Как SARS-CoV-2 вирусът засяга човешкия мозък? Последни проучвания излизат с данни, хвърляйки светлина защо COVID-19 може да бъде толкова тежък за някои хора и симптомите могат да траят дълго време.
Има дълга история на подобни вируси, засягащи мозъка. Например д-р Габриел, професор по неврология в Здравния център на Университета в Тексас в Сан Антонио, отбелязва, че при “грипната пандемия от 1917 и 1918 г. много от грипоподобните заболявания са били свързани с мозъчни нарушения.
Тези респираторни вируси включват H1N1 и SARS-CoV. Вирусът SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, също е известен с влиянието му върху мозъка и нервната система“, добавя изследователят. Въпросът е как и до каква степен, пише на сайта www.medicalnewstoday.com.
Ефектът върху мозъка обяснява загубата на обоняние
Д-р Де Ераузкин наскоро публикува документ с колеги с главен автор д-р Сушадри, професор по неврология в същата институция и директор на университетския институт “Глен Бигс” за Алцхаймер и невродегенеративни заболявания.
“Основната идея на нашето изследване е, че някои от дихателните вируси имат афинитет към клетките на нервната система”, обяснява проф. Сушадри.
Погрижете се за себе си дори след лека форма на COVID-19
Тя добавя, че клетките на обонянието са много податливи на вирусна инвазия и са особено насочени към SARS-CoV-2, и затова един от най-известните симптоми на COVID-19 е загубата на обоняние”. Клетките на обонянието са концентрирани в носа. Чрез тях вирусът достига съответния център в мозъка, който се намира в близост до хипокампуса, мозъчната област, участваща в краткосрочната памет.
“Следата на вируса, когато нахлува в мозъка, води почти направо към хипокампуса”, обяснява д-р Де Ераузкин. - Това се смята за един от източниците на когнитивните увреждания, наблюдавани при COVID-19 пациенти. Подозираме, че може да бъде част от причината за ускорения когнитивен упадък във времето при податливи хора”.
Връзка с неврологични заболявания
В документа учените се позовават на съществуващи доказателства, които ги правят особено предпазливи за въздействието на SARS-CoV-2 върху мозъка. Например, изследователите са установили, че: “Интраназалното приложение на SARS-CoV-2 при мишки води до бързото му нахлуване в мозъка. SARS-CoV-1 вирусни частици могат да бъдат открити след смъртта в главния мозък при хора”.
Ин витро проучвания са показали, че вирусните протеини може да увредят кръвно-мозъчната бариера. Главоболие, намален вкус и загуба на обонянието се появяват преди началото на респираторните симптоми при повечето COVID-19 пациенти.
Делириумът и намалената памет “може да бъдат единствените симптоми на SARS-CoV-2 инфекция, дори и при по-млади пациенти. Съобщава се, че честотата на делириум при тежко болни пациенти с COVID-19 в интензивни отделения е до 84%, отбелязват авторите.
Ново проучване е открило много по-висока честота на делириум и кома при COVID-пациенти, отколкото при тези с остра респираторна недостатъчност. Авторите на това проучване разгледали 2,088 случая. Те установили, че около 82% от пациентите са били в кома средно за 10 дни, а 55% са имали делириум за 3 дни.
Средната остра мозъчна дисфункция, проявяваща се като кома или делириум, продължавала 12 дни. Авторите предполагат, че силните успокоителни и малкото посещения на хора от семейството могат да играят роля за това.
Изследването показало, че пациентите, които са получили бензодиазепин седативни инфузии, които действат като депресант за нервната система, са с 59% по-вероятно да развият делириум.
Проучването установило също така, че пациентите, които са получили лично или виртуално семейни посещения, са с 30% по-малко вероятен шанс да развият делириум.
Д-р Радослав Тошков: „Опашката“ след COVID-19 е с различни симптоми
Заразява невроните „с опустошителни последици“
Други изследователи са се фокусирани върху това как новият коронавирус заразява невроните и причинява щети върху мозъчната тъкан.
Например, екип воден от Акико Ивасаки, професор по имунобиология и молекулярна имунобиология в Йейлското училище по медицина, в Ню Хейвън, използвали миниатюрни 3D-репродукции на органи, за да анализират как SARS-CoV-2 вирусите нахлуват в мозъка.
Изследването, което се появява в Списанието за експериментална медицина, показало, че новият коронавирус е в състояние да зарази неврони в тези “лабораторни органи” и да се размножава чрез повишаване на метаболизма на заразените клетки.
Едновременно с това, здрави, незаразени неврони в близост умират, тъй като притокът на кислород е бил прекъснат. Изследователите също така установили, че блокирането на ACE2 рецепторите предотвратява заразяването с вируси на човешките мозъци, разработени в лабораторията.
Учените също така, анализирали ефектите на SARS-CoV-2 върху мозъка на мишки, генетично модифицирани да произвеждат човешки ACE2 рецептори. Тук вирусът е променил съдовата структура на мозъка или кръвоносните съдове.
Това може да прекъсне притока на кислород към мозъка. Освен това, мишките с инфекция, която се е разпространила в мозъка, са имали много по-тежко заболяване от други, при които била ограничена до белите дробове.
Веднъж инфектиран, мозъкът може да повлияе на всичко
Друго проучване подкрепя идеята, че атаката на COVID-19 върху мозъка е това, което прави болестта много тежка.
Екип от изследователи със старши автор на проучването Мюкеш Кумар, вирусолог, специализиран във възникващи инфекциозни заболявания и асистент професор в Държавния университет на Джорджия, в Атланта, заразили назалните проходи на мишки с новия коронавирус.
Това причинило тежко заболяване при гризачите, дори след като инфекцията се изчистила от белите им дробове.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
