Всеки ден организмът ни извършва огромно количество работа с кожата, мускулите и костите. То произвежда червени кръвни телца, доставящи хранителни вещества и кислород до отдалечени части на тялото и изпраща нервни сигнали през хиляди окончания. За всичко това се нуждае от “суровини”. Те включват поне 30 витамина, минерала и хранителни компоненти, които са необходими за тази постоянна дейност за поддържане на живота, но ние не можем да ги произведем самостоятелно или в достатъчни количества. А когато ни липсва дори и малко от тях, можем да се разболеем сериозно. За значението на някои от ключовите хранителни вещества и тяхната връзка със здравето на костите и имунната система разговаряме с доц. д-р Жулиета Христова, д.м. - ръководител направление Клинична химия при Централна клинична лаборатория - УМБАЛ “Александровска” в София.
Визитка♦ Доц. д-р Жулиета Христова е ръководител направление „Клинична химия“ в Централна клинична лаборатория при УМБАЛ „Александровска“. От 2007 година досега последователно заема академичните длъжности асистент, главен асистент и доцент към Катедра по клинична лаборатория при Медицински университет – София. През 2016 г. защитава дисертация на тема „Аналитична надеждност на методи за определяне на NGAL, KIM-1 и IL-18 в урина и клиничното им значение за ранна оценка на риска от развитие на остро бъбречно увреждане“ и придобива образователната и научна степен „Доктор“. През 2017 г. получава наградата SIGNUM LAUDIS PRO SCIENTIAE MERITIS – най-високото отличие на МУ – София за научна разработка в област Медицина (медико-клинично направление). През 2021 г. е лектор-мотиватор по инициативата на АСМБ-София „Лекари за пример“. ♦ Води лекции и упражнения на студенти по медицина III и V курс, по фармация III курс и в курсове от Програмата за следдипломно обучение. Публикува статии в български и чуждестранни издания, в учебни помагала и книги с научно-професионална тематика, резюмета от национални и международни научни форуми, рецензии за престижни научни издания. Участва в 16 научни проекта, финансирани от МУ – София и МОН. |
- Доц. Христова, кои са основните физиологични функции на витамин А в човешкия организъм?
- Най-общо, витамин А е нутриент (хранително вещество), което организмът използва за подпомагане на растежа, поддържане на очното здраве и клетъчната функция. Нарича се още ретинол и притежава мощно антиоксидантно действие – предпазва клетките от действието на свободните радикали, образувани както в хода на нормалните метаболитни процеси, така във връзка с външни неблагоприятни стимули като замърсяване на околната среда, цигарен дим, радиация и някои лекарства.
- Какви са разликите между ретинол и бета-каротин по отношение на усвояемост и ефективност?
- Бета-каротинът е често консумиран растителен пигмент с антиоксидантно действие и представлява хранителен предшественик на витамин А. Теоретично, в червата бета-каротинът може да се разцепи и да се получат две молекули витамин А. На практика обаче по-голямата част от него се усвоява непокътнат, неголяма част се метаболизира до витамин А и сходни продукти, а остатъкът се екскретира.
От това следва, че бета-каротинът не е най-добрият източник на витамин А и променливата му активност като ретинол може да се обясни, от една страна с дозировката и приема и от друга – с абсорбцията и метаболизма на индивида, които до голяма степен са под генетичен контрол. Индивидуалният отговор се повлиява също така от вида и количеството на приетите с храната мазнини, конкуренцията между едновременно консумираните каротиноиди и вида на продукта, в който се съдържа бета-каротинът.
- Кои са основните храни, богати на витамин А, които препоръчвате в практиката си?
- Богати на витамин А храни са черен дроб, яйца, мляко и млечни продукти и по-мазна риба. Производителите на някои хранителни продукти като мляко и зърнени закуски ги обогатяват с витамин А. Каротиноидите, като потенциален източник на витамин А, с всички условности, които бяха споменати, се съдържат в спанака и броколите, в жълтите и оранжеви плодове и зеленчуци, червените чушки, доматите и някои растителни масла.
Разнообразната диета, включваща достатъчно количество от тези естествени източници
осигурява достатъчно количество витамин А за нормалната функция на клетките. Много важно е да се отбележи, че бременните жени трябва да се въздържат от консумация на храни с високо съдържание на витамин А, като черен дроб и мазна риба, поради риск от развитие на вродени дефекти у плода. При тях се препоръчва прием предимно на каротиноиди.
- Как се проявява дефицитът на витамин А? И кои групи от населението са най-застрашени?
- Един от сериозните проблеми, свързани с недостиг на витамин А, касае очното здраве. Сред първите симптоми е засягането на ретината и развитието на нощна („кокоша“) слепота, характерното за която е затруднената адаптация в условията на намалено осветление и на тъмно. Задълбочаването на дефицита се проявява като синдром на сухото око с невъзможност за продукция на сълзи, като пациентите описват усещане за наличие на пясък в очите. Впоследствие може да настъпи разязвяване или помътняване на роговицата с потенциална опасност от загуба на зрението.
Отделно от това може да се наблюдава суха, лющеща се и сърбяща кожа, безплодие, забавен растеж и развитие при децата и чести инфекции на дихателните пътища, поради нарушена функция на имунната система. Дефицитът на витамин А се среща рядко в развитите страни. Въпреки това, фактори като неправилно хранене, интензивни физически тренировки, заболявания на черния дроб и цьолиакия могат да са причина за недостатъчност в различна степен.
- Какво трябва да знаем за риска от хипервитаминоза А, особено при прием на добавки?
- Излишъкът от витамин А се складира в черния дроб. Повечето хора развиват хипервитаминоза А във връзка с прекомерен прием на хранителни добавки, особено такива, които съдържат множество различни витамини. Често се случва тези комбинирани препарати да са недобре балансирани като състав, при което постигането на достатъчност по отношение на една от съставките води до предозиране с някоя от другите. Претоварването с ретинол може да протече като остра интоксикация с прояви на сънливост, раздразнителност, коремни болки, гадене и повръщане.
При хроничното протичане са налице по-широк спектър от симптоми, включващи замъглено зрение, болки по костите, загуба на апетит, гадене и повръщане суха кожа, чупливи нокти, рагади в ъглите на устата, пожълтяване на кожата. При появата на който и да е от тези симптоми, следва да се направи консултация с лекар, на когото да бъде предоставена информация за всички приемани от пациента лекарства и добавки. Понякога хората не считат за важно да съобщят за употребата на препарати, които са на свободна продажба в аптеките, тъй като по презумпция ги приемат за напълно безвредни.
- Какви са съвременните препоръки за дневен прием на витамин А? Налага ли се персонализиран подход?
- Необходимите дневни количества витамин А са около 900 микрограма за мъже и около 700 микрограма за жени. Количества, които надхвърлят тези стойности се складират в черния дроб за бъдещи нужди, което означава, че не трябва всеки ден да калкулираме колко точно витамин А приемаме от естествени източници или добавки. Дозирането следва да се съобрази с индивидуалната способност на организма да усвоява ретинола, с физиологични състояния като бременност и лактация, както и при жени в менопауза. Персонализиран подход следва да се прилага по отношение на всички препарати, категоризирани като добавки, в зависимост от диетичните навици, двигателната активност, имунния статус и клиничното състояние на всеки отделен човек.
- Каква е ролята на магнезия и калция в поддържането на костната структура и минерализация?
- Калцият и магнезият участват в редица физиологични процеси и са от ключово значение за поддържането на костното здраве. Калцият е основният минерал, осигуряващ здравината и правилната структура на костта, докато магнезият има влияние върху паратхормона и витамин D, които са главните регулатори на калциевата хомеостаза. По отношение на тези нутриенти нерядко се откриват дефицитни състояния поради недостатъчен дневен прием.
- Как си взаимодействат тези два минерала при усвояването и метаболизма? Има ли значение тяхното съотношение?
- Двата минерала са много тясно свързани, като балансът между тях е от изключително значение за нормалното протичане на процесите, в които участват. Интересното е, че работят заедно, но в същото време са и антагонисти. Рецепторите, които регулират калция, имат влияние и върху магнезия. Калцият директно или индиректно се конкурира с магнезия за чревна абсорбция и транспорт, особено когато приемът на калций значително надвишава приема на магнезий.
С други думи, ако в червата има много повече магнезий, той ще се абсорбира, но ако калцият преобладава, магнезият няма да се абсорбира. Това е важно да се знае, тъй като приемът на високи дози калций е често срещан. Поради тази причина в хранителните добавки съотношението калций към магнезий стандартно варира между 2:1 и 1:1. Вече споменахме, че най-правилен е персонализираният подход, затова все повече лекари дозират калций и магнезий поотделно вместо в комбинирани препарати.
Целта е оптималното усвояване на всеки от тях, особено като се има предвид, че калцият може да взаимодейства с определени лекарства, каквито са синтетичните заместители на щитовидните хормони. Добър подход е магнезият да се приема сутрин, а калцият по-късно през деня, което намалява конкуренцията за усвояване.
- Кои са факторите, които най-силно повлияват тяхната бионаличност – например хранителни навици, киселинност на стомаха, витамин D?
- Стандартните съвети на лекарите и диетолозите включват балансирано разнообразно хранене. В случаите, когато се налага взимането на добавки с калций, се препоръчва прием с храна. Стомашната киселинност оказва по-силно влияние върху усвояването на калция, като във връзка с това при отделния индивид може да се прецизира и формата, използвана в хранителната добавка – цитрат или карбонат.
Хората с по-ниски концентрации на стомашна киселина, по-често пациенти над 50-годишна възраст, абсорбират по-добре калциев цитрат докато в някои антиацидни средства присъства калций под формата на калциев карбонат. Витамин D участва в много биологични процеси, но безспорно една от основните му функции е свързана с регулацията на калциево-фосфорната обмяна, подпомагайки чревната абсорбция на калций и фосфор, с което осигурява нормалната костна минерализация.
Дефицитът му може да доведе до намаляване на костната плътност, развитие на остеопороза и увеличаване на риска от костни фрактури.
- Какъв е подходът, ако има риск от остеопороза или вече е установена такава? Използвате ли добавки и как се определя необходимата доза?
- Терапевтичният подход при установена остеопения или остеопороза включва лекарствени препарати, физическа активност, подходяща диета и предпазване от падания. От изключително значение е храната да съдържа достатъчно есенциални нутриенти като калций, магнезий, фосфор, манган и витамин К и ключовия витамин D.
Тъй като остеопорозата е характерна за по-напредналата възраст, ще отделим малко повече внимание именно на витамин D. Стареещата кожа все по-трудно участва в синтезата на витамин D, което означава, че възрастните хора са сред тези, които трябва да се проследяват периодично. Жените в постменопаузална възраст са специална група, при която ако няма суплементация, ниските нива на витамин D са почти задължителна находка във връзка с хормоналните промени промените в диетата, начина на живот, телосложението, инсулиновата чувствителност и намалената физическа активност.
При тях е особено подчертана връзката между ниските нива на витамин D, остеопорозата и метаболитния синдром. Ето защо навременното започване на заместителна терапия има ключово значение в няколко направления.
На първо място потиска секрецията на паратхормон, като по този начин предотвратява намалението на костната плътност. Понижава нивата на триглицериди, инсулин и HOMA-IR и заедно с това едновременното приемане на витамин D и калций може да редуцира абдоминалните мастни депозити. Трябва да се има предвид, че жените със затлъстяване се нуждаят от по-високи дози, за да нормализират циркулиращите нива на витамин D.
Поради сложния механизъм на синтеза на активен витамин D с участието на различни органи и системи, всички пациенти с чернодробни и бъбречни заболявания също са в риск от развитие на дефицитно състояние. Не по-малък е рискът и при пациенти с болест на Крон, улцерозен колит и цьолиакия – заболявания, които затрудняват абсорбцията на ключовия регулатор на калциево-фосфорната обмяна.
- Какви са препоръките ви относно профилактиката на остеопороза чрез хранене и начин на живот?
- Съвсем накратко, в основата на превантивната грижа по отношение на остеопорозата са придържането към здравословен начин на живот, който включва достатъчно есенциални нутриенти от естествени източници, физическа активност, избягване на тютюнопушенето и приема на алкохол, поддържане на здравословно тегло, редовни профилактични прегледи и консултация с лекар при появата на каквито и да е клинични симптоми.
- Има ли рискове от прекомерна употреба на калциеви или магнезиеви добавки без медицинско наблюдение?
- Приемът във високи дози може да причини повече вреда, отколкото полза. Количествата калций и магнезий в храната не са незначителни и трябва да бъдат оценени преди да се пристъпи към прием на добавки. Също така следва да се вземат предвид взаимодействията с лекарствени препарати, за да се определи времето за дозиране. В последните години се наблюдава усилено рекламиране на магнезий, но трябва да се знае, че той понижава кръвната захар и артериалното налягане. С намирането на подходящ подход към всеки отделен пациент поддържането на физиологичното съотношение 2:1 на дневния прием на калций и магнезий е напълно постижимо.
- Какъв е съветът ви към хората, които искат да се грижат по-добре за здравето си чрез хранене?
- Ключово по отношение на здравословната диета е редовното и разнообразно хранене, включващо плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб, протеини от източници като риба, пилешко или пуешко месо, боб, ядки и семена, ненаситени мастни киселини от зехтин, ядки и авокадо, нискомаслени млечни продукти, обогатени с калций. Добре би било да се сведе до минимум приемът на преработени меса.
Четете етикетите, като обръщате по-специално внимание върху съдържанието на захар и видовете мазнини. Важен е приемът на вода през целия ден и избягването на подсладени и газирани напитки.
- Има ли нови изследвания или тенденции в клиничната практика по темата, които трябва да се споменат?
- Наред с добре утвърдените подходи към управление на здравословното телесно тегло, намаляването на приема на натрий, редуцирането на месните храни и заместването им с растително базирани алтернативи в последните години се очертаха няколко тенденции, касаещи нутриентите. Някои от тях включват персонализираното хранене, противовъзпалителните диети, изследването на чревния микробиом и влиянието му върху здравето на организма, както и нутригеномиката - изследване на връзката между приема на нутриенти и генната експресия.
Милена ВАСИЛЕВА
