният микробиом.

Има и 21-дневен план за възстановяване на връзката между червата и чувствата. За всеки ден се предоставя по един съвет или елемент на действие за всеки от двата аспекта на здравето, които са еднакво важни.

Вече говорихме за къркоренето в стомаха като доказателство за връзката между червата и чувствата, но, разбира се, това явление е много по-дълбоко от тези краткотрайни усещания. Червата и мозъкът са сложно свързани до голяма степен от един аспект на нервната система. Той се нарича ентерална (чревна) нервна система.

Ентералната нервна система  

е част от периферната нервна система, която всъщност „живее“ в стените на стомашно-чревния тракт. Има около 200 до 600 милиона неврона на ентералната нервна система, вградени в лигавицата и мускулите, които изграждат червата. Те са разположени от самото начало на храносмилателния тракт (устата) до самия му край (дебелото черво).

Ентералната нервна система взаимодейства директно с централната нервна система, за да модулира храносмилането. Взаимодействат си главно в процеси, като започване на преглъщане и освобождаване на храносмилателни ензими, които помагат да усвояваме храната си. Но също така участва в други телесни процеси, включително реакцията на стрес. Ентералната нервна система комуникира направо с централната нервна система. Всъщност, двете системи изпращат съобщения в едната и в другата посока през целия ден и дори, докато спите. Това означава, че всеки път, когато почувствате пристъп на безпокойство или срам, или щастие, или вълнение, мозъкът и червата ви си комуникират и реагират по съответния начин.

Как емоционалното здраве може да бъде толкова голям разрушител на здравето?

Като се има предвид това, е лесно да се разбере как емоционалното здраве може да бъде толкова голям разрушител на здравето на храносмилането. Помислете за това: вашата нервна система може да активира и да спира храносмилането, да влияе на чревните ви бактерии и дори мигновено да повлияе на чревния мотилитет.

Когато говорим за храносмилателни проблеми, е лесно да се фокусираме изцяло върху храната. Но съществуването на чревната нервна система означава, че храната е само част от уравнението. Така че, макар да знаем, че храната може да действа като лекарство или отключващ фактор за заболяване, това не е краят на разговора! Ако сте се хранили здравословно, но продължавате да имате проблеми с храносмилането, има голяма вероятност нивата на стрес и ентералната нервна система да играят роля. Изследванията не лъжат:

 • Известно е, че стресът повишава чревната пропускливост, което води до състояния като пропускливи черва.

• Стресът повишава податливостта ви към хронично възпаление на дебелото черво и стомашно-чревния тракт.

• Стресът е свързан със стомашно-чревни заболявания! Включително функционални разстройства на червата, възпалителни заболявания на червата, пептична язва и гастроезофагеална рефлуксна болест.

• Стресът е известен като отключващ фактор за обостряне на възпалителни заболявания на червата, като болестта на Крон и улцерозния колит.

Да сте подложени на хроничен продължителен стрес, може да саботира храносмилането ви до такава степен, че практически, без значение какво ядете, да имате проблеми с храносмилането по начин, който не просто създава дискомфорт, но и ви пречи да усвоявате и да използвате хранителните вещества от храната, която консумирате.

Защо?

Заради почти безкрайните връзки между мозъка и червата, започващи с ентералната нервна система.