Хисар – град, който лекува от древността!

Хисар е древен и млад град. Древен като своите лечебни извори и млад като техните свежи струи. Още в петото хилядолетие преди новата ера край хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му. Първите обитатели на малката котловина, където е разположен градът, са били траките от племето беси. По-късно дотук са достигнали македонците, но едва при римляните Хисар се е превърнал в голям град и курорт, наречен Диоклецианопол, на името на император Диоклециан.
Емблемата на града е южната крепостна врата „Камилите”. Нарича се така, защото в началото на миналия век вратата е била разделена и е приличала на две едногърби камили, застанали една срещу друга. 
 
Първият химичен анализ на минерална вода в България е извършен в Хисар през 1882 г., което дава основание на правителството на Източна Румелия да издаде „Правилник за експлоатация на минералните бани в Хисар”. С това се поставя началото на организираното балнеолечение в страната. Хисар има 22 минерални извора с температура от 37-51 градуса. Водата е без цвят и мирис, с приятен вкус. Може да се ползва и като трапезна, и за профилактика на стомашно-чревни заболявания, бъбречно-каменна болест и бъбречно-урологични заболявания, жлъчно-каменна болест; заболявания на опорно-двигателния апарат; гинекологични заболявания.
 
Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е музейната сбирка на бъбречните камъни в специализираната болница за рехабилитация. Невероятната експозиция датира от 1981 г. и съдържа 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. Сред експонатите е най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама!
 

Историята разказва:
 
Селището е било изградено според всички изисквания на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, градът е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Многобройните археологически разкопки говорят и за богат културен живот.
 
Едно от най-посещаваните и любими обществени места в Диоклецианопол бил амфитеатърът. Той е разположен в централния градски парк. Там са се провеждали гладиаторски борби и борби между животни. След ІV в., с въвеждането на християнството, кървавите сцени били забранени и амфитеатърът станал средище за провеждане на спортни игри.
 
Важно място в обществения и културен живот през римската епоха е заемала и музиката. Тракия се славела със своите музикални традиции и митичния тракийски певец Орфей. Във фонда на археологическия музей на Хисар се съхранява оброчна плоча на бог Дионис със своята свита. На нея една менада бие тимпан, друга дайре, а над тях, покатерил се на дърво, Пан свири на сирингс. Намирането на този паметник е доказателство за почитането на бог Дионисий в Диоклецианопол както подобава - с вино, музика и веселие.
 
Лечението с минерална вода в Диоклецианопол било тясно свързано с почитането на здравеносните божества Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи. По всяка вероятност в града е съществувал нимфеум - светилище на нимфите. Това се потвърждава от многобройните паметници, открити тук. Медицинското обслужване се осъществявало от жреци лекари, които заемали важни длъжности в управлението.
 
За това уникално богатство - минералната вода, говорят и разкопките на древните римски бани. Това са били внушителни за времето си постройки. Подовете и стените са били от мрамор, имало помещения за топла и студена баня, места за почивка и разговори. Няма съмнение, че древните римляни са обожавали минералните бани, които са ползвали както за лечение, така и за обществени контакти. Басейнът, построен направо върху извора „Топлица”, е бил с дължина 15 м, ширина 5 м и дълбочина 1,40 м. В специални помещения жреците извършвали лечебни процедури след къпането. Топлата вода се е използвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали водата под мраморните плочи на пода, а нагоре между двойните стени се отвеждала парата.
 
През ІV и V в. римският и ранновизантийски град Диоклецианопол става важно християнско средище - седалище на епископ. По това време са построени 10 раннохристиянски черкви.
 
Минават векове на разруха. А възстановеното край крепостната стена през втората половина на ХVІІ в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисар. На арабски език Хисар значи „крепост”. Територията на града, намираща се в пределите на крепостната стена заедно със запазените паметници на културата, е обявена за археологически резерват.
 

Тракийският култов център Старосел 

Западно от града се намира с. Старосел, където през 2000 г. експедиция на д-р Георги Китов разкри тракийски култов храм, датиран от края на V и началото на IV век пр.н.е. Това е един от най-големите тракийски царски комплекси с храм-мавзолей в Югоизточна Европа. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове храмът е притегателна точка за туристите.
 
Предположенията са, че храмът е от времето на тракийския цар Ситалк, дори и на самия владетел. Богатите находки от зидания гроб датират от края на V в. пр.н.е. Към самия храм води парадно стълбище с монументален коридор, култова площадка и две камери. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е кръгла куполовидна камера с полуколони и цветни орнаменти. В това помещение посветеният е влизал за връзка с боговете. Този архитектурен комплекс е ключът към тракийската култура. Траките не са разполагали с писменост, но запазените архитектурни и художествени паметници говорят за високоразвита цивилизация на прецизни архитекти, с големи художествени, технически и строителни умения. Изработвали са златни и сребърни накити. Те са споявали елементи на накити преди 2300-2400 години. А тази техника е патентована едва в началото на миналия век.
 
Царското погребение, намерено на 30 м от храма, е изключително богато. От саркофага са извадени масивен златен пръстен-печат с изображение на конник, бойни доспехи, стрели, сребърни, бронзови и рисувани керамични съдове, които са отлично запазени. Зиданият гроб до храма, в който не е намерен скелет, говори за символично погребение. А около една скала до този гроб е намерен разчленен скелет - или е било жертвоприношение, каквото се е практикувало от траките, или ритуално погребение.
 

Фонтанът „Голата жена” 

Има много легенди за битки и съкровища от далечните времена, когато градът е бил обитаван от траки, римляни, славяни и българи. Има легенди и за минералните извори. Фонтанът „Голата жена” е местна забележителност. Легендата разказва, че тази красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. Затова един от минералните извори се казва „Момина сълза”.
 
  
Люба МОМЧИЛОВА