Авицена: Стареенето е равно на обезводняване

https://zdrave.to/index.php/lyubopitno/avicena-stareeneto-e-ravno-na-obezvodnyavane Zdrave.to
Авицена: Стареенето е равно на обезводняване

„Стареенето е равно на обезводняване“, е казал легендарният Авицена, който е считал, че стареенето не е нищо друго, освен постепенно изсъхване на човешкото тяло. 

Това се потвърждава и от съвременната наука. Затова е важно редовно да се пие вода, особено в напреднала възраст, но не каква да е, а топла вода сутрин след пробуждане на гладно на малки глътки. Пък и преди всеки прием на храна е желателно да се пие малко топла вода. 

Авицена нарича топлата вода „бърза“, защото тя действа бързо и е по-ефективна. Малко хора знаят, че водата не се всмуква в стомаха, а в тънките черва и не нарушава храносмилането, кръвообращението и лимфния отток. И не на последно място, водата е способна да записва информация, променяйки своята молекулярна структура.

Практиката показва, че следвайки тези простички правила, известно подобрение на състоянието ще настъпи след няколко седмици.

„Очакваното засищане от храната е психологически процес, който не е свързан директно с калоричността на продуктите“, смята младият беларуски д-р Андрей Беловешкин. 

Обезводняването при възрастните води до когнитивни нарушения

Важна задача за нашия мозък е да предугажда бъдещето и да се приспособява към него, казва той. И обяснява, че мозъкът си изгражда модели за каквото му е угодно, в т.ч. очакване на засищането от приетата храна. Очаквано засищане – това е да усещаме ситост на основата на индивидуалното очакване доколко ще бъдем сити, след като сме изяли нещо от трапезата. Както и другите процеси, така и очакваното засищане се основава на обучение.

Всеки път мозъкът изгражда очакване от храната и след това го сравнява с реалното чувство за ситост.

Полученият модел ни помага в бъдеще да приемаме толкова храна, колкото ни е нужна. Това ни помага да си изградим модел. 

Затова само наблюдавайки чинията преди това ние вече разбираме дали тя ще ни засити или не. И си създаваме поведение на хранене, изхождайки именно от очакваното засищане. Ако ни се стори, че ядем малко, ние ще сме по-гладни през деня и ще изядем повече калорична храна; ако ни се стори, че сме сити – точно обратното. 

За да стане по-ясно и достъпно, д-р Беловешкин цитира данните от проведено изследване, в което давали на участниците за закуска омлет. На едната група казали, че в техния омлет се съдържат 2 яйца, а на другата – 4 яйца. Истината е, че в омлета и на двете групи се съдържали точно по 3 яйца.

Участниците от групата, които изяли „очакваните 2 яйца“, били гладни само след 2 часа и на обяд приели повече храна, като превишили нужните калории със 167. Хората от другата група, които очаквали „4 яйца“, били по-сити и приели през деня 69 ккал по-малко в сравнение с контролната група. Ефектът не зависел от визуалния размер на порцията, а нивото на грелина не се променило.  

Затлъстяването е свързано преди всичко с обезводняването

Очакването може както да повиши, така и да намали чувството за засищане и да промени употребяваната храна.

Ако сядаме на трапезата с мисълта „да не умра от глад с тази зелена салата само“, или „никога няма да мога да се наям с тази зърнена закуска“, няма да получим нито удоволствие, нито засищане. Ако възприемете и назовете своето ястие „полезно“, „нискокалорично“, „диетично“, то всяка такава дума ще намалява очакването за засищане.

Ако имате скептично очакване към храната (опасна, безвкусна и т.н.), няма да получите очакваното засищане.

Важно е да се отнасяте към храната с уважение, да я приемете и осъзнато да очаквате засищане от нея. На това може да ни научи нашата система за засищане.    

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай