Една актуална и интригуваща здравна тема е напредъкът в персонализираната медицина, особено използването на генетичното секвениране. Учените разработват терапии, които са специално пригодени към генетичния профил на пациента, което увеличава ефективността и намалява страничните ефекти. През последните години невронауката напредва с бързи темпове, благодарение на технологии като функционална магнитно-резонансна томография и изкуствен интелект, които помагат да разберем по-добре как функционира този сложен орган.
Едно от най-интересните скорошни открития е свързано с невропластичността – способността на мозъка да се реорганизира и адаптира дори в зряла възраст. Изследвания, осъществени през 2024 г., показват, че чрез таргетирана стимулация, каквато е транскраниалната магнитна стимулация, например, мозъкът може да възстанови функциите си след инсулт или травма по-ефективно, отколкото се смяташе преди. Това отваря врати за нови терапии при неврологичните заболявания.
Друго изненадващо откритие е свързано с микробиома и мозъка – оста "черва-мозък". Учени откриха, че определени чревни бактерии могат да влияят върху производството на невротрансмитери като серотонин и допамин, което може да има значение за лечението на депресията и тревожността.
През последните месеци бяха публикувани и данните от проучвания, които предполагат, че пробиотиците или дори промените в начина на хранене могат да бъдат част от бъдещи лечения на психични разстройства. Има и напредък в разбирането на съня и паметта. Изследователи установиха, че по време на дълбок сън мозъкът "изчиства" определени токсини, сред които и бета-амилоид, свързан с алцхаймер а също така консолидира спомени чрез новооткрити модели на мозъчните вълни.
Невропластичността е една от актуалните теми, по която учени и медици работят, особено когато става дума за терапевтичните й приложения. Това е способността на мозъка да променя своята структура и функции в отговор на опит, учене или след увреждане. Дълго време се смяташе, че след детството мозъкът е сравнително "фиксиран", но днес знаем, че той остава пластичен през целия живот – и това е ключът към новите терапии. Как работи невропластичността - мозъкът може да създава нови невронни връзки, да усилва съществуващите или дори да прехвърля функции от увредени зони към здрави.
Този процес се активира чрез повторение, тренировка или външна стимулация. Например, при хора с ампутирани крайници мозъкът може да реорганизира сензорните си карти, така че други части на тялото да поемат обработката на усещанията. При прилагането на транскраниалната магнитна стимулация (TMS) магнитни импулси стимулират определени зони от мозъка. Тази неинвазивна техника може да ускори възстановяването след инсулт, като помага на мозъка да "прекабелира" двигателните функции на пострадалия
Пациенти, които са загубили подвижността в ръката си например, показват подобрение след няколкоседмична комбинация на такава стимуация и физиотерапия. При когнитивната рехабилитация вече става дума за упражнения и задачи, които "тренират" мозъка. При хора с травматични мозъчни увреждания или ранна деменция игрите за памет и решаване на проблеми стимулират невропластичността. Учените вече са категорични, че дори 20-30 минути дневно могат да доведат до измерими подобрения в когнитивните способности.
Терапиите с виртуална реалност (VR) стават все по-популярни, особено за пациенти с инсулт или хронична болка. Чрез симулации, които ангажират сетивата, мозъкът се "подвежда" да възстановява движенията или да намалява усещането за болка. Например, пациент с парализирана ръка може да "движи" виртуална ръка, което насърчава мозъка да активира съответните зони.
Неврофийдбекът е част от терапиите с виртуална реалност е метод, при който пациентът вижда в реално време активността на мозъка си чрез електроенцефалограма и се учи да я контролира. Използва се при тревожност, за подобряване на концентрацията след мозъчни травми и при синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието. Това е едно от най-често срещаните психични разстройства при подрастващите. Предполага се, че около 2 до 6 процента от всички деца и юноши страдат от патологични нарушения на вниманието и двигателно безпокойство
През последните години технологията Неврофийдбек стана по-достъпна, което я прави обещаваща за масово приложение.
През миналата година при това проучване са установени множество положителни примери от практиката. След инсулт пациенти, които не са могли да говорят, възстановяват частично речта си чрез интензивна логопедична терапия, комбинирана с транскраниалната магнитна стимулация. Мозъкът намира нови пътища за обработка на езика.
При хронична болка чрез невропластични техники хора с фантомна болка (усещане за болка в липсващ крайник) успяват да "препрограмират" мозъка си да спре тези сигнали. Учените експериментират и с лекарства, които усилват невропластичността, като определени невротрофини, сред които е BDNF – мозъчният невротрофичен фактор. Идеята е да се комбинират с терапии за още по-добри резултати. Изкуственият интелект започва да играе роля в предсказването на това, кои зони на мозъка ще реагират най-добре на стимулацията.
Невротрофините са семейство протеини, които играят ключова роля в поддържането, растежа и оцеляването на невроните в мозъка и нервната система. Те са като "храна" за нервните клетки, която им помага да се развиват, да образуват нови връзки и да се възстановяват след увреждане. Сред тях мозъчният невротрофичен фактор (BDNF) е може би най-известният и добре проучен, особено заради връзката му с невропластичността.
Съкратеното му наименование идва от Brain-Derived Neurotrophic Factor. Той представлява протеин, който се произвежда от невроните и подпомага тяхната функция. Особено активен е в области на мозъка като хипокампуса - центърът на паметта и ученето, мозъчната кора и базалните ганглии. BDNF действа като "посредник" на невропластичността – стимулира растежа на нови синапси, укрепва съществуващите и предпазва невроните от дегенерация
Ролята на BDNF в невропластичността е особено важна за ученето и паметта. От съществено значение е за дълготрайното потенциране – процес, при който мозъчните клетки от двете страни на синапса непрекъснато обменят химически сигнали, синапсите стават по-силни с повторението, което е основата на ученето. Ниски нива на мозъчния невротрофичен фактор се свързват с проблеми в паметта, например при алцхаймер.
При инсулт или травма този важен фактор помага на мозъка да създава нови невронни пътища, за да компенсира загубените функции. Има специално действие и при регулацията на настроението - нивата на BDNF са намалени при депресия и тревожност, а при прием на антидепресанти, тези медикаменти работят като повишават производството му.
ВDNF може да се стимулира и по естествен път. Изследванията показват, че не е само генетично предопределен и ние можем сами да го "подсилим" чрез някои подходи. Сред тя е физическата активност - аеробните упражнения, като бягане или плуване, значително повишават нивата му в хипокампуса. Това обяснява защо спортът подобрява паметта и настроението. Друг метод е диетата - Омега-3 мастните киселини, които можем да приемаме от риба или ленено семе, както и антиоксидантите - от горски плодове, подпомагат неговия синтез.
Качественият сън също е от критично значение, тъй като липсата му намалява нивата на мозъчния невротрофичен фактор и влошава когнитивните функции. Умствената стимулация като изучаването и придобиването на нови умения - чужд език, музикален инструмент, танци - също увеличава синтеза му. При терапевтичните подходи с BDNF има някои проблеми. Един от тях е, че BDNF е голяма молекула и не може лесно да премине кръвно-мозъчната бариера, което затруднява директното му приложение като лекарство
Затова учените работят по няколко стратегии. Те се опитват да изработят лекарства, стимулиращи производството му - някои съединения, като кетамина, използван в ниски дози при депресия, или определени ноотропи, благодарение на способността им да повишават интелигентността и да подобряват паметта и когнитивните функции. През последните години се тестват и нови молекули, които имитират ефектите на мозъчния фактор. Генна терапия експериментира с въвеждане на гени, които увеличават производството му в мозъка. Този подход показва обещаващи резултати при животински модели, особено за невродегенеративни заболявания като паркинсон.
Карина ХРИСТОВА
