Във Великобритания се обсъждат няколко такива случая, но по принцип, този проблем е актуален за всички страни. Ето списъка на “самоубийствените” антибиотици: ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, норфлоксацин и офлоксацин. Всички те влизат в групата на т.нар. флуорохинолони и се използват масово. Много от нас са се лекували с някои от тези лекарства.
Във Великобритания сериозно са се заели с флуорхинолоновите суицидни случаи и открили, че проблемът е много сериозен. Лошото е, че суицидни мисли понякога възникват дори у абсолютно здрави хора със здрава психика.
„Аз приемах по две таблетки ципрофлоксацин на ден в продължение на три дни, а след това изведнъж ми мина мисълта, че мога да приключа със себе си“, казва Ян Мур, цитиран от изданието „Дейли Мейл“.
На този 43-годишен млад мъж, спортен тип, му предписали такъв препарат заради простатит. На човека и през ум не му минавало, че такива крайни мисли имат връзка с таблетките. Той продължил лечението, но мисълта за самоубийство се загнездила в ума му и ставала все по-устойчива.
Ян споделил с лекуващия лекар, но той не възприел оплакванията му сериозно и му продължил ципрофлоксацина. Човекът обаче, спрял да го пие повече, но мислите не изчезвали. Веднъж дори бил готов да сложи край на живота си на улицата, но преминаващ наблизо човек забелязал странното му поведение и го попитал: наред ли е всичко?
Ян е сигурен, че този човек му е спасил живота. Тогава отишъл в „Спешна помощ“, но докторите и там не заподозрели, че това е свързано с ципрофлоксацина. Тогава Ян започнал сам да се опитва да се изтласка от пропастта и разбрал, че не е единствен с такива проблеми. В интернет съществувала група за подкрепа на жертвите със синдрома „токсичност на флуорохинолините“.
Членовете на тази група, подобно на Ян, се обръщали със своите проблеми към лекари, но те скептично се отнасяли към техните оплаквания, често давайки им да осъзнаят, че проблемите са в собствените им глави и антибиотикът няма нищо общо с това.
Това е много сериозен проблем: малко от лекарите знаят за такъв страничен ефект от флуорохинолините, въпреки че той се споменава в инструкцията към препарата. Как се обяснява това? Действително, връзката между антибиотиците и самоубийствата изглежда доста странна и необяснима, не се вписва в медицинските канони.
Та нали антибиотиците, за разлика от психотропните лекарства, уж не би трябвало да влияят на работата на мозъка. Възможно е по тази причина информацията за такъв страничен ефект да излиза от периферното съзнание на докторите.
Може ли да пиете алкохол и витамини, докато приемате антибиотици
Има все пак и специалисти, които мислят по друг начин. Чрез групата за подкрепа, Ян отишъл при проф. Нил Милър, който веднага потвърдил, че суицидните мисли са предизвикани от антибиотици. Но до поставянето на диагнозата минали 2 месеца. През това врече човекът може и да е стигнал до фаталното решение за самоубийство.
Проф. Милър се занимава със сериозните странични ефекти от флуорхинолините, а към тях се отнасят още скъсване на сухожилия, както и нервни, ставни и мускулни болки. Професорът твърди, че достатъчно сериозни странични ефекти възникват доста по-често, отколкото пише в инструкциите. Според него, те са около 10%. Случаи с подобни оплаквания, сред които и такива със същински самоубийства, се превърнали в резонансни във Великобритания.
В резултат на това Агенцията по регулиране на лекарствените средства и медицинското оборудване била принудена да се заеме с този проблем. Напоследък пуснали информационни материали за лекарите, в които се говори за сериозността на синдрома „токсичност от флуорохинолините“ и за това, че докторът е длъжен да предупреждава своите пациенти.
Ето най-важните извадки от тези инструкции:
• При предписване на флуорохинолини съветвайте пациентите да са внимателни към всякакви промени в настроението, чувството на тревога, мислите за самоубийство или причиняване вреда на самия себе си.
• Психиатричните реакции могат да включват още обърканост на съзнанието, дезориентация, тревога и депресия – дори до халюцинации може да се стигне.
• Приемът на флуорохинолини следва да се прекрати при първи признаци на сериозна нежелателна реакция, включително депресия или психоза.
• Обърнете внимание на пациента, че флуорохинолините могат да задълбочат вече съществуващите психиатрични симптоми. И ако той вече ги е проявявал, не трябва да скрива тази информация от доктора.
Не може да се отрече, че флуорохинолините са ефективни препарати. Те често помагат, когато другите антибиотици са вече неефективни. Но, за съжаление, ги назначават излишно често пъти. В повечето случаи би могло да се разминете и с по-обикновените препарати. И страничните ефекти ще са по-малко, пък и няма да се изработва устойчивост на бактериите към тях.
Яна БОЯДЖИЕВА
