“Държавата тотално е абдикирала от контрола върху ширещите се неконвенционални практики! В редица електронни медии ежедневно се рекламират лечители, гадатели, магове, които нямат нищо общо с истинската неконвенционална медицина.” Това заяви в интервю за в. “Доктор” д-р Петко Загорчев - лекар и хомеопат. Той е председател на Етичната комисия на БЛС и председател на Българската медицинска хомеопатична асоциация. Д-р Загорчев е анестезиолог, клиничен токсиколог и ръководи едно от най-тежките спешни отделение в страната - в Шумен.
- Д-р Загорчев, трябва ли в България да има регистър с всички неконвенционални методи на лечение?
- Отговорът се съдържа в самия въпрос. Не може в една цивилизована държава, която претендира, че е законова и спазва европейските норми, да съществуват практики, които да не са обхванати в някакъв регистър. След като в Закона за здравето има раздел “неконвенционални практики”, естествено, че е необходимо да има и регистър с тях.
- А предприема ли се нещо в това отношение?
- Неколкократно в рамките на последните 10 години се прави някакъв опит за промяна на Закона за здравето в това отношение. Всъщност, в раздел 6-и на този закон, като се започне от чл. 168, изрично и точно е описано какво представляват неконвенционалните практики; кои от тях трябва да се практикуват от лекари (например хомеопатия и иглотерапия) и кои могат да се прилагат и от лечители, без медицинско образование. Освен това има текст, Наредба №5, която регламентира начина, по който се постига такъв разрешителен режим чрез РЗИ.
Второ, посочени са документите, които трябва да притежават, за да бъдат регистрирани. Трето - начинът, по който се извършва проверка. Четвърто, необходимостта тези лечители, които не са лекари, да имат поне елементарни медицински познания.
Д-р Петко Загорчев
Но на практика се прави проверка само на тези лекари, които са се регистрирали и имат разрешителен режим. В тези случаи пропуск не може да има. За всички други практики обаче, които се ширят, няма абсолютно никакво самосезиране. Факт е обаче, че в част от електронните медии ежедневно се рекламират този род неконвенционални практики. От целия свят пристигат лечители, гадатели, индийци и т.н., но те едва ли имат нещо общо с истинската неконвенционална медицина. Т.е., приета и призната от държавата практика, каквато е хомеопатичната.
В Индия например, тя е равнопоставена с другата медицина и подлежи на изключителен контрол от техните министерства.
Друг възмутителен факт е, че по интернет-сайтове се рекламират различни чудодейни лечители. Има агенции дори, които за съжаление злоупотребяват с нещастието на хората И както винаги, естествено, на нас, българите, съвестта ни се събужда тогава, когато се случи някакво нещастие.
- Всички виждаме това всеки ден, но кой им дава разрешителни на тези “пишман-лечители”?
- На повечето от тях никой не им е дал разрешение. Най-малко Етичният кодекс на българските журналисти, раздел втори, член втори, който гласи, че никой няма право да дава информация върху неща, които не са потвърдени. И задавам въпроса: кой дава право на тези електронни медии и журналисти да предоставят трибуна на лечители? Някой от тях поискал ли е разрешение от РЗИ, от Министерството на здравеопазването? Е, някои от тях, естествено, имат разрешение от някаква си школа или академия за магове, но съгласете се, че всичко това звучи несериозно.
Категорично заявявам, че държавата тотално е абдикирала от контрола върху такива люде. И се сеща за тях, когато някой от хората стане невинна жертва и страда някъде далече. Тогава евентуално се сещаме да изпратим екип, линейка, антураж... На тези, както ги нарекохте “пишман-лечители”, трябва да им се спре престъпната дейност. Но за съжаление вина за това имаме и ние в конвенционалната медицина.
Ние, лекарите, в конвенционалната медицина, не успяхме да осъзнаем и разберем, че няма две медицини - няма конвенционална и неконвенционална медицина. Има едно изкуство, наречено изкуството да лекуваш
И щом лекуваш, ти трябва да бъдеш лекар. Разбира се, има хора сред тях, без медицинско образование, но искат разрешение от министерството, като казват: “Искаме да работим под контрола на лекар”. Аз познавам такива.
- Д-р Загорчев, вие виждате вина и в лекарите от конвенционалната медицина, но аз смятам, че и хората лекомислено се подвеждат по тези измамни практики, без да си дават сметка за последствията?
- Тук вината преди всичко е пак у нас, конвенционалните лекари. Ние трябва да имаме авторитета на лекари, както и да печелим доверието пред своите пациенти. Нека бъдем обективни - колко е доверието на пациента в българския лекар?
- Аз вярвам в българския лекар...
- Вие вярвате, но в момента, в който влязохме в касовия режим, когато лекарят трябва да обръща внимание на точката, на запетайката, на часа, а не на пациента, какъв доверен лекар ще бъде? Може ли да му се довери пациентът? В една голяма част от случаите - не. Може ли да бъдем спокойни, когато дори Етичният кодекс на лекарите в България забранява реклама на медицинската дейност? Лекарите трябва да разберат, че има конвенционални и неконвенционални практики. Има неконвенционални практики, които могат да се практикуват само от много добри лекари конвенционалисти.
Тези неконвенционални практики не се пръкват от само себе си. Те се пръкват на празното място, което осигуряваме ние, лекарите, със загубеното доверие в нас.
Яна БОЯДЖИЕВА
