Има най-малко 3 вида хепатит. Хепатит А е инфекциозно заболяване, което се разпространява чрез нехигиенични условия, но може да бъде причинен и от най-обикновен вирус.
Хепатит В също се причинява от вирус (открит през 1960-те години) и който се предава най-вече сред хероино-зависимите, чрез иглите, сред сексуално активни и практикуващи безразборни връзки хора, или от майка на дете по време на раждане в страни от Третия свят.
Третият тип хепатит е открит през 70-те години и отново сред хероино-зависимите, алкохолиците и пациенти, на които са им преливали кръв. Повечето от учените са смятали, че в тези случаи също се касае за хепатит А или хепатит B, но при продължителното наблюдение и изследване на тези пациенти не са открити следи от единия или другия вирус.
Как е “открит” хепатит С?
Грубо казано 35 000 американци умират всяка година от някой от видовете на това заболяване, като делът на тези, които имат “не-А и не-В хепатит” също се включват в общия брой. Днес той се нарича “хепатит C”. Този вариант на хепатит В не притежава
свойствата на инфекциозно заболяване,
той се ограничава до хора от определени рискови групи, не се простира сред останалата част от населението и сред лекарите, които лекуват пациенти с хепатит. Въпреки това, вирусолозите от самото начало впериха очи в това заболяване, надявайки се един ден да открият вируса, който го причинява.
Този ден идва през 1987 г. Лабораторията, където това се случва, се намира в изследователския център на компанията “Хирон“, която се занимава с производството на биотехнологии и се намира от другата страна на залива на Сан Франциско. Оборудвани с най-съвременни технологии, екип от учени започват да изучават болестта през 1982 г., преливайки заразена кръв от пациенти на шимпанзета. Нито една от маймуните не се разболява от хепатит, въпреки че малки признаци на подобен вид инфекция или зачервяване наистина се появяват. Следващата стъпка на учените е била да изследват чернодробна тъкан за наличието на вируса. Не бил открит нито един вирус в нея.
На крачка от пълното разочарование, екипът от учени започнали да търсят дори и най-малката следа от вируса и в края на краищата решили да прибегнат до усилване на най-малката частица от генетичната информация, закодирана в молекулата, известна като рибонуклеинова киселина (РНК), която както изглеждало не принадлежала на генетичния код на стопанина си. Този фрагмент на предполагаемата чужда РНК, стигнали до извода учените, трябвало да е генетична информация на някакъв неизвестен вирус. Каквото и да е това, то се съдържа в чернодробните тъкани в почти неоткриваеми количества. Само около половината от всички пациенти с хепатит C имат тази рядка чужда РНК. И при тези, при които е открита, се установява наличието на само една молекула РНК на всеки 10 чернодробни клетки, което трудно може да се посочи като правдоподобна причина за заболяването.Екипът от “Хирон” използвал нови, достъпни технологии за възстановяване на фрагментите от мистериозния вирус. Сега те можели да
проверяват пациенти за антитела
срещу хипотетичния вирус и скоро открили, че само малък брой от пациентите с хепатит С имали тези антитела в кръвта си.
Сега вирусната хипотеза се изправя срещу все повече парадокси. По-голямата част от хората, при които изследванията са показали положителни резултати за наличие на хипотетичния вирус на хепатит C, никога не развивали симптомите на заболяването, независимо от факта, че “вирусът” в кръвта им не е по-малко активен от тези, които наистина са болни от хепатит. В съответствие с наскоро проведено широко мащабно проучване, продължило повече от 18 години, тези, които имат признаци на “инфекция”, живеят толкова дълго, колкото и онези, които не са заразени с вируса. Все пак, въпреки този факт, учените се придържат към тяхната линия, като казват, че този вирус-призрак има неопределен латентен период, който може да продължи десетилетия.
Компанията “Хирон” не просто така е загубила 5 години да развива свой собствен нов вирус. Те патентоват тест за вируса, започват да го произвеждат и инициират обществена кампания за спечелване на мощни съюзници. Първата стъпка е публикуването на откритието им в добре познато научно списание - "Science", чийто редактор е Дан Koшлад, професор по молекулярна и клетъчна биология в Университета на Калифорния в Бъркли.
Едуард Пеноът, главен изпълнителен директор на “Хирон”, също заема длъжността на професор по молекулярна и клетъчна биология в Университета на Калифорния в Бъркли. Спонсорираната от “NIH” научна общност от вирусолози много бързо одобрява и потвърждава надеждността на компанията по отношение на вируса на хепатит С. Управителят на “Хирон” гордо заявява: “Ние разполагаме с хит-продукт”. Официалната заповед на Министерството на храните и лекарствата (FDA) за тестване на донорската кръв донесе на компанията “Хирон” огромен доход.
Единствено биохимикът Питър Дюсберг заявява: “Не мога да ви дам нито едно доказателство, че вирусът на хепатит C съществува. Изучих цялата научна литература, относно така наречения вирус на хепатит C и не открих доказателства за съществуването му.”
Милена ВАСИЛЕВА
Кой е Питър Дюсберг?
Питър Дюсберг е американски биохимик и професор по молекулярна и клетъчна биология в Университета на Калифорния, Бъркли. Той е един от основните представители на различно мислещите учени. Професорът е със световна репутация в областта на молекулярната и клетъчната биология. През 1970 г., изследвайки ретровирусите, които могат да причинят рак, за първи път съставя генетична карта на тези микроорганизми. За тази и последващите му постижения в областта на микробиологията ученият е избран за член на Националната академия на науките на САЩ.През 1986 г. получава седемгодишен грант за провеждане на изследванията си от водещи научни и медицински центрове в САЩ, от Националния институт по здравеопазване.
Проф. Питър Дюсберг става известен и с твърдението си, че вирусът на СПИН-а е в противоречие с всички закони на инфекциозните заболявания. Като пример той посочва, че анкетираните 15 000 съпруги на “ХИВ-позитивни” американци, по някаква причина, не са се заразили с вируса, въпреки че са продължавали да правят секс с мъжете си. Проф. Питър Дюсберг многократно е получавал смъртни заплахи за тези свои твърдения. По това време е убит и главният медицински статистик, който подготвял материал, доказващ, че приемащите лекарството AZT пациенти със СПИН умират по-бързо, в сравнение с тези, които не го пият. Това лекарство носи на компанията “Wellcome“ милиарди долара печалба.
