Старо лекарство за диабет подобрява ефективността на антибактериално лечение

Старите кучета може да не научат нови трикове, но старите лекарства могат, смятат учените от изследователски екип, базиран в Китай. Те установили, че метформин (лекарство, което се използва за лечение на диабет тип II повече от 50 години), може да подобри ефикасността на антибактериалните лечения за бързо заздравяване на рани. Проучването е направено при мишки.

„Злоупотребата с антибиотици доведе до сериозна бактериална резистентност с около 1,27 милиона смъртни случая през 2019 г. поради мултирезистентни бактериални инфекции“, казва професорът в Пекинския институт по наноенергия и наносистеми към Китайската академия на науките Линлин Ли. 

Неантибиотичните антибактериални технологии и антибактериалните наноагенти със специфични каталитични действия не само произвеждат токсични субстрати за директно убиване на бактерии (включително резистентни на антибиотици), но и намаляват риска от развитие на резистентност към лекарства.

700 000 души умират годишно заради микробна резистентност

Според Ли, химиодинамичната терапия привлече значително внимание, откакто беше разработена през 2016 г., като потенциален спътник за лечение на рак, бактериална инактивация и лечение на инфекциозни болести.

Терапията използва наноматериали, съдържащи преходни метали, които реагират с водороден прекис за производство на хидроксилни радикали, които отслабват и убиват болни или заразени клетки, което ги прави по-податливи на директно лечение.

Изследователите смесили метформин с меден хлорид, за да образуват нанопластове, чиято повърхност е покрита от молекулите на метформин, засилвайки положителния заряд на наноагента и засилвайки антибактериалните ефекти, казва Ли.

За по-нататъшно тестване на нанопластовете с метформин, изследователите установили модел на стафилококова инфекция в кожата на мишки. Те били разделени на 5 групи, всяка от които получила вариация на лечението.

Групата, която получила както нанопластовете метформин, така и допълнителен водороден пероксид за по-нататъшно производство на хидроксилния радикал, имала най-бързото зарастване на рани, с пълно затваряне до 12-я ден от лечението.

Резултатите от проучването са публикувани в Nano Research.