Божидар Искренов – Гибона: Имам 3 дископатии, но никога няма да се оперирам – много е рисково!

Легендарният нападател на “Левски” Божидар Искренов - Гибона е роден на 1 август 1962 г. в София. В чужбина кариерата му преминава през испанския “Реал Сарагоса”, швейцарския “Лозана” и американския “Вашингтон Уортхогс”. В България играе също за отборите на “Ботев-Пловдив”, “Шумен”, “Септември” и ЦСКА. Три пъти е ставал шампион с “Левски”. За Националния отбор има 56 мача, в които е отбелязал пет гола. Участва на световното първенство в Мексико, където отборът ни стига до осминафинал и пада от домакините. За феновете Гибона е един от най-големите таланти в българския футбол за всички времена. Ето защо е наречен “Радостта на народа”. Сега Божидар Искренов е мениджър в детско-юношеската школа на “Левски”.

- Г-н Искренов, живели сте 10 години в САЩ, 3 години в Италия и в Швейцария. Каква е системата на здравеопазване в тези страни в сравнение с България?
- Там системата на здравеопазване е много различна от българската и функционира добре. Хората си имат лични застраховки, които покриват определени медицински услуги. Застраховките в САЩ са различни видове и всеки си избира. На тези, които работят в по-големи компании, фирмата им плаща застраховките. Част от фирмите покриват и разноските за зъболекар. В държави, като САЩ и Швейцария, където зъболечението е много скъпо, това е голям плюс за хората, които са си направили такива осигуровки. Защото после плащат 30% от стойността на зъболечението. При други застраховки ти покриват и 100% от стойността на операцията, която ти е необходима, или пък за кръвопреливане.

Докато в България хората плащат здравни вноски, които отиват някъде - незнайно къде, и нямат никаква полза от това нещо. Не знам каква система точно са избрали в България, но мисля, че е сгрешена. Тук е “куче влачи каиш”, много е страшно.

- Влизали ли сте в българска болница?
- Да. Нормално е да имаш здравословни проблеми, когато минеш определена възраст, особено при бивши спортисти като мен.
Имам проблеми с кръста, с кости, със стави. Чувствам болки, особено при рязка смяна на времето. По време на футболната ми кариера имах доста травми, и то нелеки. Започнаха да ме режат от 1984 г., когато бях на 22 години. Щастлив съм обаче, че след тези операции, независимо колко са били тежки, успях да продължа да играя футбол и да бъда активен спортист.

- Сега как се справяте с болките в ставите?
- Не обичам да приемам медикаменти. Просто търпя болката.

- Предлагат ли ви да ви сменят някоя става с изкуствена? Тези операции сега много се рекламират?
- Предлагали са ми операция на три от прешлените на гръбнака, но не искам. Имам дискови хернии на L3, L4 и L5, така че при мен ситуацията е много сложна. Няколко пъти

лекари в чужбина са ми предлагали такава операция,

но никога няма да се подложа на нея, защото е много рискова.

- В България също оперират дискови хернии и вече са станали рутинна практика...
- Да, но 5 до 10% от тези операции са неуспешни. Точно затова не се съгласявам. Не мога да рискувам.

- Доста футболисти прибягват до помощта на чaкръкчии, когато имат проблеми с кръста. Вие ползвали ли сте техните услуги?
- Естествено, че съм опитвал да се лекувам при чaкръкчии, дори са ми помагали, облекчавали са болките.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да, когато се налага. Ходя на няколко месеца веднъж като всеки нормален човек.

- На коя медицина сте по-голям фен - на народната или на официалната?
- На нито една. По-добре да не ти се налага да стигаш до услугите на медицина, каквато и да е тя. В България всички разбират от три неща - от футбол, от политика и от медицина.

- Здрав ли сте сега?
- Няма здрав човек на този свят и аз не съм изключение. Било е някога здраве, но сега не е здраве, защото с годините нещата се променят.

Всеки си гледа здравето, докато може

Според мен здравословен начин на живот е човек да се чувства добре и да не се лишава от нищо, да не робува на хапчета и на предразсъдъци. Затова и не спазвам никакъв режим.

- Какво ще посъветвате родителите - да изпращат ли децата си да спортуват?
- Нищо не става насила. Родителите сами трябва да преценят. Лично аз смятам, че спортът е нещо по-добро от това децата да седят пред компютъра или да се заровят в електронните игри. И после се чудят защо детето е болно, затлъстяло, а не е живо и енергично. Като дете съм играл футбол в махалата, на улицата и в училището. Така беше едно време. Но нашето поколение нямаше и изкушения - тогава нямаше компютри, нямаше и телевизия дори. През 70-те години, когато съм бил на 7-8, имаше само една телевизионна програма, която свършваше в полунощ и тогава пускаха химна. А в петък имаше само руска телевизия. После направиха още една програма. Нямаше какво да ни блазни, че да стоим пред телевизора, както сегашните деца. Оставаше ни само да играем навън. Спортът е здраве, както всички знаят. И пак повтарям, че като дадат на децата компютри и електронни игри, родителите никак не им помагат за тяхното нормално израстване. Дори когато детето е пълничко, е добре да тренира. Естествено не всички деца след време ще станат професионални футболисти, но поне ще растат здрави.


Мара КАЛЧЕВА