Любо Киров, по-известен като Любо от „Те”, е певец, автор на много хитове в поп музиката и на десетки текстове на песни, роден на 27 октомври 1972 г. в Плевен.
Освен търсен текстописец, Любо участва като гост-вокалист в редица музикални проекти на свои колеги. Съвместният проект на Любо с Живко Петров „Life is beautiful“ става доста популярен с провокативното си видео, достигнало над 1 200 000 гледания.
Преди дни известният музикант претърпя тежка катастрофа. При инцидента колата на певеца поднесе в локва, след което се удари многократно в мантинелата. Като по чудо той самият не пострада, като след това дори успя да стигне в Бургас, където е имал концерт.
Певецът е на мнение, че Господ е спасил живота му въпреки адската катастрофа. Може би това е заради самоотверженото му участие в десетки кампании и благотворителни каузи за набиране на средства за лечение на българчета в чужбина. Ето какво сподели Любо Киров пред в. „Доктор” защо никога няма да се откаже от благотворителността.
- Любо, казвате, че с вас се е случило чудо, и то за втори път?
- Наистина е чудо, че оцелях, защото са много ударите и нито един не е засегнал шофьорската ми врата. Мястото е затворено като невредим пашкул – сякаш нещо или някой ме опази. Още съм в шок и не мога да повярвам какво ми се е случило и че съм жив. Благодаря на Господ за това!
Да, не ми е за първи път. Това е втори случай, при който оцелявам в тежка катастрофа. Преди години пътувах с майка си с малка спортна кола за вилата ни. Излизаме на един завой и не мога да го взема. Набих спирачките, колата се обърна и докато летяхме с главите надолу, се спогледахме с майка ми като на забавен каданс. Помислих си: „Това е краят! Ще се изпочупим”! Малко са хората, които биха повярвали, че се отървахме с натъртвания, с травми, но живи! В един момент усетих как някой сякаш хвaна колата, обърна я и тя падна на гумите си – меко, леко, като в памук. Оцеляхме, а колата беше изпотрошена до неузнаваемост. Вярващ съм, само Бог ни помогна тогава. Както и сега...
- Как се възстановявате от умората, напрежението, емоциите?
- Сънят - това е моето лекарство. Трябва да има добър сън, за да може да се възстанови човек от преживяното през деня. И аз правя всичко възможно да си го осигуря.
- Участвате в много благотворителни кампании - защо?
- Именно за да помогна с каквото мога на нуждаещите се от лечение. Да направиш добро не изисква кой знае колко големи усилия. Просто трябва да си съпричастен към съдбата на хората около теб. Такъв човек съм, добродушен и опитващ се с изкуство, с това, което мога най-добре да правя,
да помогна на човека до мен
Човек следва да постъпва с другите така, както би искал да постъпят с него, ако се намира в дадено положение.
- Защо все пак се налага да се събират средства за лечение? Държавата в случая къде е?
- В повечето случаи я няма. Непрекъснато се говори и пише в медиите колко бедна нация сме, как гладуват млади и стари, как възрастни умират без лекар и лекарства в малките населени места. Клошарите като че ли поизчезнаха от центъра на София, но спят в крайните квартали, живеят около кофите за смет. Оттам се и хранят... Много ме боли от случващото се.
- Липсват ли добри лекари у нас?
- Не, не липсват. Имаме добри, кадърни специалисти, но нещо все не достига да излекуват напълно пациентите си. Ето например хората в будна кома. Те не са стотици у нас, но никой, след като излязат от болниците, не се интересува от тях. Питал съм се – защо за тях няма отделна клинична пътека? Рехабилитация, преглед при невролози – това е.
А че се хранят чрез сонда през стомаха, че вегетират,
че мускулите им изчезват – това дали обществото знае?! Сигурно и в. „Доктор” пише за тях, но дали успявате да им помогнете?!
Лоши са нещата и при децата с церебрална парализа – отново рехабилитацията е най-важната. Без нея те са загубени, обречени цял живот да прекарат в инвалидна количка. Но по света лекуват такива хора със стволови клетки – и имат успех. У нас няма такова лечение – разговарял съм с родители, на които им е казано, че това е експериментално лечение.
Сякаш няма край тази болна тема. Можем с часове да си говорим за различните случаи, когато цяла България се е обединявала около спасяването на болни от левкемия. Ще спомена само Ани, да почива в мир момичето... Здравеопазването у нас е в задънена улица и само краен оптимист вярва, че ще се оправи. Аз не съм оптимист...
- Станахте лице на „Българската Коледа” през 2013 година...
- Това е най-чистата българска благородна кауза! Основната й цел през 2013 г. беше да се съберат колкото се може повече средства, за да се осъществи навременна грижа за децата с леки слухови и зрителни нарушения. Кампанията събра средства за високотехнологична апаратура в университетските болници в страната. В детските отделения на областните болници липсваха апарати за ранна диагностика и лечение за тези заболявания и целта беше децата в цялата страна да получат навременна и адекватна помощ и да могат да се лекуват в България.
Да чуваш и виждаш – това е прозорецът на човека към света. Той придобива реална представа за всичко, което го заобикаля.
Люба МОМЧИЛОВА
Горещи
Коментирай