Провеждат се редица изследвания за ефективността от рефлексотерапията и ароматерапията при овладяване на страничните ефекти, които предизвиква химиотерапията. Става дума за оплаквания като прилошаване, нарушаване на апетита и общо неразположение. В много случаи на това коварно заболявания химиотерапията се оказва най-доброто оръжие, особено когато става дума за метастази. Т.е. когато операцията и радиохирургията вече са безсилни. Но, както знаем, химиопрепаратите, които наистина нарушават фазите на делене на клетките, действат не само на тумора, но и на здравите тъкани.
Тези странични ефекти не само вредят на здравето като цяло, те сериозно пречат и за продължаване на химиотерапията. Най-лесно е да се даде огромна доза цитотоксична отрова, която да убие всякакъв вид рак. Лошото е, че при такова поведение може да бъде убит човекът. Лекарите са препоръчвали и предписвали какво ли не с цел да се ограничат страничните ефекти от цитотоксичните препарати.
От една страна, съвременното медикаментозно лечение успешно контролира прилошаването и повръщането, главоболието, нервно-мускулните нарушения. От друга страна обаче, има хора, на които стандартното лечение не помага и на тях им се налага да търсят алтернативи.
“Да, химиотерапията позволява по-висока преживяемост, но когато пациентите спрат приема на препаратите заради тежките странични ефекти, това рязко повишава риска от прогресиране и рецидив на рака”, пояснява д-р Рошни Рао, ръководител на програмата по хирургия на гърдата в Медицинския център на Колумбийския университет в Ню Йорк.
Липсата на апетит е най-честият страничен ефект от химиотерапията, а това лишава отслабналия организъм на пациента от адекватно постъпване на хранителни вещества, необходими за възстановяване след цитотоксичната терапия и борбата с тумора.
“Един от преобладаващите симптоми при химиотерапията е металният вкус, който възниква по време на ядене или на гладно. Това усещане може да преследва болните няколко часа, седмици и дори месец след приключване на курса по химиотерапия”, казва д-р Сюзан Дънкан, изследователка на рака.
Учените стигнали до извода, че в комбинация със съвременните препарати против повръщане лактоферинът помага да се запази теглото, освен това преодолява депресията и нормализира общото състояние и самочувствие на болния.
“Нашите изследвания показват, че ежедневният прием на лактоферин предизвиква изменения в слюнчените белтъчини при пациенти с рак. Тези изменения могат да влияят върху статуса на вкусовите рецептори и възприемането на миризмите”, съобщава д-р Дънкан.
Предлагайки лактоферин в качеството на хранителна добавка, лекарите могат да облекчат нарушенията в обонянието и вкуса на болните от рак. Макар и частично, такова лечение ще възвърне способността на човека да се наслаждава на храната, да подобри апетита си и в крайна сметка да спомогне за скорошно оздравяване.
Медикаментозното лечение невинаги може да овладее страничните ефекти от химиотерапията. За тази цел западните специалисти активно прилагат постиженията на т.нар. комплементарна медицина - диетични добавки, ароматерапия и др.
“Обикновено аз препоръчвам на моите пациенти бонбони, дъвки, изплакване на устната кухина. Препоръчвам им да ядат това, което обичат, което им харесва, а не да се придържат към някаква конкретна диета. Особено ако апетитът им е понижен и вреди на техния нутритивен статус”, споделя опита си д-р Жюл Коен, онколог от Университетския център по рака “Стоуни Бруг” в Ню Йорк.
Изследователи от университета в щата Охайо казват, че някои нетрадиционни лечебни методи като акупунктура, ароматерапия и рефлексотерапия помагат да се намалят болката и тревожността, възникващи при лечение на рака. Редица експерти препоръчват тези методи при проявата на странични ефекти от химиотерапията. Изследване, публикувано през май тази година, показва удивителни резултати.
“Пациентите, които са били подложени на брахитерапия (“вътрешно” облъчване), усетиха намаляване на болката с 60% и на тревожността с 20%, когато са се подложили на допълнително лечение - ароматерапия с етерични масла и половинчасови сеанси по рефлексотерапия непосредствено преди вливането на химиопрепарати. Приятно е да видиш, че нещо друго, освен лекарствата, помага на такива болни. Тези сеанси не дават никакви странични ефекти, а потребността от обезболяващи препарати намалява с 40%. Именно това прави терапията по-безопасна”, заявява Лиза Блекбърн, автор на проекта.
Д-р Томас Ейхлер, президент на Американското общество по радиационна онкология, призовава да се прави разлика между комплементарна и алтернативна медицина. Ако комплементарната представлява активно изучавани и почиващи на определена научна база методики, то алтернативната медицина често предлага потенциално опасни и съвършено анекдотични рецепти.
“Аз смятам, че повечето онколози ще се съгласят с факта, че комплементарната медицина има право да бъде част от онкологичната помощ. При условие че тези методи се обсъждат детайлно и подробно с пациентите и че няма да пречат на стандартната терапия”, смята д-р Ейхлер.
Той си спомня, че през 90-те години онкоболните често питали докторите си: мога ли да пуша марихуана, когато ми прилошава и повръщам? Тогава е имало малко доказателства за нейната ефективност, но в днешно време в американските аптеки има препарати против повръщане, съдържащи т.нар. тетрахидроканабинол. Именно това е активното действащо вещество на марихуаната. Но науката доказа нейната полза при страничните ефекти от химиотерапията. Възможно е същия път да предстои да преминат и други средства от комплементарната медицина.
“Ароматерапията, с която на мен не ми се е налагало да се занимавам, се използва от колегите за облекчаване на повръщането, индуцирано от химиотерапията. Акупунктурата помага да се контролира болката, а масажът, медитативните техники и дори музикалната терапия намират място в други направления на съвременната онкология”, разказва президентът на Американското общество по радиационна онкология.
Американските специалисти прилагат следните комплементарни методи:
• йога;
• акупунктура;
• ароматерапия;
• медитативни техники;
• медицинска марихуана;
• диетични добавки;
• чай от джинджифил.
Яна БОЯДЖИЕВА