Мечтите изискват смелост и желание за живот

Първи дни на януари, първи дни от нова година в живота ни. Особено време. 

Празниците са отминали. Срещите с близки, приятели и роднини са насрочени за следващите празници. Шумната празнична глъчка е утихнала. Идва време да се върнем към обичайното ежедневие. 

Но преди това можем да направим нещо за себе си - да останем в тишина и да помечтаем. 

Спомняте ли си откога не сте мечтали? Не?!

А досещате ли се защо? 

Преди да намерим отговорите на последните два въпроса, ми се иска да ви припомня това особено приятно, равно на вълшебство действие - мечтаенето. Затваряме очи и си представяме желаното като реален факт. 

Толкова е приятно и магично! Хайде, приемете предизвикателството, помислете - какво искате и помечтайте. 

Жилище. Нова позиция в работата. Повече клиенти. Или... Да водите семинари или лекции. Да отидете на екскурзия. Да станете шофьор, да си купите кола.

Да създадете свой бизнес. Да напишете книга. Да намерите издател. Да ви повишат. Да увелечите доходите си. Да рисувате. Да прекарвате повече време със семейството. Да създадете семейство.

Да имате свободно време. Да учите. Да си почивате. Да спортувате. Да работите с известна във вашата сфера личност, която ви вдъхновява. Да си купите къща на брега на море, река, езеро, в планината или в никому неизвестно село. 

Вече не е тайна механизмът, по който мечтите се превръщат в  реалност. Информацията е достъпна. Аз също съм ви я разказвала, затова сега ще насоча вниманието си другаде - към това, което ни кара да спрем да мечтаем.

Мисля, че първото условие да поискаме отново да мечтаем е желанието да продължим напред в живота си, да не оставаме на мястото, на което сме, да си тръгнем от старото, да преодолеем преживяното. Да погледнем на случилото ни се от друга перспектива. Да пренапишем опита си. Да повярваме отново в щастието си. 

Как да приема, че не съм пръв и избран?

После трябва да потърсим и открием у себе си вярата. Ако отдавна мислите, че сте я загубили, ви насърчавам още веднъж, отново, дори с последните си сили да я потърсите в себе си. Дори да е малка, едва забележима, дори много мъничко да е останала - вижте я.

Това е достатъчно да я уголеми. А после си кажете отново, че не само има място за нови мечти в живота ви, но и че можете да ги осъществите, че ги заслужавате, че имате сили, знания и умения да ги превърнете в реалност. 

“Да, но аз вече не вярвам!” - може би ще кажете. Разбирам това. В живота си сме преживели разочарования, провали, неуспешни опити. Била ни е нужна много енергия, за да се разделим с неосъществените мечти и да се справим с неслучването им. Била ни е нужна много сила,  за да преминем през болката, разочарованието и трудността. И сме ги имали. 

Личният ми опит и този с хора, ми е показал, че каквото и да сме преживели, през каквото и да сме преминали, идва момент, в който можем и сме длъжни да продължим напред. И не е вярно, че нямаме сила, вяра и вдъхновение. Нека бъдем честни - имаме ги.  

Чувате ли сега вътрешния си глас, който ви казва: “Хайде да помечтаем!”. Да, нали? Хайде да го послушаме и да помечтаем, преди да сме се върнали отново на работа и да, преди да влезем в удобния коловоз на ежедневието, в който не ни остава време да чуваме този глас, да чувстваме и да си задаваме въпроси, не ни остава време за мечти. Защо!? Защото те изискват какво? Смелост за живот! Желание за живот. Любов към живота. 

Сега ще ви разкажа историята на Яна:

“Не, няма да мечтая! Мечтах. Видях краха на мечтите си. Чувствах се разбита на хиляди парчета. Чувствах се полята с вряла вода. Изтръпнах, дълго бях безчувствена. С днешна дата  мога да кажа, че успях да събера парчетата от себе си и между тях отново започна да тече кръв, енергия, живот.

Сега мога да кажа, че “изгорената” ми кожа се възстанови и чувствителността й постепенно се връща. Затова, никога повече няма да позволя на никаква мечта да се появи във въображението ми, защото не искам силите ми да отиват да понеса загуба и да се възстановявам от нея. 

Предпочитам еднообразното ежедневие, в което да мисля за текущи задачи, за това какво да сготвя довечера, за уроците на детето, за това кой ресторант да избера за среща с приятелка. Няма повече да летя! Няма повече да си позволя да загубя нещо толкова ценно за мен.

Няма вече да позволя на нещо да бъде толкова важно за мен. Хората, които се стремят към успех, избират лесни и постижими цели, за да бъде гарантиран резултатът. И аз така ще правя вече! Стига толкова химери! Какво като съм имала интересна идея и вълнуваща мечта? Сега какво имам? Болка. Загуба. Провал!

Кой се справи с тази мъка? Аз! Защо да минавам пак през това? Защото някакъв си вътрешен глас ми казва, че нищо съществено не правя, че губя дните от живота си, че пилея силите, енергията и ресурсите си. Много важно! Няма пак да си позволя да се размажа челно в стената”.

7 начина за снижаване на тревогата

Познато ли ви е това, което споделя Яна? А искате ли да  надникнете по-нататък в историята? Да? Моля!

Така ми говореше Яна, а една несломима част от нея отвеждаше ума й към дните, в които мечтаеше. Спомняше си времето, в което вечер затваряше очи и въображението й рисуваше картините на сбъднатите й мечти. Цялото й същество се увличаше и следваше тази витална енергия, изпълнена с вяра, надежда и радост.

Спомняше си как очите й светеха, кожата сияеше, стъпваше сякаш ще покори света. А сега... Седеше пред мен и спореше не с мен - със себе си.

Сълзите я задавиха. Стонове се откъртиха от гърдите й. Тя се предаде на плача. Виеше. Викаше. Крещеше. И така - много пъти. Много дни. Много месеци. Докато един ден болката просто свърши. Остана само споменът за нея и за онова, което беше пропуснала да направи, за да се сбъдне мечтата й.

Стана. Отиде  в парка. Тича. Прибра се. Изкъпа се. Обади се в работата си и каза, че си взема почивен ден. Включи компютъра и записа новата си мечта и стъпките как да я постигне. В дните на страдането тази мечта се беше родила и изяснила, беше добила образ, сила и енергия, беше заживяла. Беше станала толкова истинска, че беше неустоима. Яна нямаше как да се откаже от нея. Мечтата я увличаше и я караше отново да иска да  живее. 

В началото на новата календарна година ви пожелавам да използвате опита, страданието, знанието, уменията и ресурсите си, за да дадете старт на ново начало, нова мечта, нов хоризонт. Старата година си отиде. Тръгнете си и вие от старото.

Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант