Чували ли сте някога, че червата са вторият ни мозък? Знаете ли защо? Те има собствена “нервна система”. Благодарение на това могат да работят автономно - да усвояват храната, да регулират перисталтиката и дори да “чувстват”.
Според учените чревната нервна система съдържа около 100 милиона неврони, които са свързани с централната нервна система. Когато възникнат определени чувства, тялото включва режим „борба или бягство“, т.е. активира симпатиковата нервна система, в резултат на което кръвта се оттича от храносмилателните органи.
Тогава стомашно-чревният тракт се подготвя да реагира на дразнители, вместо да смила храната, което предизвиква спазми, гадене, диария или „пеперуди в стомаха“, обясняват експертите. Кой от нас не е усещал пърхането от любов или вълнение?
Професорът по физиология в университета в Тарту – Ееро Васар обяснява какво причинява тези странни усещания. „Пеперуди в стомаха“ е израз, използван за описание на чувство на безпокойство, превъзбуда или вълнение. Това усещане има физиологична основа, свързана по-специално с активирането на симпатиковата част на автономната нервна система. Той е отговорен за реакцията „бий се или бягай“, казва проф. Васар.
Симпатиковата нервна система участва в редица промени в тялото. Отделят се норепинефрин и адреналин, които ускоряват сърдечната честота, дишането и повишават кръвното налягане, подготвяйки тялото за бърза реакция. Активирането на симпатиковата нервна система пренасочва притока на кръв към ключовите мускули и сърцето, което означава намаляване на количеството кръв в храносмилателния тракт.
Това преразпределение може да причини лек дискомфорт, контракции или спазми на коремните мускули, което предизвиква усещането за „пеперуди“. Вегетативната нервна система също е тясно свързана с голяма мрежа от нерви в храносмилателния тракт, известна като чревна нервна система, казва професорът. При стрес се изпращат сигнали към тези чревни неврони, причинявайки дискомфорт или дори гадене
Вегетативната нервна система е автономна и помага за бързо реагиране при различни предизвикателства (симпатикова част) или възстановяване на резерви, необходими за функционирането на тялото (парасимпатикова част).
„Най-просто казано, това са две противоположни, но допълващи се системи, които помагат да се осигури динамичната устойчивост, необходима за съществуването ни“, добавя проф. Васар. Пърхащите „пеперуди” в стомаха се свързват също и с любовното чувство. Според проф. Васар усещанията, изпитвани при влюбване, са сложна комбинация от неврохимични и хормонални промени.
Те са част от естествена емоционална и физиологична реакция, която насърчава близостта и развитието на взаимоотношенията между хората. В допълнение към активирането на автономната нервна система, произтичащото от това психологическо очакване и възбуда, както и освобождаването на адреналин и норепинефрин, чувството на влюбване се причинява от прилив на допамин в мозъка. Повишените нива на този невротрансмитер допринасят за еуфорията и други силни емоции. По същия начин, казва проф. Васар, „пеперудите” се свързват с „любовните хормони“ окситоцин и вазопресин.
Въпреки че те участват предимно в свързването, повишените им нива могат да повлияят и върху дейността на храносмилателната система. Така пърхането е ефект, който изпълнява редица важни функции, свързани както с физиологичното, така и с психологическото състояние на човека. "Когато почувстваме това, тялото ни е готово да реагира по-бързо. В контекста на влюбването може да означава, че сме нащрек и сме готови да направим нещо, което ще ни помогне да изразим чувствата си или да развием връзка", обяснява професорът.
Такова усещане повишава осведомеността и вниманието
Например, когато се влюбим, вниманието ни се насочва към човека, в когото сме влюбени, помагайки ни да бъдем по-емпатични и чувствителни към неговите сигнали и нужди. Физиологичните реакции, включително „пеперудите в стомаха”, помагат за повишаване на емоционалното ни преживяване. Те могат да задълбочат чувствата ни и да засилят връзката ни с друг човек.
Телесните реакции от такъв характер сигнализират на хората, че се случва нещо важно. Това е начинът тялото да ни каже, че даден човек или ситуация са ценни за нас и заслужават нашето внимание. От една страна, това може да ни мотивира към действие, а от друга – да ни помогне да се адаптираме, подготвяйки организма за евентуални предизвикателства и възможности. Въпреки че „пеперудите” могат да се появят в положителни ситуации, механизмите зад тях приличат на тези на безпокойството. И двете чувства включват очакване и несигурност, което може да доведе до близки по вид физически симптоми. Пърхането може да бъде причинено от изпит, вълнуващо преживяване или дългоочаквано посещение
на приятел. Общият знаменател във всички тези чувства е активирането на автономната нервна система на тялото, което причинява физически усещания в храносмилателната система. Независимо дали усещането е свързано с любов, безпокойство, вълнение или сензорна стимулация, то е просто знак за интензивната реакция на тялото и ума ни спрямо ситуацията.
Милена ВАСИЛЕВА