Доц. д-р Румен Бостанджиев: Проблемите в секса обикновено не са физиологични

Доц. д-р Румен Бостанджиев е лицензиран психотерапевт, член на Европейската федерация по сексология, Българската асоциация по психотерапия, съосновател на Българската асоциация по сексуална медицина и член на Европейската асоциация по сексуална медицина.

Професионалният опит на доц. д-р Бостанджиев е в областта на консултирането и терапията при проблеми в сексуалната изява и интимните отношения, както и в сферата на сексуалното образование, подготовката за семеен живот и родителство. Ето какво сподели доц. Бостанджиев за читателите на в. „Доктор” по време на семинара „Митове и истини за секса и възрастта”

- Обикновено хората мислят, че проблемите в секса са чисто физиологични. Така ли е наистина, доц. Бостанджиев?

- Повечето хора наистина си мислят, че когато имат проблем с ерекцията, с еякулацията, с желанието или с достигането до оргазъм, това е физиологичен проблем със секса, който няма нищо общо нито с преживяванията, нито с емоциите, нито с отношенията. Точно този възглед е съществена част от проблема. Истината е съвсем различна. Огромна част от хората, които идват с различни сексуални проблеми, са напълно здрави физически. Колкото и да обикалят урологични, ендокринологични и други кабинети, не биха чули друго освен: „Няма ти нищо – всичко е от главата”. Ако, разбира се, колегата е коректен.

Защото има и кабинети, в които преднамерено хора със сексуални проблеми се завъртат по безсмислени спирали от изследвания и консултации с единствената цел да се облагодетелстват здравните кадри.

Втората част от проблема е човек да погледне на тези предизвикателства като нормална част от живота ни. Всеки мъж има моменти, в които да не получи ерекция, да я губи лесно или да има спад в желанието на някой от партньорите в двойката, или проблем в достигането на удовлетвореност. Това, което обикновено може да се направи в тези случаи и за което подпомагам моите клиенти, е те самите да бъдат активни фактори в промяната.

За съжаление, много хора имат нагласата, като отидат на лекар, да получат хапче и то да реши проблема магически. В по-голямата част от сексуалната тематика това не е ефективно. Даже и с подкрепата на изключително ефективни медикаменти, с които днес разполагаме и аз редовно използвам, оптималният ефект идва, когато човек е наясно до каква степен може

да разчита на медикамента

и да е готов да направи останалото, за да излезе в крайна сметка от проблемната ситуация. Така ще е способен и в бъдеще да се справя много по-успешно в подобни ситуации, пред които неизбежно ще се изправи.

- От кого получават сексуалното си възпитание българските тийнейджъри и младежи?

- Колкото по-големи стават, толкова по-автономни започват да бъдат в личните си отношения. Обикновено са склонни да следват модели на поведение, които са видели в своето семейство, на родителите.

Американската семейна терапевтка Вирджиния Сатир казва: „Момчетата научават от бащите си как да се държат като съпрузи и бащи, а от майките си – какво да очакват от жените. Обратно – момичетата научават от майките си какви майки и съпруги да бъдат, а от бащите си – какво да очакват от мъжете”.

Първият модел, по който децата учат своето сексуално поведение, е подражанието на родителите. Или обратно – деца, които са травмирани от опита на своите родители, се стремят да следват точно обратното поведение на това, което са имали в семейството. Това е неформалното учене, от което никой няма как да избяга, защото семейната матрица ни формира, независимо дали искаме или не.

В по-зряла възраст, когато децата са в пубертета и целенасочено се включат в образователни програми, те могат да преосмислят придобитите в семейството ценности, нагласи и модели на поведение. Това е моментът, в който могат да се модифицират например мачистките нагласи, които понякога тласкат момчетата да са по-агресивни в отношенията, да се стремят на всяка цена към надмощие над партньорките си.

Обратно – у момичетата могат да се формира нагласата да не

стават жертва на очакването у мъжа

жената да бъде само домакиня и майка, но и да отстояват мечтите си за професионално развитие. Вече в най-фин аспект целенасочени програми в училище могат да научат децата как да усвояват по-конструктивни модели за справяне с неизбежните конфликтни ситуации – как да се решават споровете, по какъв начин различията да доведат до избори, при които и двете страни да са удовлетворени.

Идеята е да си партнираме, като приемем човека до нас като равностоен партньор, с когото заедно гарантираме благополучието си. А не да се опитваме да го третираме като човешки ресурс, който ни интересува само доколко удовлетворява нашите желания и затова се опитваме да го контролираме, манипулираме или подчиняваме.

-Все още има майки, които водят децата си на лекар да им „излекува” хомосексуализма. Какво може да се направи в обществото, за да се приема без напрежение и агресия този тип сексуална ориентация?

- Нашето законодателство повелява да се приеме хомосексуалността като различие, което да не дава повод за враждебно отношение, да блокира всякакви дискриминативни мерки към хора с такъв тип сексуално поведение. Аз лично съм убеден, че в по-спокойна и толерантна обстановка ще има и по-толерантно отношение към гей общността. Не смятам, че гей прайдът и манифестирането на различието е най-подходящият начин за създаване на по-толерантна обществена нагласа. Особено в страни като България, където са налице групировки, най-често с националистична ориентация, които само чакат повод, за да си направят пиар на гърба на гей общността и да печелят политически привърженици.

Каква част от хората с такава ориентация са склонни да я заявят открито зависи от толерантността на обществото към това различие. В деспотични времена, например по времето на Хитлер и на Сталин, да се обявиш за хомосексуален е означавало да отидеш в лагерите на смъртта. До 1968 г. хомосексуалността се е наказвала като престъпление, а до 90-те години на нея се е гледало като на заболяване. При тази историческа рамка повечето хора с такава ориентация изобщо не са заявявали открито различието си.
Законодателството в повечето цивилизовани страни днес се противопоставя на всякакъв вид сексуална дискриминация. Това е причината в наше време повече хора да заявяват, че са с различна ориентация. Това по никакъв начин не трябва да се интерпретира, че видите ли поради „пропаганда” на този тип сексуална ориентация хомосексуалистите стават повече и в един момент ще ни завладеят, че едва ли не ще ни подчинят на своята „извратена” логика. Това са болни фантазии на болни умове, които преднамерено целят да създават паника в обществото.

Мара КАЛЧЕВА, в. "ДОКТОР"