Александър Шаламанов: Закъсах с тумори в пикочния мехур - имам три операции!

Легендарният футболист и скиор Александър Шаламанов e роден на 4 септември 1941 г. в Бояна, днес квартал на София. Кариерата си на футболист започва в ЦСКА (1960-1962) и завършва в “Славия“ (1962-1976). Шами е трикратен носител на купата на България (1963, 1964 и 1966 г.), вицешампион през 1967 г. и бронзов медалист през 1964, 1965, 1966, 1970 и 1973 г. С ЦСКА е шампион на страната през 1960/1961 г. Има 265 мача (262 за “Славия“ и три за ЦСКА). В европейските клубни турнири е изиграл 26 мача и е отбелязал 1 гол (16 мача за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Участва в две световни първенства - Англия 1966 г. и в Мексико - 1970 г. Избран е в идеалния отбор на световното в Англия на поста десен защитник. Като скиор участва на Зимната олимпиада в Скуо Вали (САЩ, 1960 г.). Обявен е за спортист №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 г. и 1966 г. След края на футболната си кариера работи като треньор. В интервю за в. “Доктор” големият футболист и скиор разкри как се чувства на 73 години и как се грижи за своето здраве.

- Г-н Шаламанов, от футбола или от ските имахте повече контузии навремето?
- И от двата спорта имам контузии, които сега се обаждат. И на стол да седиш, пак ще стане същото, когато напреднат годинките. От ските съм си чупил крак в глезена. Стана на състезание на Витоша за Купа “Алеко”. Това ми беше последното ски състезание. Изпратиха ме в ИСУЛ, където един професор искаше да кове глезена ми с пирони. Не бях и чувал, че се правят такива неща. Не се знаеше какво щеше да стане, можеше и крака да ми отрежат. Добре че не се навих на тази процедура. Кракът ми беше гипсиран и зарасна. Сега само при промяна на времето чувствам болежки на това място. Навремето екипировката беше такава, че ските не се откачаха при падане. Имах страхотен късмет, че не съм пострадал по-сериозно.

- А какви травми ви докара футболът?
- От футбола имах проблеми с адукторите (футболната болест). При тази болест можеш да тичаш само по права линия. Болките са неописуеми при най-лекия разкрач вляво или вдясно. Бях доста време на обезболяващи инжекции. Пращаха ме в Павел баня. Ходих и в Полша при проф. Адам Груца, където по това време д-р Шойлев беше на специализация. Една година ме разкарваха от едно място на друго. Накрая операция на адукторите ми направиха във Виена (1967 г.). Тогава българските спортисти ги изпращаха там. И мен ме уредиха да ме оперира проф. Йеленек, който беше светило в спортната травматология. След операцията 6 месеца отсъствах от игрището, но след това нямах никакви проблеми. Играх още 10-12 години. Случваше се да усуквам колената, но не се стигна до късане на кръстни връзки, на менискуси.

Стоял съм обездвижен 3-4 пъти в шини

по 15-20 дни

Тогава спортната медицина при нас беше на това ниво.

- Какво беше физическото ви състояние на световното в Мексико? Играли сте на много висока надморска височина.
- Нашите специалисти ни объркаха. След това отчетоха, че са сгрешили. Търсеха височина на Белмекен, на сняг. Тренирахме във Велинград. Но разликата с Мексико беше огромна - и по-високо с 1800 метра, и ужасна горещина. Начко Михайлов беше прекрасен футболист, но в Мексико постоянно повръщаше. В тази горещина другите отбори пиеха огромни количества вода, а ние пиехме по едно шишенце на ден. Луда работа...

- Още ли си живеете в Бояна?
- Да. Красиво селце.

- Вие сте легенда на “Славия”, на националния отбор, уникален спортист - участник и на зимна олимпиада. Канили ли са ви в резиденция “Бояна”?
- Когато работех в “Славия”, ни каниха да чистим резиденцията. Имахме ленински съботници. Иначе кой ще ме покани! Канят само тези, които се слагат, които залитат в “лево”, в “десно”. Аз съм малко бамбашка и не им цепя басма, не им мълча. Затова съм извън борда. Радвам се, че като ходя на пазар “Красно село”, някой обикновен човек ще ме познае и ще каже “Добър ден! Как си? Какво правиш?”. Хубаво е. Чувството е страхотно.

55 години съм играл за “Славия”. Жалко, че много бързо минаха годинките. Не съм очаквал, че толкова бързо се завърта колелото на живота. Щеше да е хубаво да се върти малко по-бавничко.

- Има ли футболен мач, който не можете да забравите?
- Незабравими са мачовете със софийските отбори - дали с “Левски”, дали с ЦСКА, дали с “Локомотив”. Помня ги с добро чувство. Всички футболисти бяхме приятели. Как да ритна Гунди или Котков, или Митата Якимов! Ние сме играли, израснали сме заедно като юноши, макар и в различни отбори. Имаше много хубави мачове в националния отбор, когато сме играли с Холандия, с Италия, с Бразилия. Малко ли е да играеш полуфинал за КНК! Отделни ситуации в мачовете не помня, но помня момчетата, с които съм бил на игрището. Като че ли тогава хората бяха по-добри, по-чисти.

- След като приключихте спортната си кариера, веднага ли спряхте натоварванията, тренировките?
- Не - карах ски, даже се състезавах във ветерански състезания. Играех футбол за отбора на Бояна. Не съм спирал. А и помагах на приятели - на един да бие плоча на къщата, на друг нещо да се изкопае. И сега се опитвам, ама не се получава. Сега разходките ми са до стадион “Славия” с трамвай №5 - гледам тренировки и мачове.

А също ходя и за риба

Толкова години съм тичал, че съм си взел дозата за цял живот. Едни бягат от вкъщи, други - от работа! (смее се)

- Диети спазвате ли?
- Избягвам само тлъсто месо, защото ми откриха увеличение на пикочната киселина. Говореха за подагра, но сега се пооправих с лекарства и с диета. Е, понякога си позволявам малко боб, малко свинско, но не тлъсто. Иначе единият крак много ме боли. И други болки съм имал, но тези са ужасни. Позволявам си и малка ракийка - 30 грама, вино - не, защото болките са страшни. Който не го е изпитвал, той не знае. Като застарее човек, става лошо.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Аз съм постоянно на прегледи. Закъсах с туморчета в пикочния мехур. Три пъти ме чистиха и пак може да се наложи. Имам три операции и три цистоскопии, с упойка. Другата седмица отново ще ходя на проверка да видят дали не се е показало нещо. Ще ми правят цистоскопия за четвърти път. Много неприятно.

- Кой и къде ви оперира?
- Лекуват ме в Александровска болница - проф. Младенов и целият му екип. Хваля си всички доктори. Шапка им свалям. Много симпатични хора, стараят се да помогнат. Да са живи и здрави, че ме поддържат.

Ама всичките ми доктори са от “Левски” или от ЦСКА. Няма един от “Славия”. Но чудесно се отнасят към мен. Д-р Деримачковски също ме лекува. Той е македонец, но работи в Александровска болница.

- От колко време се борите с това заболяване?
- Вече трета година. Кажи-речи през шест месеца съм в болницата.

- Използвате ли някакви лекове извън официалната медицина?
- Не. Вярвам на лекарите. За жалост, може би ще дойде време, когато ще търся и друга алтернатива. (смее се) Сега се държа здраво за медицината, ама дали тя ще издържи!



Мара КАЛЧЕВА