През 1992 г. световноизвестният учен-невробиолог проф. Джакомо Ризолати прави революционно откритие, което е същински преврат в психологията и другите науки за устройството на мозъка. Той открива огледалните неврони - уникални мозъчни клетки, които се активизират, когато реагираме на действията на другите хора. Тези клетки като огледало автоматично “отразяват” чуждото поведение в нашата глава и позволяват да почувстваме случващото се така, сякаш самите ние сме извършили това действие. Към днешна дата проф. Ризолати оглавява Института по неврология в Пармския университет и е почетен доктор на Санктпетербургския държавен университет. В интервюто, което ви предлагаме, той обяснява как да се подобри взаиморазбирането между хората, както и новите подходи при лечението на инсулта и аутизма.
“...Във Франция с експеримент са потвърдили, че освен огледални неврони на “действието”, т.е. моторни, има също и емоционални огледални неврони - казва в началото на интервюто проф. Ризолати. - Именно те ни помагат подсъзнателно, без всякакъв мисловен анализ, а виждайки само мимика и жест, да усетим емоцията на другия човек. Това се случва, защото благодарение на “отражението” в мозъка ние самите започваме да изпитваме същите тези усещания.”
- Проф. Ризолати, но хората са различни - има много отзивчиви, чувствителни, но има и твърди и равнодушни, които сякаш никого не разбират. Вероятно тях природата ги е заобиколила откъм емоционални огледални неврони?
- Едва ли. Мозъкът не е толкова прост. Освен огледалните неврони безусловно работи и нашето съзнание, и волята също - с тяхна помощ може частично да се погасят онези чувства и емоции, които се появяват заради действието на огледалните неврони. А още по-голяма роля играят социалните норми, приети в обществото. Ако същото това общество подкрепя идеологията на егоизма и индивидуализма, т.е. човек е загрижен на първо място за себе си, за собственото си здраве и материалното богатство, то тогава на вас ще ви се наложи да бъдете егоистични, защото се смята, че именно това води до успеха. В такъв случай ролята на вашата система от огледални неврони може да се понижи с волеви усилия, с възпитание, с привично поведение. Много голямо значение има мотивацията. В много религии съществува принципът: обичай другите така, както обичаш себе си. Не мислете, че този принцип е произлязъл от Бога - истината е, че това е естествено правило, което отразява биологичната структура на човека и е основано на работата на огледалните неврони. Ако ти не обичаш хората, ще ти бъде много трудно да живееш в обществото. Между другото в западните общества, особено през последните векове, е битувал период на строго индивидуалистичния подход. Сега обаче например в Италия, Франция, Германия се възвръщат към разбирането, че социалният живот е не по-малко важен от личния.
Доказано е, че огледалните неврони при жените в емоционалната система са повече, отколкото при мъжете - продължава професорът. - С това се обяснява по-високата способност на жените към разбиране и съчувствие. Провеждани са експерименти в това отношение, които доказват, че женският мозък е реагирал по-силно от мъжкия. Това е резултат от еволюцията: заложено е от природата майката, която прекарва повече време с децата, да е емоционално отворена, открита, да съпреживява и да се радва... И по същия огледален принцип да
помага в емоционалното развитие на детето
И пак с експерименти е доказано, че жената е по-склонна да прощава и да се отнася по-леко към много неща в крайна сметка. Докато мъжът ги възприема доста сериозно и е много по-малко отстъпчив.
- Проф. Ризолати, вие сте открили огледалните неврони преди повече от 20 години - несъмнено са правени опити вашето откритие да се използва и в медицината - така ли е?
- Да, ние работим над практическото приложение на откритието, в т.ч. и в медицината. Известно е, че моторните огледални неврони ни принуждават мислено да възпроизвеждаме същото това действие, което виждаме, извършвано от друг човек, в т.ч. дори и на телевизионния екран или компютъра. Така например е забелязано следното: когато хората гледат двубой между боксьори, им се напрягат мускулите и дори може да стискат юмруци. Това е типичен невроефект и върху него е основана новата технология за възстановяване след инсулт, при болест на Алцхаймер и другите заболявания, при които човек забравя движенията. Сега правим такива експерименти в Италия и Германия. Същността е следната: ако невроните на пациента не са окончателно “съсипани”, а е нарушена само тяхната работа, се използва зрителният тласък - показвайки нужното действие при определени условия, може да се активизират нервните клетки и да бъдат принудени да “отразяват” движенията, след което отново да започнат да работят както е нужно. Този метод се нарича “терапия на действието и наблюдението” и в нашите експерименти дава значително подобрение при рехабилитация на болните след инсулт. Но най-удивителен резултат получаваме, когато прилагаме терапията за възстановяване на хора след сериозни травми и катастрофи - когато човекът е бил в гипс, а след това фактически отново трябва да се научи да ходи. Обикновено в такива случаи дълго време
се запазва болезненото ходене
пациентът куца и т.н. И доста време би му отнело да се учи, да тренира. Докато ако му се показва специално създаден филм със съответстващите движения, в мозъка му се активизират необходимите двигателни неврони и той започва да ходи нормално буквално за няколко дни. Дори за нас, учените, това изглежда като чудо.
- Професоре, а какво става, ако на човека му са увредени огледалните неврони? При какви болести се случва?
- Не е толкова просто тези неврони масово да бъдат увредени. Те са разпределени по цялата мозъчна кора. Ако човек получи инсулт, се увреждат само част от невроните. Известно е например, че когато е увредена лявата част на мозъка, понякога болният може да разбира действията на другите хора. Най-сериозните увреждания на огледалните неврони са свързани с генетичните нарушения и това най-често се случва при аутизма. Тъй като в мозъка на такива болни е счупен механизмът на “отражението” на действията и емоциите на околните, аутистите не могат да разберат какво правят другите хора. Те не са в състояние да съчувстват, защото не изпитват подобни емоции при вида на радост или притеснения. Всичко това на тях не им е познато, може да ги плаши дори. Затова болните с аутизъм се опитват да се скрият и да избегнат общуването.
- След като вие, учените, сте успели да изясните тази причина за болестта, не сте ли по-близо до откриването на средство за излекуване?
- Смятаме, че можем максимално пълноценно да възстановим децата аутисти, ако се заемем с това, докато са съвсем малки. На най-ранен етап е нужно да се прояви много силна чувствителност, дори сантименталност с такива деца: майката, специалистът също са длъжни много да разговарят с детето, да го докосват. По този начин ще могат да развият и моторните, и емоционалните навици. Много е важно да се играе с детето, но не състезателни игри, а такива, при които успехът настъпва само при съвместни действия.
Яна БОЯДЖИЕВА
Проф. Джакомо Ризолати: Терапия с неврони възстановява болни след инсулт и аутисти!
При мозъчен удар се уврежда само част от мозъчните неврони
