Защото безкритично сме приели от културата и значимите си близки за истина вярвания и нагласи, убеждаващи ни, че старостта е нерадост, болест, самота, безсилие, пустота, празнота и бедност. Повтаряме тези твърдения и неусетно ги превръщаме в своя реалност. И страдаме от това. Очакваме този естествен цикъл от живота си със страх как ще се справим. Ще има ли някой до нас, или ще остареем сами. Ще бъдем ли обичани от децата и близките си, или ще успяваме както можем. Свързваме старостта с липса на здраве, доходи, любов, надежда, на дейност и нови хоризонти. Смятаме, че ни чака нелека, безрадостна участ.
А дали е така?
Всяка тема и преживяване в живота ни за нас е такова, с каквото съдържание го напълним. От нас зависи как ще изберем да живеем.
Ако искаме да запазим виталността, енергията, здравето и добрия вид на тялото си - знаем отговора. Здравословно хранене, спорт, разходки, хоби, любов. Тази комбинация запазва тялото ни за дълго гъвкаво и здраво. По отношение на качеството на живот - отново от нас зависи изборът ни на работа, среда и приятели. От нас зависят и взаимоотношенията ни с най-близките - партньор, деца, семейство и роднини. Не е истина, че нямаме избор. Истина е обаче, че не правим друг избор, ако нещо не ни харесва. Та, ако искаме да добреем дълго, от нас зависи как ще преминем през живота си.
Остаряването е естествен процес. С всяка секунда животът ни намалява, когато започнахте да четете този текст, бяхте с няколко минути по-млади. Дали ще се вторачим в остаряването, или ще изживеем пълноценно всяка минута, зависи само от нас - да напълним живота си със смисъл и съдържание, с вдъхновяващи преживявания, с ценни хора, с отношения, от които се чувстваме добре, с нагласа, която ни дава удовлетвореност.
Остаряването е неизбежно. Някои от нас питат как да приемат този факт. Тук за мен стои въпросът: Защо отхвърляме остаряването? Кое ни кара да се чувстваме непълноценни в тази възраст? Какво смятаме, че няма да можем да правим на 50, 60, 70, 80 години?
От една страна, цивилизационната нагласа отхвърля остаряването - тя ни налага, че трябва да имаме сияйна кожа, без бръчки, а тялото ни да е стегнато и стройно, без целулит, косата - лъскава и гъста, усмивката - блестяща. И в момента, в който физическото ни тяло реагира на възрастта, се втурваме като обезумели да прикрием това. Но дали ще се поддадем на тази нагласа, на рекламите, или ще приемем естеството на природата... - зависи от нас. От друга страна, заради пропуснатите преживявания можем да залитнем в много и различни крайности с напредването на възрастта - да наваксваме с връзки, преживявания, дейности. И всичко това, защото смятаме, че във възрастта, която ни предстои, няма време за тях, няма време за любов, нови начинания, учене, развитие, отглеждане на дете, пътувания, развлечения, топлина, близост, уют, скачане с бънджи... Остаряването ни плаши, когато живеем с усещането за пропуснат живот, когато вярваме, че животът ни не е бил хубав, пълноценен и значим.
Кое е това, което ни прави стари?
Човек спира да се развива и закостенява, когато гледа света само през една точка, която е приел за своя. Когато не сменя ъгъла. Когато трупа в себе си гняв, обида, претенция, желание да бъде почетен и уважен. Когато изисква грижа и настоява за това. Ако смятаме, че има само една истина за света, взаимоотношенията и събитията, закостеняваме, спираме да се развиваме и остаряваме. Гъвкавостта в мисленето е като пластичността на тялото. Това, разбира се, не означава да нямаме позиция, да сме индиферентни, без граница и собствен облик - означава да сме широко скроени и да приемем богатството и разнообразието на света, взаимоотношенията, вярванията, правилата, разрешенията и одобренията кое е добре и кое - не. Представете си, че искате нещата да стават по вашия начин - само по него. И отхвърляте всеки друг начин желаното да се случи. Кой и докога ще бъде до вас тогава? Характеристиката на живота е динамика и промяна. Затъването в едни и същи мисли, спомени, болезнени преживявания от миналото взема от енергията ни всеки ден. А освен този разход имаме и друга загуба - връщайки се често в тези неприятни и нелеки мисли, изпълваме и настоящето с тях.
Липсата на диалог е друга причина за остаряване - диалог със себе си и с другите. Хората, които са отворени и пълноценни в общуването, откриват нови начини за справяне през размяната на информация с другия, а по време на общуването получават и друг бонус - “изчистват” емоциите, възникнали във взаимоотношенията.
Кое ни кара да се чувстваме непълноценни?
Забрани, клишета, стереотипи. Кога и как сме проверили верността на тези твърдения за себе си?
В тези нагласи се прокрадва страхът от старостта, идващ от вярването, че нямаш време да изживееш това, което мислиш, че си пропуснал до този момент.
Друго, което ни пречи, е убеждението, че определени събития и преживявания са характерни и могат да се случат само докато сме млади. Мислим, че няма време за грешки. Във всяко начинание в този етап от живота си искаме да сме успешни, защото вярваме, че нямаме време да поправим стореното и не си даваме правото да сбъркаме.
Сетих се за два примера, докато пишех тази статия. Преди много време се запознах с една жена, тогава тя беше на 75 години. Приятно ми бе да общувам с нея, често я навестявах. Тя гледаше цветя, много - къщата й беше пълна с тях. Кроеше и шиеше дрехи. Всеки ден работеше. Правеше дрехи на внучките си - съвременни, елегантни, с вкус и усет за модерното. От миналото си влагаше само опита - изработваше дрехите прецизно. Един ден я заварих да чете енциклопедия и това ме възхити. Въпреки че често я намирах да чете романи. Тогава си дадох сметка, че щом реагирам така, съм в стереотипа за възрастта, а възрастната жена не беше.
И като ви разказвам за тази жена, се сетих за една друга - на 50 години, която по цял ден повтаря (на този, който я слуша, разбира се): “Ела помогни на старата жена, ела направи това, че старата жена не може, ела свърши това, че на старата жена й е лошо”. Да попитам ли при коя бихте отишли и от коя бихте избягали?
Аз лично не бих искала да бъда употребена заради чужд интерес и комфорт.
Едната ми героиня живее с нагласата - има какво да направя и да ме радва в днешния ден. Другата живее от позицията на жертва: “О, аз горката - ела помогни на мен, защото съм стара, болна, бедна и не мога”...
И тук се сещам за притчите, в които възрастните хора са представени мъдри и справедливи. Тези разкази също създават нагласи и очаквания у нас. Случвало ли ви се е в някаква ситуация да подходите към възрастен човек от презумпцията, че ще ви разбере и ще разреши ситуацията, за която сте го помолили за подкрепа, справедливо, равностойно, разумно? А пред нас изригват реакции от неразрешени вътрешни конфликти и неудовлетвореност...
Остаряваме с финес тогава, когато преминаваме осъзнато през преживяванията в живота си.
Мерил Стрийп казва: “Добре е да прегърнем остаряването. Животът е безценен и когато си загубил много хора, си даваш сметка, че всеки ден е дар. Затова ценете днешния ден и живейте всеки миг. И не съжалявайте, че остарявате - това е привилегия, която на мнозина е отказана!”.
Слушайте сигналите на тялото си
И като за финал на тази едва отворена тема, нека спомена умората, която с възрастта зачестява с гостуванията си. Имаме нужда от повече почивка и време за себе си. Нека си ги даваме. Когато се научим да разчитаме тези послания на тялото и си разрешим да удовлетворим нуждата му, то ще ни се отблагодари с работоспособност и добро настроение. Тялото ни само ни подсказва кога е нужно да натиснем пауза и да починем и кога е време за енергична работа. Научаваме се да познаваме тялото и естествения му ритъм - нека се съобразим с него. Това ще ни направи пълноценни. Ще ни съхрани.
