Милен Пенев е адвокат със сериозна практика в широк спектър от области на бизнес правото. Интересува се също от правните аспекти на COVID-19 пандемията и защитата на човешките права в този контекст. Заемал е различни позиции, включително началник на правния отдел на „Райфайзен Лизинг България“ и старши адвокат в една от водещите правни кантори в България и по света – CMS. Получил е висока оценка за работата си от своите български и чуждестранни клиенти и партньори.
- Адв. Пенев, какво е вашето мнение като човек на правото, за последната издадена заповед от министъра на здравеопазването – д-р Стойчо Кацаров?
- На 3 ноември министърът на здравеопазването отмени заповедта си от 19.10.2021 г., с която се ограничават човешките права на базата на зелен сертификат и издаде друга, с почти идентично съдържание. Една от основните „новости“ в тази заповед е включването и на учителите в системата за дискриминация чрез сертификатите – т. 20 от Заповедта. Единственият начин, по който може да се определи този акт, е като поредна подигравка с правовата държава и възможността за справедливо правосъдие.
Наложената практика министърът на здравеопазването постоянно да отменя и изменя своите заповеди за въвеждане на временни противоепидемични мерки е с оглед на една много проста цел – да се отнеме възможността неговите заповеди да бъдат ефективно обжалвани.
Когато се подаде жалба, е необходимо техническо време да се образува производство, да се насрочи съдебно заседание, да се завърши делото с решение на съда. Всичко това отнема поне няколко месеца. Когато заповедта на министъра бъде отменена от него и така вече не съществува в правния мир, това дава основание на съда да прекрати делото, поради липса на предмет и правен интерес. По този начин дейността на здравния министър остава напълно безконтролна, а всички усилия на жалбоподателите и вложените от тях време, усилия и средства отиват на вятъра.
-Защо се получава така?
- Всичко това е плод на изменения в Закона за здравето от пролетта на миналата година и най-вече на чл. 63. Тези законови промени създадоха в ал. 3 на чл. 63 извънредно широки възможности за обявяване на извънредна епидемична обстановка, а в ал. 4 оправомощиха здравния министър да бъде върховен повелител на човешкото здраве и живот в Република България. Нито един държавен орган в момента не разполага с такава неограничена и на практика, лишена от възможност за обществен контрол власт. Единствените, които могат да въздействат върху здравния министър са министър-председателят и президентът, но не и нормалните български граждани по съдебен или административен ред. Това поставя много сериозно въпроса демокрация ли е България в момента и запазен ли е общественият договор между гражданите и държавата.
За да стигнем до тази ситуация вина носи и Конституционният съд (КС). Текстовете на чл. 63, ал. 2-7 бяха атакувани пред Конституционния съд от президента на България.
КС не уважи искането на президента и потвърди законосъобразността на атакуваните норми с решение № 10 от 23.07.2020 г. Съдиите Таня Райковска и Атанас Семов, двама достойни юристи, изразиха особено мнение по предявеното искане, ето част от техните аргументи:
„Защитата на общественото здраве е насочена всъщност към защита на живота и здравето на всеки гражданин, а правото на живот е неотменимо право и защитата му може да бъде основание за ограничаване на основни права. Това обстоятелство обаче, не променя изискването тези ограничения да са установени със закон, а не със заповед на министъра.
Разбира се, понякога са необходими спешни мерки. Спешността обаче, веднъж не е конституционно понятие, втори път „спешни” не означава само по себе си „извънредни”, т.е. ограничаващи основните права.
Обратно – мерките, които ограничават основните права, спешни или не, са извънредни – и могат да се определят само със закон. И изпълнителната власт може само да прилага тези мерки (този закон), като например, налага едни или други мерки, в едни и други региони на страната“.
В заключение: действията на здравния министър от 3 ноември не са изненадващи. Подобни действия се повтарят периодично повече от година. Самият факт, че подсъдността при обжалването на неговите заповеди беше прехвърлена от ВАС към Административен съд – София-град, а през последните дни всички искания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта от 19.10.2021 г. бяха отхвърлени, също дадоха ясен знак как ще се развият нещата. Единственият орган в момента, който може да възстанови баланса в държавата и да даде шанс на някаква нормалност е Народното събрание.
То трябва да премахне извънредните правомощия на здравния министър и да приеме текст в Закона за здравето, с който ваксинацията срещу Covid-19 да бъде установена като напълно доброволна, с което съответно да бъдат спрени всякакви опити да се упражнява дискриминация и принуда срещу българските граждани.
-Какви са мотивите ви за мнението ви по тези заповеди?
-Моето мнение е, че това е изключително незаконосъобразна заповед. Бих желал да спомена някои от основанията в подкрепа на тезата ми, като тяхна изходна точка е фактът, че ваксините нямат нормално разрешение за употреба. Те имат едно извънредно такова, което е под условие, като остават още две-три години за текущи медицински изследвания и евентуално доказване на тяхната ефективност и безопасност.
Бих искал да добавя и факта, че както производителите на ваксините са освободени от отговорност на база на техните договори с Европейската комисия, така и държавата е освободена от носенето на такава, чрез информираното съгласие, което хората подписват преди да се ваксинират. Всъщност, това са ваксини, за които никой не носи отговорност.
Другата основна нередност при въвеждането на зелените сертификати е фактът, че ваксинираните хора продължават да бъдат заразоносители на ковид-инфекцията, но въпреки това получават пълна свобода на движение и контакти. От този последен факт следва, че липсва медицински смисъл на тази заповед.
Това, че на ваксинираните хора, които могат да пренасят болестта, им се дава свободен достъп до всички възможни обществени събития и обекти, означава, че тази заповед вместо да изпълнява целта да ограничава епидемията и да пази живота и здравето на хората, което по принцип е нейното законово предназначение, на практика води до обратните резултати. Тази заповед спомага за увеличава на заразата, за разширяване на епидемията и увеличаване на броя на заболелите хора. Оттук- нататък този документ губи чисто медицинския си смисъл и е много сериозен въпросът защо въобще е издаден.
Адвокат Милен Пенев
- Кои нормативни актове нарушава текущата заповед?
- Заповедта противоречи на изключително много нормативни актове, включително текстове от Закона за защита от дискриминация, заради факта, че хората биват разделяни на три групи – ваксинирани, преболедували и тези, които не попадат в първите две групи, като ваксинираните са привилегировани и имат пълен набор от човешки права, а хората от другите две групи са обект на различни дискриминационни ограничения. Най-тежко е положението на хората, които не попадат в първите две групи (ваксинирани и преболедували).
За да запазят работата си, ако са медици, работници във всички многобройни обекти, споменати в заповедта, студенти, които отиват присъствено на занятие и т.н., тяхната единствена възможност е периодично да си правят PCR, антигенен тест или да се ваксинират. Ясно е, че това е дискриминация и насилие върху тяхната воля, но още по-сериозен е проблемът, който засяга и много хора с хронични, автоимунни заболявания, тежки алергии, със склонност към тромбози, прекарали инфаркти. За всички тях не е препоръчително от медицинска гледна точка да се ваксинират. Тогава, за да могат да работят, трябва да отделят сериозни суми за тестване. При 8 PCR теста на месец това дава общо 720 лв. месечно при средна цена на PCR теста от 90 лв.
При антигенните тестове нещата са подобни, като за 12 теста, ако приемем средна цена от 25 лв. за всеки, хората трябва да плащат за тях по 300 лв. на месец. Това е огромно финансово бреме за тези, които не са преболедували и по една или друга причина, не могат или не искат да се ваксинират. Като тук в най-тежко положение попада тази подгрупа, които не просто не искат да се ваксинират по свои лични убеждения, но им е противопоказно по чисто медицински причини.
И тогава идва въпросът: какво да правят те? Ако желаят да запазят работата си, са задължени да се ваксинират, което пък вече носи риск за тяхното здраве и дори – за живота им. Тук е редно да се отбележи, че с това се нарушават и разпоредби от Кодекса на труда – работодателят само при изрично уредени в закона хипотези може да променя едностранно трудовото правоотношение. Другият вариант е промяната на трудовото правоотношение да се осъществява със съгласието на работника или служителя.
Според Кодекса на труда, трудовото правоотношение не може да се променя на база на зелените сертификати, както и според това кой е ваксиниран или не. Такива хипотези не могат да се създават със заповед на здравния министър – това е незаконосъобразно. Друга засегната група са хората по чл. 29 от заповедта, а именно медицинските служители и персоналът, които нямат право да бъдат допускани до работа, ако не изпълнят поставените изисквания за зелен сертификат.
Тук трябва да осъзнаем и дълбоко неморалния характер на тази заповед, както и антимедицинския й аспект. С това поставяне на нещата се спира достъпа на голяма част от медиците до работните им места, тъй като част от тях не са ваксинирани, и то точно в условията на епидемия. Като тук остава отворен въпросът кой ще се грижи за болните?
Както за пациентите с Ковид-19, така и за всички останали. Какво ще се случи с епидемията – дали тя ще се ограничи или напротив, с наличието на по-малко медици в болниците няма ли цялостната здравословна обстановка в държавата да се влоши още повече? На следващо място има нарушения и в Закона за висшето образование. Този закон не предвижда възможност студентите да бъдат лишавани от образование, до какъвто ефект ще се стигне по реда на тази заповед.
Незаконосъобразно е и лишаването на пациентите от правото им на свиждане, според т.30 от заповедта. Налице са много тежки нарушения на редица членове в Конституцията, като например, чл.52, ал. 4, който постановява, че никой не може да бъде подлаган на принудително лечение и санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.
А в случая тези мерки не се налагат по законов ред, а чрез заповед на здравен министър, която е правен акт от много по-нисък ранг. Нарушават се няколко текста и на чл.48, свързани с трудовите права на хората. До голяма степен тези нарушения се дублират с някои от разпоредбите в Закона за защита от дискриминация и Кодекса на труда. Нарушават се и текстовете в Конституцията, свързани с правото на образование. Това право е заложено, както в Закона за висшето образование, така и в Конституцията.
- Съществуват ли нарушения, влизащи в разрез с европейски регламенти и международни споразумения?
- Да, важно нарушение, което се осъществява чрез тази заповед се отнася до самия Европейски регламент № 2021/953 от 14.06.2021 г., който регулира издаването на зелените сертификати. На много места в регламента е изрично записано, че сертификатите по този регламент се издават единствено с цел улесняване на свободното пътуване в рамките на настоящата пандемия. Тоест, тези сертификати служат единствено и само за пътуване между европейски държави. Това е тяхната единствена цел, заложена в регламента.
От друга страна виждаме, че здравният министър се опитва да използва зелените сертификати за съвсем други цели, а именно да създават вътрешно държавни ограничения, с изразен дискриминационен характер върху българските граждани. Това е поредно основание за незаконност на заповедта, тъй като тя противоречи на целта на европейския регламент.
Следва да се посочи, че в т.36 от преамбюла на регламента е записано, че е необходимо да се предотврати пряката или непряката дискриминация във връзка с регламента. Там изрично е записано, че ще има хора, които или не са имали възможност да се ваксинират, или са предпочели да не го правят, като същата т. 36, завършва с думите: „... настоящият регламент не може да се тълкува като установяващ право на ваксинация или задължение за ваксинация”.
- Къде стои в йерархията на българското законодателство този европейския регламент?
- Това е акт, който има директно приложение. Тоест, можем да приемем, че е част от българското право, като директивите трябва да бъдат имплементирани с допълнителен български закон, който да се създаде. Регламентът действа директно и когато бъде приет, веднага става част от българското право. Това е и най-фрапантното нарушение на този европейски регламент, който регулира конкретно издаването на зелените сертификати.
Освен нарушението на много закони, на Конституцията, на Европейски регламент, имаме нарушение и на ред международни актове, които регулират и защитават човешките права. Това е Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, нарушение на конвенцията за правата на хората с увреждания и др. Така че, има много на брой основания тази заповед да бъде обявена за недействителна и се надявам това да бъде направено от българския съд.
Деляна УЗУНОВА
