Д-р Лилия Иванова: Периферната невропатия причинява слабост, изтръпване и болка в крайниците

Д-р Лилия Иванова: Периферната невропатия причинява слабост, изтръпване и болка в крайниците

Д-р Лилия Иванова е специалист по анестезиология и интензивна терапия. Тя завежда „Център за лечение на болката” в Клиника „Малинов” - София. Като част от екипа на болница „Токуда“  преди това натрупва огромен опит в неинвазивни и инвазивни процедура за интра- и следоперативно обезболяване, регионална анестезия и обезболяване на остра и хронична болка.

Д-р Иванова е преминала десетки курсове в България, Испания, Дания, като през октомври 2021 г. е провела обучение по периферни нервни блокове и криоаналгезия под ехографски контрол в  „Криоцентър” в датската столица Копенхаген. Издаденият й там сертификат я превръща във водещ специалист за тази дейност в нашата страна.

В това интервю с анестезиолога д-р Лилия Иванова ще обсъдим характерното за болките в периферната нервна система - тема, която сякаш се заобикаля на фона на другите видове невропатия. 

- Д-р Иванова, какви органи и системи най-вече засяга периферната невропатия? По какъв механизъм се проявява?

- Периферната невропатия причинява слабост, изтръпване и болка, обикновено в ръцете и краката. Може също да засегне други области и функции на тялото, включително храносмилане, уриниране и кръвообращение. Случва се по следния механизъм: периферната нервна система изпраща информация от главния и гръбначния мозък (централната нервна система) до останалата част от тялото.

Периферните нерви също изпращат сензорна (болка, допир) информация към централната нервна система. Всеки нерв в периферната система има специфична функция, така че симптомите зависят от вида на засегнатите нерви. Нервите се класифицират като: 

• сетивни - тези, които получават информация, като температура, болка, вибрация или докосване по кожата;

• двигателни – които контролират движението на мускулите;

• автономни – те контролират функции, като кръвно налягане, изпотяване, сърдечен ритъм, храносмиллане, както и функцията на пикочния мехур.

- Казвате, че симптомите зависят от това кой или кои нерви са засегнати. Какви са признаците и симптомите  на периферната невропатия?

- Периферната невропатия се проявява със следните признаци и симптоми:

• изтръпване, мравучкане в краката или ръцете;

• остра пронизваща, пулсираща или пареща болка;

• изключителна чувствителност към докосване;

• болка при извършване на дейности, които не би трябвало да я причиняват, като например болезненост в краката, когато ги натоварвате или сте завити с одеяло;

• липса на координация и падане;

• мускулна слабост;

• усещане сякаш носите ръкавици или чорапи;

• парализа, ако са засегнати двигателни нерви.

Ако са засегнати вегетативните нерви, признаците и симптомите могат да включват:

• топлинна непоносимост;

• прекомерно изпотяване или обратното – невъзможност за изпотяване;

• проблеми с червата, с пикочния мехур или с храносмилането;

• понижаване на кръвното налягане, което причинява световъртеж или замаяност.

Периферната невропатия може да засегне само един нерв (мононевропатия) или повече нерви (полиневропатия). Синдромът на карпалния тунел е пример за мононевропатия, но в по-голямата част от случаите става дума за полиневропатия.

- По какви причини възниква невропатичната болка в периферната нервна система?

- Различни причини и провокиращи фактори могат да предизвикат периферна невропатия. Например:

• автоимунни заболявания – те включват т.нар. синдром на Сьогрен, лупус, ревматоиден артрит, синдром на Гилен-Баре, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия и васкулит;

• инфекции – някои вирусни или бактериални инфекции, включително лаймска болест, херпес зостер, вирус на Епщайн-Бар, хепатит В и С, дифтерия и ХИВ;

• наследствени нарушения – заболявания, като болестта на Шаркот-Мари-Тот са наследствени видове невропатия;

• тумори – ракови (злокачествени) и неракови (доброкачествени) образувания могат да се развият в нервите или да ги притиснат. Полиневропатията също така може да възникне и в резултат на някои видове рак, свързан с имунния отговор на тялото. Това са форми на дегенеративно разстройство, наречено паранеопластичен синдром;

• нарушения на костния мозък – включват анормален протеин в кръвта (т.нар. моноклонални гамапатии), форма на рак на костите (миелом), лимфом и рядката болест амилоидоза;

• други заболявания, като бъбречно и чернодробно, нарушения на съединителната тъкан и недостатъчно активна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм). 

Д-р Лилия Иванова

-  Има ли и други причини за невропатия, които не са свързани с болестни състояния?

- Има и други причини, които включват:

• алкохолизъм – лошият диетичен режим на хора, страдащи от алкохолизъм, може да доведе до дефицит на витамини;

• интоксикация – токсичните вещества, като промишлени химикали и тежки метали, като олово и живак, също могат да предизвикат невропатична болка;

• медикаменти – някои лекарства, особено тези, използвани за лечение на рак (химиотерапия), могат да причинят периферна невропатия;

• нараняване или натиск върху нерва – наранявания, като например инциденти с МПС, падания или спортни травми, могат да разкъсат или увредят периферните нерви. Нервният натиск може да е резултат и от налагане на гипс или използване на патерици, както и повтаряне на движение, като писане например;

• дефицит на витамини – витамините от група В (вкл. В1, В6 и В12), витамин Е и ниацин са от решаващо значение за здравето на нервите. 

- Д-р Иванова, какво е лечението на периферната невропатия?

- Невропатичната болка може да бъде остра и хронична. Когато са минали повече от три месеца от оплакванията и са изчерпани възможностите за консервативно лечение, като медикаменти и рехабилитация, се преминава към съвременното и трайно лечение, наречено криоаналгезия. То се осъществява на два етапа. 

Първият е т.нар. диагностичен блок. Това е техника, при която се инжектира местен анестетик около определен нерв или група нерви за лечение на болката. Целта на тази процедура е да се „изключи“ сигналът за болка, идващ от определено място в тялото и достигащ до централната нервна система.

Използва се ехограф и електростимулация, които помагат на лекаря да постави иглата на подходящото място, така че пациентът да получи максимална полза от инжектирането. Диагностичните блокове са временно решение – те обикновено продължават 24 часа и дават време на увредения нерв да се успокои от състояние на постоянно дразнене. 

Освен това предоставят диагностична информация на лекаря да определи причината или източника на болката, както и да насочи за по-нататъшно лечение. Процедурата се извършва амбулаторно, не е болезнена и пациентите не изпитват никакъв дискомфорт. Ако след тези 24 часа пациентът има 50% облекчение на болката, се преминава към втория етап.

- Какво е важно да научим за този втори етап?

- Става дума за специализирана техника за осигуряване на 

дългосрочно облекчаване на хроничната болка, 

нарича се криоаналгезия. Амбулаторна процедура, при която се вкарва тънка игла (криосода) под ехографски контрол през обезболена част от кожата, в близост до увредения нерв/нерви. Криосондата позволява да се замрази до 70 градуса предпазната обвивка на засегнатия нерв, без той самият да се унищожава. По този начин се прекъсва предаването на болката до мозъка в продължение на една година. 

Криоаналгезията е иновативен и с доказана ефективност метод за облекчаване на болка. Както споменах, криоаблацията не унищожава обвивката на нерва, като по този начин нервните структури могат да се възстановят напълно след време. Методът е безопасен и минимално-инвазивен, препоръчва се, когато медикаментозните и оперативни методи за лечение са неефективни и болката е продължила повече от 3 месеца. Много са предимствата на криоаналгезията:

• незабавно намаляване на болката;

• висока ефективност – намаляване на болката в продължение на 6 месеца до 2 години;

• не се налага прием на болкоуспокояващи;

• микроинвазивна процедура с обратим ефект;

• подкожна процедура под местна анестезия;

• безболезнена и без образуване на невром, т.е., няма риск от вторична болка;

• процедурата може да се повтори;

• подходяща е и за пациенти с пейсмейкър и стимулатори;

• няма риск от увреждане на кръвоносни съдове;

• предполага бързо връщане към нормална дейност.

Двете процедури не са болезнени и не оставят белези по кожата. Това е иновативен и доказан метод на дълготрайно лечение на невропатична хронична болка от всякакъв тип. При това лечение не се налага болничен престой и не се нарушава ежедневният ритъм на човек.

Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари