Микропластмасата - малки частици с размер под 5 милиметра - се среща все по-често в околната среда, включително в храната и водата.
Нараства загрижеността за това как тези частици могат да повлияят на човешкото здраве, след като проучване, публикувано в Environmental Health Perspectives, разкри, че микропластмасата, консумирана от мишки, мигрира от червата им към критични органи като мозъка, черния дроб и бъбреците.
Резултати от проучването
Изследователи от Фармацевтичния колеж към Университета на Ню Мексико провели експерименти с мишки, за да имитират нивата на консумация на микропластмаса при хората. Мишките са хранени с различни количества микросфери от полистирол и смесени полимери чрез перорално хранене в стомаха.
Последвалите изследвания на тъкани от серума, мозъка, черния дроб, бъбреците и дебелото черво потвърдили наличието на микропластмаса, като подчертали способността й да достига до отдалечени части на тялото.
Д-р Маркъс Гарсия, доктор по фармация, постдокторант и автор на изследването, отбелязва: „Нашето проучване не само показва, че микропластмасата може да се придвижва до органите, но и предполага, че тези частици могат да доведат до значителни метаболитни промени в тези органи.“
Това откритие поражда загриженост относно дългосрочните ефекти от хроничното излагане на микропластмаса, като потенциално го свързва с метаболитни и имунни нарушения.
Последици за човешкото здраве
Макар че тези констатации дават ценни сведения, изследването има ограничения. То е проведено върху мишки, които не са идеални представители на човешкия организъм.
Освен това използваните микропластмаси не са съдържали химически добавки, които обикновено се срещат в тях, което би могло да засили тяхното въздействие.
Микропластмасата се крие в синтетичните тъкани и козметиката
Изследователите не са оценили как микропластмасата се изчиства от организма, а анализът им е бил ограничен до определени тъкани, което предполага, че по-нататъшните изследвания са от съществено значение.
„Потенциалът на микропластмасата да повлияе на човешкото здраве е значителен и изисква по-задълбочено изследване“, подчертава Гарсия.
Екипът проучва нови техники за откриване и количествено определяне на микропластмасата в човешките тъкани, като целта е да се разбере по-добре нейното движение и въздействие.
Намаляване на излагането на микропластмаси
Тъй като проучването допълва нарастващия брой доказателства за въздействието на микропластмасата, експерти като д-р Хедър Лесли и д-р Трейси Уудръф подчертават значението на индивидуалните и регулаторните действия.
Прости стъпки като филтриране на питейната вода, избор на продукти, които не съдържат пластмаса, и поддържане на чиста вътрешна среда могат да помогнат за намаляване на излагането на микропластмаси.
Лесли се застъпва за проактивен подход за избягване на микропластмасата: „Въпросът е да се направи съзнателен избор, за да се избегне ненужното излагане на пластмаса, като се подобри личното здраве и състоянието на околната среда.“
Пластмасата и соята погубват щитовидната жлеза
Д-р Уудръф също така призовава за спешна политическа намеса, за да се намалят рисковете, свързани с нарастващото замърсяване с микропластмаси.
„При очакваното рязко увеличаване на производството на пластмаса е изключително важно политиците да действат бързо, за да защитят общественото здраве“, казва тя.
Бъдещи насоки
Продължаването на изследванията е от решаващо значение за пълното разбиране на последиците за здравето от микропластмасите.
Настоящото проучване поставя началото на по-нататъшни изследвания на това как тези частици взаимодействат с човешките тъкани и какво означава дългосрочното излагане на въздействието им върху здравето.
С натрупването на доказателства необходимостта от ефективни стратегии за свеждане до минимум на експозицията на хората става все по-очевидна.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
