Проф. д-р Иво Петров, д.м.: Термографията е идеална за скрининг на съдови проблеми

Нова, изцяло българска, технология за ранна диагностика на съдови заболявания в целия човешки организъм се прилага в “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център”. Това е инфрачервена термография, базирана на изкуствен интелект, чрез която могат да се разпознаят много рано проблеми на мозъчните и на периферните съдове. 

А от февруари започнаха безплатни прегледи на пациенти със заболявания на аортата или с риск от такива в “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център”. По тези два повода разговаряме с медицинския директор на болницата проф. д-р Иво Петров. 

- Проф. Петров, какъв нов метод за профилактика на съдови заболявания използвате във вашата болница?

- Това е дигитално обработена инфрачервена термография, приложена за ранно разпознаване на съдова патология. Пандемията от ковид стимулира развитието на дигиталните технологии, благодарение на което дигиталната трансформация на медицинската практика вече е в ход.

Инфрачервената термография се базира на древна идея – преди повече от 2500 години Хипократ е написал, че когато някоя зона от човешкото тяло е с по-висока или по-ниска температура от околните тъкани, то в тази зона има някакво заболяване. Най-авангардната дигитална технология за обработка на образите от инфрачервената термография е плод на българския гений. Става въпрос за технология, базирана на изкуствен интелект, която оптимизира и детайлизира получената информация. 

Няколкото екипа в България, които се занимаваме с установяване на съдова патология чрез термовизуална диагностика, вече сме доказали ефективността на метода при над 1000 пациента. Предимството на този метод е, че е много подходящ за масов скрининг, защото термографията се прави за 15 – 20 секунди, при това методът е абсолютно безвреден и безболезнен.

Д-р Веселина Кабакчиева: Запушени кръвоносни съдове правят хроничните рани

Дори не изисква директен контакт между лекар и пациент, което е още по-актуално, имайки предвид скорошната епидемична ситуация. Това я прави безценна като скринингов метод.

Инфрачервената термография е ефективна както за откриване на сърдечносъдови, така и на онкологични заболявания. Първи опити за термовизуална дигностика са правени още в средата на ХХ век. Но напоследък се развиха базираните на изкуствен интелект софтуерни технологии, даващи възможност за получаване на образ с много висока резолюция, която позволява с голяма прецизност да разграничим патологичната съдова зона от околните тъкани. Така може да установим точно къде има съдов проблем.

- Дайте пример при какви пациенти тази технология е много полезна за профилактика?

- Срещал съм най-много научни публикации за използването на инфрачервена термография за откриване на съдова патология при диабетици. Тази методика може да бъде използвана още при първата среща между лекар и пациент, независимо с каква специалност е медикът, защото термографските образи са впечатляващо категорични къде точно се намира съдовата патология.

Напълно ясно се вижда например, крайник на диабетик, лишен от кръвоснабдяване. Има много пациенти със захарен диабет, които отдават оплакванията си на невропатия, на възрастови промени или на ставни заболявания. А всъщност при 20 – 25% от диабетиците тези оплаквания са от съдова патология – най-вече запушвания на съдовете, защото при диабетиците поради склонноста към възпаление на артериалната стена много по-рано се развива атеросклеротичният процес. 

Проф. д-р Иво Петров

- Започнахте безплатни прегледи за аортни заболявания през февруари. Обяснете защо е необходима тази профилактика.

- Идеята е ранното откриване на съдовите заболявания. Проучванията категорично доказват, че по-голяма част от хората със съдова патология умират от миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. А аортната патология се нарежда сред най-тежките съдови патологии. Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло и по целия си ход се намира в кухини – гръдната и коремната. Поради това ранните стадии на аортните заболявания са безсимптомни

За съжаление, наблюдаваме най-често остри и усложнени стадии на аортните заболявания (аневризма и дисекация), вече в стадий на развита или заплашваща руптура (разкъсване), при които прогнозата е изключително неблагоприятна и е необходима незабавна хируругическа или ендоваскуларна интервенция. 

За да се избегне този сценарий, при който пациентът вече идва с усложненията, в развитите страни с модерно здравеопазване се прави задължителен скрининг на рисковите групи.

- Кои са рисковите групи за аортни заболявания?

- Първата таргетна група са роднини по права линия на хора, които вече са имали аортно заболяване и са били лекувани. Това са хора с генетична слабост на съединителната тъкан, каквато настъпва при синдромите на Марфан, на Елер-Данлос и на Лоис-Диц. Приблизително 25% от поколението на тези хора също има слабост на съединителната тъкан, при което освен аортата, се засягат и други органи – очните лещи, ставите, мускулите, периферните съдове, чревната стена и тъканите на целия гастро-интестинален тракт.

Но основният риск се носи от засягането на аортата, поради високата смъртност. Ако тези хора бъдат обхванати навреме от профилактична програма, която да следи размерите на аортата и да оптимизира стойностите на артериалното налягане, прогнозата им може да се подобри драматично.

Комбинацията от генетично обусловена слабост на артериалната стена и високо арериално налягане неминуемо води до аневризма или дисекация на аортата. Затова артериалното налягане на тези пациенти трябва да е не просто нормално, а да е ниско, за да бъдат предпазени от усложнения. За тези пациенти е нужна първична ранна диагностика.

Втората голяма таргетна група са хора, имали аортен проблем в ранното детство или по-късно, който е лекуван хирургически или ендоваскуларно, но след това са отпаднали от полезрението на здравеопазната система и са прекратили регулярните прегледи, защото смятат, че след операцията проблемът е решен завинаги. За съжаление, когато е болен един сегмент на аортата, най-често е болна цялата аорта 

Аортата е дълга около 60 см (до 80 см). Ако даден пациент е имал заболяване в началния възходящ сегмент, което успешно е разрешено с хирургическа интервенция, но медицинският контрол впослествие е прекратен, след години пациентът често развива дисекация или аневризма в друг сегмент на аортата. Затова тези хора трябва задължително да минават всяка година на контролно образно изследване.

Най-полезният зеленчук за сърце и кръвоносни съдове за тези над 40 години

- Какви са контролните образни изследвания?

- Може да е ехография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Важно е тези образни изследвания да ни покажат какво е развитието на конкретното заболяване на аортата. Проследяваме дали нараства размерът на аортата (разширения и стеснения), дали става по-туртуозна, дали аортната стена съдържа повече калций. Тогава можем да прогнозираме какви усложнения вероятно ще настъпят и дали е време да пристъпим към ендоваскуларно или към хирургично лечение от профилактичен тип, изпреварващо времето на потенциално фаталните усложнения. 

Освен тези две основни рискови групи, на аортна профилактика подлежат и хипертониците над 60 години. Когато кардиологът прави редовния ехокардиографски преглед на такъв пациент и види в един от сегментите (най-често възходящата аорта) разширение на аортата, задължително трябва да направи изследване на всички сегменти на аортата (включително и на тези в коремната част), което е най-ефикасният алгоритъм за ранно откриване на аневризми на коремната аорта.  

- С какви медицински документи трябва да идват пациентите за прегледите?

- Добре е да носят предходни изследвания – по-скорошни или по-отдавнашни, за да можем да видим еволюцията на заболяването и колко бързо е настъпила. Има значение не само колко е голяма аортата, а и с какъв темп нараства размерът й. При жените с аорта над 40 мм, а при мъжете – над 45 мм, трябва ежегодно да се прави образно изследване. За нас е важно да проследим тази ежегодна еволюция на аортата – дали нараства с 1 или с 5 мм. При хора, на които аортата нараства по-бързо, трябва да се пристъпи по-скоро към ендоваскуларно или хирургично лечение.

Мара КАЛЧЕВА