Мит 1. Причина за влошената памет е атеросклерозата.
Атеросклерозата сама по себе си, не води до влошаване на паметта. За да се случи това, трябва да са налице и други съпътстващи заболявания - челнослепоочна деменция, деменция с телца на Леви, мултисистемна атрофия и др.
Мит 2. Паметта се влошава заради стрес.
Няма как да избегнем стреса, постоянно ги преживяваме. Важно е как реагираме на това, че нашите очаквания не съвпадат с реалността. Ако сблъсъкът с нея е дотолкова болезнен, че на този фон се развиват тревожно разстройство или депресия, тези болести действително могат “да изключат“ паметта, но лечението им ще помогне да си я възвърнем.
Мит 3. При влошаване на паметта трябва да се направи МРТ на главата.
МРТ се използва само като допълнение към другите методи. Използват се тестове за запомняне, които ще покажат в какво състояние е оперативната и дълготрайната памет на пациента. Например, тестове от 12 думи от различни семантични категории: езеро, стол, албум, автомобил и т.н. Тези думи трябва да се запомнят и веднага да се възпроизведат, а докторът оценява резултата.
След това се поставят други задачи на пациента, които не са свързани с паметта, например да съединят с линия определени цифри и букви, като 10 минути след това отново да си припомнят същите 12 думи. Първата част на теста оценява оперативната памет, втората - дълготрайната. Ако пациентът не се справя със задачата, докторът може да му подскаже, като например го помоли да си спомни как е била назована конкретната мебел. И ако след подсказката човекът, вместо “стол”, произнесе “бюфет” например, това предизвиква подозрения у невролога, свързани с невродегенерацията. Но изводът се прави на основата на тези две части от теста.
Мит 4. Невъзможно е да се подобри паметта, тъй като това е естествен възрастов процес.
Да, с годините всичко старее и невроните загиват безвъзвратно. Но все едно има ресурс за съхранение на паметта, благодарение на невропластичността на мозъка. Важно е да се съхранят връзките между невроните, за да се компенсира техният дефицит. Колкото по-разнообразна работа задаваме на мозъка си, толкова по-добре невроните комуникират един с друг и в толкова по-добра форма е мозъкът ни. Когато човек тренира своята памет, както е в училище, запомня по-добре.
Мит 5. За да запомним всичко, трябва да пием ноотропи.
С нищо не е доказана ефективността на ноотропите за подобряване на паметта, пък и механизмът им засега не е изучен. Ако на някого помагат, това по-скоро е плацебо-ефект. Доказан е стимулиращият ефект върху паметта на ескстракт от гинко билоба във високи дози. Той е полезен, когато част от невроните вече е загубена. Ефективна е и електромагнитната транскраниална стимулация.
Този физиотерапевтичен метод доказано подобрява невропластичността на мозъка и спомага за създаване на нови невронни връзки. Но, ако не тренирате мозъка редовно, никакви лекарства няма да помогнат за подобряване на паметта. Ако нещо не се използва, то атрофира - било то главен мозък или мускули. Най-добре е човек да тренира мозъка си от млади години и да не спира да го прави цял живот, за да може в преклонна възраст да съхрани мозъчната си активност. А назначаването както на физиотерапия, така и на медикаменти е изключително приоритет на лекарите, в зависимост от конкретното заболяване.
Мит 6. Паметта ни зависи от храненето, особено полезни са орехите, ненапразно наподобяват формата на мозъка.
Специална диета за мозъка не съществува, но определено има продукти, полезни за неговата функция. Такива са морските продукти, зехтинът, а също така листните зеленчуци, зеленчуците, плодовете, ядките. Важно е храненето да е балансирано. Например, така полезният за мозъка витамин В12 няма да донесе никаква полза, ако е нарушена работата на стомашно-чревния тракт и витамините се усвояват трудно. Ако ядете орехи безразборно, пренебрегвайки другата храна, може да получите запек. А от това нито на мозъка, нито на другите органи ще им е добре. Но, когато се храните балансирано и целият организъм работи добре, тогава и паметта ще е в ред.
Мит 7. Алцхаймер застига и интелектуалци, и обикновени хора, затова няма смисъл мозъкът да се упражнява, след като пред болестта всички сме равни.
Болест на Алцхаймер ще развият всички, стига да доживеят до нея. Само дето при някои това може да се случи на 60, при други - на 120 години. Интелектуалният труд не спасява от развитие на болестта, но защитава от бързата й манифестация и ярките й прояви. Човек, свикнал да товари мозъка си, дори и да заболее, ще може дълго време да съхранява социалната си активност и автономност.
