Ембриолозите: В бъдеще може би ще е възможно износването на бременност извън майчиния организъм

Д-р Милачич, какви са основните предпоставки за успеха на една инвитро процедура?
- Основните предпоставки за успеха на една инвитро процедура са няколко. От голямо значение е възрастта на жената. Последните проучвания показват, че след 37-годишна възраст намалява не само яйчниковият резерв, но и качеството на самите яйцеклетки. Мъжкият фактор също оказва голямо влияние – доколко е утежнена една сперматогенеза. Ембриолозите следим за броя и качеството на гаметите, с които работим. Това е свързано с другите предпоставки, които посочих, но обикновено броят на яйцеклетките и по-точно качествените яйцеклетки се оказва най-важен за успеха на една инвитро процедура –  за износването на здраво бебе, както и евентуално замразяването на ембриони за последващ опит без стимулация.

Броят на яйцеклетките при пункцията увеличава ли шанса за успех?
- Когато говорим за инвитро, важен е не максималният, а оптималният брой на яйцеклетките. Последните проучвания доказват, че оптималният брой, който води до максимален процент на успеваемостта, е между 9 и 11 яйцеклетки в метафаза 2, т.е. зрели и готови за инжектиране. Това е установено при проследяване на 290 000 цикъла сред немското население. Обширното изследване и заключенията са направени на базата на точен емпиричен материал. Оказва се, че по-голяма бройка, от 11 зрели яйцеклетки не води до повишаване на успеваемостта при инвитро.
 
Тези наблюдения до колко са валидни за българската среда?
- Валидни са и за нашата страна, но трябва да отбележа, че в България фактори като тютюнопушене, алкохол, неблагоприятни фактори на околната среда и най-вече стресът влияят на пациентките по-негативно, отколкото в държави като Испания, Италия, и скандинавските страни, където изключително много се залага на здравословното хранене, в частност на рибата и рибните продукти. Балканската кухня е по-различна. Говоря за хранителните навици – благотворно влияе липсата на тестени продукти, пържени храни, приемането на продукти с антиоксидантно действие. Тази хранителна култура навлиза все повече в България. Трябва да отбележа обаче, че въпреки негативните фактори, успеваемостта на инвитро процедурите в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ и на други центрове по асистирана репродукция в България достига същите проценти със сходен брой яйцеклетки.
 
Повишава ли се безопасността при инвитро процедурите?
- Специалистите се стремим да сведем до минимум тежките овариални хиперстимулационни синдроми, които са свързани със животозастрашаващи процедури при стимулацията на жената. За такива говорим обикновено, когато са извадени над 25–30 яйцеклетки. Тогава не трябва да се извършва свеж трансфер, а да се замразяват най-качествените ембриони с оглед да не се задълбочават тези синдроми, ако се внесе ембрион за свеж трансфер.

Има ли странични ефекти при медикаментозното стимулиране?
- Понякога медикаментозното стимулиране на пациентките води до  подуване на стомаха, виене на свят или други индивидуални неразположения, които са преходни и се установяват само в рамките на стимулирания цикъл. Притеснението в подобни ситуации е по-скоро преекспонирано. Както навремето хапчето аспирин се е взимало за главоболие, така и в момента се приемат медикаменти, за да се сдобие една жена с бебе. Ако ги няма тези хормонални медикаменти и жените правят стимулации, разчитайки само на естествен цикъл, се достига успеваемост само при 1,7% от пациентките над 37 години и само при 4,5% от жените до 36 години. Това са данни, изведени от проучвания, направени в Англия.
 
Терминът криоконсервация звучи малко загадъчно за неспециалисти. Какво представлява този процес?
- При криоконсвервацията в течен азот се замразяват гамети, т.е. яйцеклетки или сперматозоиди или съответно получените от тях ембриони при температура от  минус 196 градуса. Специалистите считат, че при тези условия ембрионите могат да съществуват между 50 и 100 години, без да се променя свойството им. Разбира се, това замразяване трябва да бъде свързано с репродуктивния живот на пациентите.

За какъв период средно се замразяват гамети и ембриони в България?
- Обикновено между една или две години – две години, когато е настъпила бременност от първото раждане. Имаме случай обаче, при които се раждат близнаци с 4-годишна разлика по между им. Те са от едно „котило“ , но са заченати през период от четири години.

До колко антропологичните белези при тези близнаци съвпадат?
- Установено е, че генетичното сходство при подобни случаи е над 70%, докато при братя и сестри, родени по различно време, е едва 50%.
 
Какви са новите практики, които водят до повишаването на успеваемостта при инвитро?
- Техниките за асистирана репродукция се развиват постоянно. Това, което направи най-голямо впечатление на научната общност в последно време, беше трансплантацията на матка. Този феномен е невероятен успех, защото процедурата доведе до раждането на живо и здраво дете. Другата иновация, която обаче е още на експериментално ниво, е вкарването на различни оцветяващи бои в сперматозоидите и търсенето на различни рецептори при мъже с генетично заболяване. Тази техника беше представена от проф. Де Гейтер (Швейцария) по време на 16-ти конгрес на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Вече е възможно някои сперматозоиди да бъдат така оцветявани, че да индикират за наличие на гена за Муковисцидоза. Така тези сперматозоиди могат да бъдат избегнати при инвитро процедурата и да бъдат избрани потенциално най-здравите. Подобна практика може да се използва и за избягването на болестта на Хънтингтън. Това са много тежки генетични заболявания, свързани с изключително кратък живот на детето.

Колко време отнема една такава иновация да се внедри в практиката?
- Проучванията и извършването на трансплантацията на матка е отнело 15 години. Първо са започнали с мишки, хамстери, макаци, маймуни, свине. Всичко това е публикувано в поне 20 елитни научни  списания. В момента този проект, който тече в Швейцария от 2–3 години, трябва да мине през етични комисии и различни регулационни органи, но науката напредва непрестанно и се движим към посока на все по-успешни технологии по асистирана репродукция и раждането на здрави бебета. Ще знаем предварително кои яйцеклетки и кои сперматозоиди за „болни“ и ще манипулираме само тези, които са здрави, за да не се предава генетичното заболяване. Знаете, че екипите на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ са лидерите по внедряване на най-новите методи за подобряване на успеваемостта от инвитро процедурите. Такива са асистираният хетчинг с лазер, ембриоскопията или т.нар. time-lapse на ембрионите и селекция на най-добрите от тях, особено при 3–4 неуспешни инвитро опита. Други такива са поляризацията на делителното вретено на яйцеклетката, IMSI, MACS, MSOME, кокултивиране. Всички тези методи са неинвазивни и това е от изключително важно значение. Смело мога да кажа, че благодарение на успешно внедрените иновативни практики, Медицински комплекс „Д-р Щерев“ се нарежда  сред  водещите световните и европейски центрове по асистирана репродукция.
 
Какво да очакваме като бъдещи тенденции в асистираната репродукция?
- В по-близък период мисля, че ембриоскопията ще навлиза все повече в практиката, тъй като времената на делене на ембрионите се асоциират с генетичните аномалии в тях. Бъдещето е в неинвазивните процедури. Колкото повече се връщаме към природата („back to nature“) и намаляваме риска от инвазивните процедури, колкото по-малко вадим ембрионите във външна среда и ги преместваме и гледаме под микроскоп, толкова повече намаляваме „стреса“ в тях. Всичко, което имитира матката, ще доведе до по-голяма успеваемост при борбата за бебе, така че е абсолютно сигурно, че все повече ще се върви към тези методи. Това не означава, че ще се правят по-малко ICSI процедури или ще има по-малко допълнителни методи, но всички тези техники ще доведат до по-голям шанс за бременност.
 
Ще е възможно ли някой ден ембрионът да бъде напълно развит отделно от майчиния организъм?
- Както в момента успешно се трансплантира матка, така може би в далечно бъдеще ще е възможно чрез поддържането на матката в изкуствени и подходящи условия да се осъществи сливането на ембриона с матката и растежа му в нея, оформянето на пъпната връв и цялостното развитие до раждането. Ако се достигне до подобен успех, при който една матка може да се изолира и да се отглежда в среда 9 месеца, може би тази идея няма да изглежда толкова футуристична.