Д-р Владимира Бояджиева: Жените с ревматични страдания изпитват по-голяма болка от мъжете

Д-р Владимира Бояджиева е ревматолог с десетгодишен опит по специалността. Тя работи в Клиниката по ревматология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София. Публикуваме нейна лекция пред пациенти с автоимунни възпалителни заболявания на ставите по време на уебинар, организиран от Организацията на пациентите с ревматични заболявания в България (ОПРЗБ).

Зад термина спондилоартрити стои група автоимунни възпалителни заболявания на ставите, като при тях има припокриване на част от симптомите. Може да са засегнати както гръбначният стълб и сакроилиачните стави, така и периферните стави (китки, глезени, коленни стави). Понякога са нужни няколко години за поставянето на точната диагноза поради неедновременната изява на всички симптоми. 

„Положителното в случая е, че голяма част от медикаментите, които използваме при различните спондилоартрити, са едни и същи и те са ефективни. Това означава, че дори да се забави точната диагноза, пациентът ще получи адекватната терапия“, каза лекарят.

Ревматоидният артрит е хронично-прогресивно възпалително ставно заболяване. При него има болка, оток, ограничени движения (скованост) предимно в периферните стави. Най-често засяга малките стави на ръцете, но също може да ангажира коленни, глезенни стави, раменни, лакътни, както и всяка става на тялото. Обикновено засягането е симетрично на двата крайника. За съжаление, ревматоидният артрит е инвалидизиращо заболяване. Отключването му се определя от различни фактори – генетични, имунологични и на околната среда. 

Друго възпалително автоимунно ставно заболяване е анкилозиращият спондилит, по-известен у нас като болест на Бехтерев. Характеризира се с хронична възпалителна болка в гърба, задължително има възпаление и на сакроилиачните стави. Но може да има и извънгръбначни и извънставни прояви, като възпаление на сухожилията, най-често на ахилесовите сухожилия. Може да причини и възпаление на очите (увеит). Клиничният ход е непредсказуем. След продължителна болестна активност настъпва трайна деформация на гръбначния стълб и промяна на конфигурацията на опорно-двигателния апарат. 

Д-р Владимира Бояджиева

Псориатичният артрит е възпалителна артропатия, която се придружава с псориазис. Засяга най-малките стави на пръстите, също и китките, коленете. Пръстите се подуват като наденички. Извънставна проява е възпаление на очите (увеит) и възпаление на сухожилия. 

В 70% от случаите псориазисът предхожда псориатичния артрит и се характеризира с плаки в областта на лактите, пъпа, седалището, дори в ингвиналните гънки. Псориатичните плаки може да са навсякъде по кожата, включително и по ушната мида. Плаката е зачервена и уплътнена с груб релеф, често покрита с люспи. Ноктите се засягат под формата на точковидни хлътвания. Обикновено при псориазиса има фамилност – майката или бащата има това заболяване и то се унаследява в поколението. 70% от хората с псориазис в интервал от 3 до 5 години развиват псориатичен артрит, който се представя с болка, оток и ограничено движение в засегнатите стави.

„Всички тези автоимунни ревматични заболявания имат сходни клинични, лабораторни и радиографски белези и понякога разграничаването им е трудно. Случва се да минат години, за да се разгърне пълната картина и да се постави правилната диагноза. Ревматоидният фактор обаче е специфичен само за ревматоидния артрит. 

Как се разпознава ревматоидният артрит?

Хроничните ревматични заболявания засягат над 180 милиона души по света. Те са социалнозначими поради техния инвалидизиращ характер. В частност пациентите с ревматоиден артрит са около 24 милиона души, с псориатичен артрит са 38 милиона, с болестта на Бехтерев са 17 милиона и с псориазис са 125 милиона. Този голям брой пациенти трябва да бъдат информирани и да им се помогне по време на прехода от лечението към ресоциализирането обратно в обществото“, допълни специалистът. 

Повече са затрудненията пред жените с хронични ревматични заболявания, отколкото при мъжете. Домакинските задължения във всяко семейство обикновено се падат на жената – тя се грижи за децата, поддържа дома, готви. Жените са натоварени с много повече задължения и те трябва да се справят с тях и със заболяванията си. Освен това ревматоидният артрит се среща три пъти по-често при жените. Преди години се смяташе, че болестта на Бехтерев се среща много по-често при мъжете – 10:1. Впоследствие това съотношение стана 6:1 и през последните години вече е 4:1. 

Смята се, че причината е в развитието на образната диагностика и улесненията, които тя предоставя за диагностициране дори на нерентгенографските форми на анкилозиращ спондилит. Една от причините да е по-трудно диагностицирането на жените с болест на Бехтерев и да има по-голямо забавяне на диагнозата е в по-леките форми на болестта и в по-дългото й омаловажаване от пациентките. В грижата си за другите членове на семейството те оставят на заден план грижата за собственото си здраве. Само че в един момент болестта не може вече да се пренебрегва. 

Д-р Тихомир Горчев: Ревматоидният артрит е заболяване, което няма обратен ход

„Жените изпитват по-голяма умора, болка, тревожност, стрест, дори развиват вторичен фибромиалгичен синдром и стават по-ниско активни в резултат на тяхното ревматично заболяване. 

Освен увреждането на ставите, загубата на функция, нарушената ежедневна дейност, влошеното качество на живот, депресията, тревожността и стреса на тези пациенти те имат също повишен риск от диабет и сърдечносъдови заболявания. До увреждания води и част от терапията, с която се опитваме да овладеем болестната активност. Хроничната болка и хроничното страдание водят до социална изолация на тези пациенти, затова и често отключват депресия. Трудно е да преодолеят емоционалния шок, че до края на живота си трябва да лекуват своята автоимунна болест“, обобщи медикът.

Много важен е изборът на всеки пациент. За да бъде ефективно лечението, пациентът трябва да намери своя лекар ревматолог, на който да има пълно доверие, да го чувства като приятел, да може да му каже „днес не мога да стана от леглото, да облека децата и да ги заведа на детска градина“. Пациентът трябва да получи не само обективната лекарска преценка и прецизирана терапия, но и емоционална подкрепа. Да знае, че може да разчита на разбиране от лекаря, че няма да бъде критикуван, дори да не спазва на 100% предписаното лечение и да е сигурен, че ще получи насоки за това как да подобри живота си. 

Мара КАЛЧЕВА