Иновативен начин за намиране и разтваряне на кръвни съсиреци в мозъка при исхемичен инсулт бе разработен по европейски проект. Представете си, че може да се лекува само болната част на организма, без да се излагат здравите органи на лекарствено въздействие! Това е революция в терапията на инсулт, обещаваща да забравим за странични ефекти.
В момента често срещаното лечение на исхемични инсулти включва лекарство, наречено rtPA, което разтваря кръвни съсиреци. То трябва да се прилага в големи дози, което увеличава риска от тежки кръвоизливи в тялото, преди да достигне съсирека в мозъка.
В проекта ANGIE група европейски изследователи, водени от проф. Салвадор Пане, разработиха малък разтворим микроробот, който може да се насочва през кръвния поток с помощта на външни магнитни полета. Новаторската технология пренася лекарството през сложни мозъчни съдове, за да достигне до запушената артерия, като успешно го доставя във висока концентрация точно там, където е необходимо.
„Нашите микророботи бележат значителен скок напред в целенасочената доставка на лекарства. Тази иновация не само повишава безопасността и ефективността на лечението на инсулт, но отваря възможности и за други терапии, които преди това са били невъзможни“, казва професор Пане.
Този пробив може да промени начина, по който лекуваме инсултите, като направи лечението по-безопасно и по-прецизно, помагайки на повече пациенти да се възстановят с по-малко дългосрочни проблеми. Това е вълнуваща стъпка напред в борбата с инсулта и дава надежда на милиони хора по света.
Междувременно Асоциацията по инсулт и афазия и Българското дружество по инсулт, с подкрепата на ръководството на УМБАЛ „Св. Анна“ в София отбеляза със специална инсталация 29 октомври - Световния ден за борба с инсулта. Тя се нарича „Пътека на здравето“ и е разположена на входа на болницата. Всички посетители и пациенти получиха агитационни материали и разяснения за превенцията и лечението на инсулта.
„Пътека на здравето“ беше инсталирана също в ДКЦ-1 в Шумен, където всеки посетител можеше да получи информация за симптомите при инсулт. Така и този град се включи в Националната кампания „Бъди подготвен! Разпознай симптомите на инсулт. Действай бързо”.
Световният ден на инсулта се отбелязва ежегодно на 29 октомври. Целта на този вид инициатива е да насочи вниманието на обществото как да разпознава симптомите на инсулт, как може да го предотвратим и най-вече да мотивира повече хора да предприемат реални действия в живота си, за да намалят риска от инсулт и на себе си, и на близките си. Тази година акцент е физическата активност. Само 30 минути физическа активност пет пъти седмично намалява риска от инсулт с 25%.
Физическите упражнения имат важна роля в контрола рисковите фактори за инсулт като високо кръвно налягане, захарен диабет, дислипидемия, както и за намаляване нивата на стрес и за преодоляване на депресивните състояния.
Най-лесно и без съществено отделяне на време и финанси е да поддържаме активност с ежедневните дейности – да ходим повече пеша, да използваме стълбите вместо асансьор, да се занимаваме с градинарство или друга физическа работа, като не забравяме и практикуването на любимото си хоби.
Ако сте високорисков пациент за инсулт, преди да повишите физическата си активност е добре да се консултирате за степента и вида на натоварването, което да е съобразено с физическото ви състояние. А ако вече сте преживели съдов инцидент, редовните физически упражнения могат да намалят риска от повторен инсулт, ускоряват възстановяването ви, намаляват умората, редуцират и риска от развитие на съдова деменция.
Препоръчително е изготвянето на индивидуална възстановителна програма в зависимост от остатъчния дефицит. Невролозите напомнят, че освен по-висока физическа активност, е необходимо добре да познавате и да работите за контрола на другите рискови фактори – високото кръвно налягане, сърдечните аритмии, нивата на кръвната захар, липидния профил. Намалете риска, като избягвате бързите въглехидрати и ултрапреработената храна, намалете тютюнопушенето, както и приема на алкохол и по възможност намалете нивата на стрес.
Мара КАЛЧЕВА
