Жоржета Чакърова: Болестите ни са от нерви - първо заболява мозъкът!

Жоржета Чакърова е българска драматична и филмова актриса, една от звездите на Народния театър „Иван Вазов”. През 1964 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Още през 1961-62 г. Чакърова се снима в първия си филм „Хроника на чувствата“ на режисьора Любомир Шарланджиев. Театралната й кариера започва в Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Добрич през 1964 г. След това три години играе в Сатиричния театър. От 1970 г. до пенсионирането си през 2002 г. играе в трупата на Народния театър.

Актрисата е известна и с участието си заедно с колегата й Климент Денчев в серията „Магазинчето на приказките“, излъчвана в предаването „Лека нощ, деца“.

Жоржета Чакърова е родена в Шумен - в старата фамилна къща, строена още през 1877 г. от прадядо й Костаки Куцаров, търговец и заможен човек. Бабата на Жоржета, негова дъщеря, се омъжва за дошлия от Велес полковник Георги Чакъров, роднина на македонските герои Орце и Миле Попйорданови. „С Чочо Попйорданов сме роднини”, с гордост споделя актрисата.

Жоржета Чакърова е съпруга на Стефан Харитонов - режисьор на документални филми и основател на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел“. Двамата имат дъщеря - актрисата и телевизионна водеща Александра Гюзелева - Шани.

На 73 Жоржета изглежда поне с 10 години по-млада. Не че животът й е бил постлан с цветя. Дулсинея, по която въздишаха българските мъже, приема спокойно промените във външността си. Ето какво още разказа за живота си пред в. „Доктор” любимата на поколения българи актриса.

- Г-жо Чакърова, как се чувствате?
- Добре, благодаря! Отдавна съм минала кризите на възрастта, които те сломяват. Около 50-ата ми година моят съпруг се разболя тежко. Шани пък тогава кандидатстваше във ВИТИЗ. Бях толкова натоварена с ролите си в театъра, пазаруване, готвене и грижи за болния съпруг, че не усетих как минах през критическата възраст. Сега се утешавам с внучката си Алиса - тя е най-доброто в живота ми. Както и с постановката “Пигмалион” - играе се един път в месеца в Народния театър.

Най-добрата ми приятелка, Таня Масалитинова, като почина, много трудно преодолях липсата й. И сега няма човек до мен, на когото да мога да споделя всичко така, както на нея.

- Как се живее, когато театърът е бил целият ви живот?
- С две изречения не мога да кажа какво ми даде или какво ми отне театърът. Той е целият ми живот, макар че сега много добре си живея, няма кризи, за разлика от някои мои колежки при пенсиониране. Дъщеря ми не ми вярва, че не страдам, че не ми е мъчно за сцената. Може би защото на два пъти отлагах пенсионирането си. Може би защото в детските й спомени

аз бях “омъжена” за театъра

И макар че съм пенсионирана вече повече от 13 години, не съм скъсала напълно с театъра - играя в “Пигмалион”. Всичко ми е дал, но каквото и да ми е отнел, не ме боли, отдала съм му сърцето си.

Животът на семейството ми беше подчинен на моя театър, с артистка не е лесно да се живее. Господ ме запази от клюките, но пък детето ми израсна между декорите. Намерих сили да й се извиня за пропуснатото й детство, но тя ме разбира и отдавна ми е простила.

- Как минава един ваш ден?
- Рано ставам, така съм свикнала, закусвам, пия кафе. Сухар със сирене, с малко конфитюр, прясно мляко - обикновено това ми е закуската. Много чета - по всяко време, вечер понякога до 3 часа през нощта. Всеки ден си купувам вестник и го изчитам до последната буква. Е, някой път ми е тежко да съм сама, чувствам се доста самотна. Телевизия почти не гледам, само новините, но не пропускам предаванията на дъщеря си Шани. Понякога се виждам с приятелки на кафе. Веднъж месечно се събираме с колегите от групата във ВИТИЗ. Живея трудно, но съм добре! Не си седя само вкъщи, излизам, срещам се с колеги, пазарувам - имам сили за всичко, макар че денят ми е най-обикновен и твърде банален.

- Здравословно ли се храните?
- Да, опитвам се да го правя. Готвя си сама, но ям и пица. Видях едни заведения за домашна храна. Понякога взимам оттам, за разнообразие, но по две порции - за мен и за една по-възрастна от мен приятелка, която си счупи крака и живее сама. Не пия билкови чайове, защото не познавам ефекта им. Но като е студено, пия - стоплят те, ухаят чудесно.

- Споменахте, че си пишете бележки какви задачи имате за през деня...
- Смятам, че е нормално -

започнах много да забравям

и затова си записвам на листче задачките. Решавам и кръстословици - активирали мозъка. В кръга на шегата, но трябва да отида на лекар, да ми изпише някой медикамент, но не ми се правят изследвания. Взимам хранителни добавки, имам здравословен проблем, не искам да влизам в подробности, но наистина ми помагат.

- Боледували ли сте сериозно досега?
- От млада спазвам някакъв режим на почивка и работа. Това ме опази на тези години да имам сравнително добро здраве. Д-р Балабанова, очен лекар беше, имах ечемици около очите, тя ми ги оперира. Не е лесно на българските лекари, работят в мизерни условия, но трябва да ги уважаваме.

Д-р Нина Дончева се грижи сега за здравето ми. Дала ми е направление да си изследвам бъбреците - наболяват ме. Преди много години ми извадиха сливиците. Докторът много силно дръпна от дясната ми страна и сега, малко само да настина, и точно там ме боли. Играла съм с висока температура, хремава, но не съм имала сериозни здравословни проблеми.

Направих си изследвания за атеросклероза

в една частна болница, засега съм добре. Имам възелче по щитовидната жлеза, не пия лекарства, но трябва да я следя, да не стане белята.

- Винаги ли сте били с нормално тегло?
- Не, за съжаление. На няколко пъти съм напълнявала, и то много, най-вече в краката. Беше ми много неприятно, правила съм и диети. Мисля, че качването на килограми ми е по наследство - мама беше по-пухкава. Правех разни упражнения, лишавала съм се от хляб, от сладкиши. Но чувам, че сега много млади момичета гладуват, за да са слаби. И се разболяват - измършавяват, отказват да се хранят, вместо да се веселят и учат, по болниците ги лекуват. Плувам и сега, това ме държи в кондиция.

Преди години имах високо кръвно, сега съм добре, но пия хапчета. Много са скъпи лекарствата, давам повече от 100 лв. за медикаменти. Положението на възрастните хора у нас е трагично. Имах позната лекарка, от Германия, пращаше с един ТИР безплатни лекарства за всички пенсионери в Банско - раздаваха им ги по списък, за да не се объркат кой какво да пие. Тя почина, сега хората там едва си купуват хапчетата сами.

Не може да се върне у нас безплатното здравеопазване, но нещо трябва да се направи за всички болни, не само за възрастните хора. Лекарите трябва да поискат тази промяна, мисля, че от тях нещата ще тръгнат. Никой не мисли за народа, за хората в провинцията. Здрави да сме, това си пожелавам всеки ден, когато се събудя. Мисля, че всичките ни болести са от нерви - първо ни заболява мозъкът.

Българинът има много проблеми, тревоги, няма работа за младите, гладуват възрастните, не могат да се лекуват. Приказката, че българите се грижат повече за колата си, отколкото за здравето си, е много вярна. Дано новата власт промени това, да има повече профилактика, за да се откриват навреме болестите.




Люба МОМЧИЛОВА