Лекар, алхимик, мистик, светски теолог и философ - със своите идеи и учения той е смятан за човека, проправил пътя към днешните постижения на двете науки - медицината и фармацията. Знанията и постиженията му са с обширен обхват, а заради легендарните си лечителски успехи той си осигурил много противници от различни прослойки в своето съвремие.
Парацелз е сред малко известните днес личности от сферата на медицината въпреки огромния му принос в няколко области и на науката, и на практиката. Той учи, че много болести се причиняват от външни влияния и могат да бъдат лекувани с прости химични вещества, т.е. лекарства от най-простия вид. В сравнение с нивото на познания на своето време той придобива удивителни медицински и фармацевтични познания.
Заради своите методи и възгледи често е даван на съд. За първи път изнася лекции изключително на немски – родния му език, защото, както казва, "истината трябва да се преподава само на немски". Този факт и яростната критика на медицинската и фармацевтичната гилдия по онова време водят до масови клеветнически писания срещу него. Стига се дори до открити заплахи за живота и здравето му. Обвинен е, че давал отрова на своите пациенти, но успява да се защити изключително добре. В този контекст е прочутото му изречение:
Всички неща са отрова, не трови отровата, а дозата
И пояснява: „Всички вещества са отровни. Няма такива, които да не са. Само дозата разграничава отровата от лекарството“. С това си твърдение Парацелз оказва решаващ принос към фармакологията, който е валиден и в съвремието ни, а цитатът може да бъде прочетен в предговора на всички учебници по токсикология и фармация.
Роден през 1493 г. в Ег близо до Айнзиделн Парацелз, с истинско име Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм, е нетрадиционен мислител, който вижда теологията, медицината, човечеството, химията и магията като взаимосвързани аспекти на едно цяло. Вярва, че хората са микрокосмос на цялата вселена и работата му демонстрира как уникално свърза медицината с магията. Първите си уроци по медицина и естествознание получава от баща си, който също е лекар. Посещава частни уроци, паралелно с училището в абатството „Св. Павел“. На 16 години започва да учи медицина в Базелския университет и едва 22-годишен защитава докторат. Впоследствие пътува много, работи и като военен хирург. Спечелва си омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните остарели методи.
Бори се да постави медицината на научни основи и приема, че всички процеси в организма са химически, но също така вярва, че върху тях въздействат звездите и Бог. Възприема болестите като външни намеси. Открито се противопоставя на използването само на стари текстове и учебни пособия, като заявява, че всеки проблем трябва да бъде изследван днес – тук и сега. Той е първият медик, който споделя мнението, че някои физиологични болести често се дължат на причини, идващи от психиката на човека. Занимава се с психичните заболявания, които нарича „невидими болести“, и пледира за толерантност към всекиго, който страда от тях.
Тези постулати са валидни и в днешно време, когато в световен мащаб се апелира за разбиране на сложната проблематика на психосоматичните болести. Освен диагностиката им той предвижда терапия и дори средства за предотвратяването им. Създава и токсикологията. Изграждането му като лекар и мислител започва от баща му, който го насърчава да учи латински и медицина. Той вярва, че пътуващите лекари се сблъскват с по-широк спектър от експертиза научават повече от останалите си колеги за различни заболявания и лечения и притежават по-холистична перспектива.
Застъпва идеята, че лекарите, които прегръщат алхимията, могат да усъвършенстват природата в полза на човечеството, дори да трансформират опасни отрови в лечебни агенти. Парацелз настоява медицината да не се фокусира единствено върху хумора на тялото и насърчава изследването на природата, Космоса и неизвестното за по-цялостно разбиране на истинското здраве. Установил се в Страсбург след години на скитане, Парацелз най-сетне започва да приема пациенти в свой стационарен кабинет.
Въпреки че е поканен да стане градски лекар в Базел, той смело отхвърля традиционната галенова хуморална теория, призовавайки лекарите да четат „книгата“ на природата. Когато колегите му отказват да му предоставят място като лектор в университета той започва да представя своите новаторски идеи навън, сред хората.
Състоянието на университетите по онова време го кара да стане враг на академичната медицина, защото там открива надути фрази без съдържание, лицемерие и пустота. Той неудържимо иска да реформира медицината.
Смята, че студентите по медицина трябва да бъдат запознати с астрологията, която представя хармонията между небето и земята. Убеден е, че частите на човешкото тяло постоянно се влияят от небесните тела и за всеки орган или система отговаря отделна звезда или планета и че съдбата на човека е записана върху съчетанието на звездите. Той разглежда човешкото тяло като едно цяло, а не като отделни органи.
Приема, че човешката психология е много по-важна като обект на изучаване, отколкото анатомията, и това е само от полза на успешното излекуване. Той е първият, който описва несъзнаваното като характеристика на психиката. Някои смятат Парацелз за основател на балнеологията, защото едно от многогодишните му изследвания е насочено към влиянието на минералните води върху болния човешки организъм и значението им за здравето. По тези теми има и няколко научни съчинения.
Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията, астрологията и средновековната мистика. Заедно със славата си на магьосник и гадател, той се стреми да обвърже своите теории с дълбоките си християнски убеждения. В последните години от своя живот се занимава главно с теология, въпреки че не изоставя лекарската си практика.
В своите философско-мистични изследвания достига до идеята за наличието на две светлини, които биха могли да просветлят човешкото съзнание. Първата е светлината на природата, която помага на човек да разсъждава и изследва законите, но същевременно води до неговото психично закостеняване. Втората светлина е Божествената, която дарява истинско просветление, но само като резултат от доброволно и напълно осъзнато отричане от природната светлина. По неговите думи „пилеем времето си с външни и преходни неща, а сме заспали по отношение на истинското вътре в нас“.
Животът му е парадоксална смесица от иновации, безпокойство и алхимия
Неговият нетрадиционен подход към медицината и алхимията остави трайно наследство, което продължава да оказва влияние върху съвременната наука и токсикология. Магията на Парацелз не е отделена от неговите медицински практики, а сложно вплетена в тях, създавайки уникално сливане на мистицизъм и емпиризъм.
Способността му да съчетава медицината с магията е доказателство за безграничните възможности на човешкото съзнание, когато личността откаже да се придържа към конвенционалните граници и изследва непознатите територии на знанието. Умира в Залцбург на 24 септември 1541 г., когато е едва на 47-годишна възраст. Все още се носи мълвата, че смъртта му е настъпила при неизяснени обстоятелства.
Погребан е в Sebastiansfriedhof. След смъртта му се говори усилено, че е направил две революционни открития – вечно горящи лампи, които могат да осветяват гробници в продължение на столетия, ако не бъдат унищожени по някаква причина, и че е успял изкуствен човек с химически средства - хомункулус. След смъртта си Парацелз оставя обширни записи на немски език и книги с медицинско, астрологично, философско и теологично съдържание.
През 1529 г. завършва своите книги Paramirum и Paragranum, в които въвежда първите концепции на медицинската антропология и стимулира използването на минерални вещества за производство на лекарства. Дотогава се използват само растителни вещества. Той създава и редица други медицински писания за първи път на немски, но те никога не са публикувани.
Кулминацията на неговите усилия е произведението „Великата астрономия“ (Astronomia Magna), завършено в 1537 г. През 1952 г. президиумът на Германската медицинска асоциация учредява медала „Парацелз“ като най-високото отличие на германската медицинска гилдия за заслужили лекари. Много болници и клиники носят неговото име. През 2001 г. започва работа и Частният медицински университет „Парацелз“ в Залцбург.
Карина ХРИСТОВА
